Определение № 1296 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 887/2026 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. П. В. и М. Г. Р., срещу определение № 4907 от 29.10.2025 г. по гр.д.№ 3262 от 2025 г. на Върховния касационен съд, ГК, второ г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от тях молба вх.№ 7397 от 28.03.2025 г. за отмяна на влязло в сила решение № 439 от 26.04.2023 г. по гр.д.№ 1935 от 2022 г. на Пернишкия районен съд. В частната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Ответниците по частната жалба А. Д. М. и А. Т. К. не вземат становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на първо отделение на Гражданска колегия счита следното: Частната жалба е допустима: подадена е от легитимирани лица, в предвидения в чл.275, ал.1 ГПК едноседмичен срок и срещу акт на състав на ВКС, с който се оставя без разглеждане молба за отмяна и който подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следното: Съгласно закона и приетото в т.9 и т.10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк.д.№ 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение може да бъде върната /оставена без разглеждане/, когато не отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна /чл.306, ал.1 ГПК/ или когато е подадена извън сроковете, посочени в чл.305 ГПК. Съгласно т.9 от горепосоченото тълкувателно решение, съдът следва да приеме, че молбата за отмяна не отговаря на изискванията за редовност и когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни основания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. В конкретния случай в подадената от Л. В. и М. Р. молба за отмяна изрично е посочено, че от представените към нея писмени доказателства /нотариален акт № 42 от 14.02.2023г., нотариален акт № 153 от 25.09.2013 г. и протокол изх.№ 45219 от 12.10.2021 г./ няма такива, които да не са могли да бъдат представени от страните по време на висящността на процеса, тъй като са издадени преди постановяването на окончателното съдебно решение. Твърди се обаче, че съдът е допуснал процесуални нарушения при преценката на тези писмени доказателства /че ги е „неглижирал“/: не е извършил служебна проверка на собствеността; не е обсъдил предпоставките за предаване на владението; не е взел предвид установеното от техническата експертиза и от протокола от 12.10.2021 г., че процесният недвижим имот не съществува във вида, описан в документите за собственост и не съответства на скиците на АГКК, което е било пречка да бъде извършен въвод във владение; не е извършил служебна проверка и неправилно не е констатирал, че ответниците не са правно легитимирани и съответно не могат да оспорват правото на строеж на „Стройинвест“ ООД и следователно не могат да правят такива възражения, тъй като не са собственици на терена. Тоест, в молбата за отмяна не се сочат основания за отмяна, които покриват някоя от изчерпателно предвидените в чл.303, ал.1 ГПК хипотези, а се основана на доводи, които съставляват касационни основания за неправилност на влязлото в сила решение, които не са обхванати от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. В този смисъл молбата не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1 ГПК за редовност, поради което правилно с обжалваното определение е оставена без разглеждане. По изложените съображения Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение