Определение № 63 от 08.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1504/2025 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 17838 от 01.10.2025 г., подадена от адв. Д. К., като пълномощник на Д. В. И., за допълване на определение № 4332 от 25.09.2025 г. по гр. д. № 1504/2025 г. на ВКС, III г. о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, с присъждане на адвокатско възнаграждение в ползва на адвокат К. съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за осъществената от него безплатна правна помощ за подаване на отговор на касационната жалба на П. Д. Х.. Ответникът по молбата П. Д. Х., чрез процесуален представител адв. А. Х., оспорва искането като неоснователно. Излага и, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от надлежна страна, с правен интерес да иска допълване на определението и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото намира следното: С постановеното по делото определение № 4332 от 25.09.2025 г. по гр. д. № 1504/2025 г. на ВКС, III г. о., не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 159 от 25.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 136/2024 г. по описа на Апелативен съд - Варна по подадените от двете страни в производството касационни жалби. Ищецът П. Д. Х. е обжалвал решението, постановено по иск с правно основание чл. 61, ал. 2 ЗЗД, в отхвърлителната част до пълния предявен размер от 126 409,20 лв., а ответникът Д. В. И. в осъдителната част – за сумата от 11 490,15 лв. С постановеното определение по делото съдът не се е произнесъл по исканията за разноски на двете страни. Настоящият състав на ВКС намира, че е налице основание за спиране на производството по делото. С разпореждане от 20.06.2025 г. на председателя на ВКС е образувано тълк. дело № 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС по следните правни въпроси: 1. "Има ли право съдът на преценка дали са налице обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата при направено искане по чл. 38, ал. 2 от същия закон или те са предоставени единствено на договарящите се и не подлежат на проверка от съда?" и 2. "Дължат ли се разноски по смисъла на чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс за заплатено адвокатско възнаграждение за изготвен отговор на касационна жалба на насрещната страна, когато и двете страни са подали касационни жалби, по които не е допуснато касационно обжалване?". Разрешението на втория въпрос попада в предметния обхват на произнасянето по настоящото дело по искането за допълване от адвокат Д. К. с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК, с оглед и на спорните между страните въпроси. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III гр. отделение