Определение № 4065 от 17.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1635/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадено е на 08.06.2024г. искане (съдържащо се в частна жалба вх. № 10011 от 10.06.2024) от Е. В. К.-К. за изменение на постановеното по делото определение № 2436 от 20.05.2024г. в частта му за разноските. Иска се да бъде отменено осъждането на молителката да заплати на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата на пълномощника на ответницата адвокат А. Д. К. адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. за осъществената от нея безплатна правна помощ на Д. Г. З.. Твърди се, че ответницата по молбата за отмяна не е материално затруднено лице и няма право на безплатна адвокатска помощ по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. Същите съображения са развити и в нарочна молба по чл. 248 ГПК, подадена на същата дата, с вх.№ 10012. Ответницата по молбата Д. З. чрез пълномощника си адв. А. К. възразява срещу искането. Съображенията й са изложени в отговор на частна жалба, подаден на 20.06.2024г., л.8 от ч.гр.д. № 2368/2024г. на ІІ г.о. Сочи, че единственият й доход е от пенсия и че поради поведението на молителката е въведена в множество съдебни спорове, които й костват разноски. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по настоящето дело определение № № 2436 от 20.05.2024г. е оставена без разглеждане молбата на Е. В. К.-К. за отмяна на влязло в сила решение № 71 от 24.01.2023 г. по гр.д. № 1968/2022 г. на Варненския окръжен съд и е осъдена молителката на основание чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата да заплати на адвокат А. Д. К., пълномощник на ответницата по молбата Д. З., адвокатско възнаграждение в размер на 750 лв. Видно, че отговорът на молбата за отмяна е подаден от адвокат А. К., упълномощена от Д. З., като оказаната правна помощ е безплатна по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв - това е хипотезата, визираща адвокатска помощ на материално затруднени лица. При горните обстоятелства молбата по чл. 248 ГПК е неоснователна. При присъждане на възнаграждения на адвокат по чл. 38, ал.2 ЗАдв съдът не може да изследва налице ли е основанието за предоставяне на безплатна правна помощ, доколкото договарянето на подобен вид защита е изцяло в правомощията на страните по договора (упълномощител и упълномощен). За уважаване на искането по чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ, договорена като безвъзмездна. Противната страна в производството, която по правилата на чл. 78 ГПК носи отговорност за разноски, може да оспори твърденията за осъществяване на безплатна правна помощ в производството по чл. 248 ГПК като носи тежестта да установи, че предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ не са били налице. В този смисъл е практиката по определение № 515 от 02.10.2015 г. по ч.гр.д. № 2340 от 2015г. на І т.о., определение № 163 от 13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266 от 2016г. на І г.о., определение № 327/18.06.2018г. по гр.д. № 4988/2017г. на І г.о. и определение № 100 от 02.06.2022г. по ч.гр.д. № 1154/2022г. на ІІ г.о. В случая такива доказателства не са ангажирани, а са наведени единствено твърдения. Ето защо липсва основание за изменение на постановеното определение в частта за разноските. Поради изложеното Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение