Определение № 11222 от 07.12.2022 г. на ВАС по адм. д. № 10651/2022 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Сдружение „Асоциация на българските киносалони“ с [ЕИК] със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. Тракия № 35, ет.2, оф. 3 срещу Определение № 7740 от 06.10.2022 г. на Административен съд София-град, по административно дело № 8594/2022 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на сдружението срещу мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ и е прекратил производство по делото като е приел, че редът за защита в случая е по чл. 304 и сл. АПК, тъй като вече в полза на страна има влязло в сила съдебно решение, с което е отменен изричен отказ със същия предмет. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно и незаконосъобразно. Страната признава, че с Решение № 7387/22.07.2022 на Върховен административен съд (ВАС) по административно дело № 2716/2022г. е отменен изричен отказ на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ за регистрация на сдружението в единния публичен регистър по чл. 19, ал.1, т.3 от Закона за филмовата индустрия (ЗФИ) за разпространение на филми в Република България и преписката е изпратена за органа за нова произнасяне, каквото няма и е налице основание за ангажиране на отговорността на административния орган по реда на чл. 304 и сл. АПК. Обосновава, че въпреки изложеното, липсата на произнасяне в срок е мълчалив отказ, който подлежи на оспорване като нов административен акт по общия за това ред. Сочи още, че съдът не е съобразил че с писмо изх. №01-372 от 15.08.2022 г. отново е постановен изричен отказ за вписване в регистъра на сдружението и оставяйки без разглеждане жалбата е налице отказ от правосъдие. Моли съда да отмени обжалваното определение и да върне делото на съда за продължаване на съдебното производство. Частният жалбоподател се представлява от адв. Т. Златанов. Ответникът по частната жалба – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ не ангажира становище по частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Съдът е установил от фактическа и правна страна, че действително с Решение № 7387/22.07.2022 на ВАС по административно дело № 2716/2022г. е отменен изричен отказ на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ за регистрация на сдружението в единния публичен регистър по чл. 19, ал.1, т.3 ЗФИ и не е налице произнасяне на административния орган в срок. Посочил е, че неспазването на срока за произнасяне в случая не води до формирането на мълчалив отказ и реда за защита на страната е по реда на чл. 304 и сл. АПК, поради което е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. Определението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилно съдът е установил, че след постановяване на Решение № 7387/22.07.2022г. на ВАС по административно дело № 2716/2022г., административната преписка по заявление №01-1446 от 05.11.2021 г. за регистрация на Сдружение „Асоциация на българските киносалони“ в единния публичен регистър на разпространителите на филми в Република България е висяща и Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Национален филмов център“ следва да се произнесе с нов акт, каквото не е налице. С посоченото съдебно решение на ВАС не е определен конкретен срок за ново произнасяне от страна на административния срок, поради което следва да се приеме, че това са сроковете по чл. 57 АПК и те започват от 23.07.2022г. – един ден след постановяването на окончателното съдебно решение. Няма спор между страните, че не е издаден нов административен акт в определения от закона срок за това. Правилен е изводът на съда, че непроизнасянето на задължения за това административен орган след реализирана успешно съдебна защита срещу отказ за издаване на индивидуален административен акт не представлява мълчалив отказ, а неизпълнение на влязъл в сила съдебен акт и защитата срещу него се осъществява по реда на чл.304 и сл. АПК. Основателен е обаче, доводът на частния жалбоподателя, че съдът не е съобразил, че по делото са налице данни за постановен нов изричен отказ - писмо № 01-372 от 15.08.2022 г. ( л. 13 от адм. дело № 8594/22г. на АССГ) и заявление на Сдружение „Асоциация на българските киносалони“, че е получило същото на 15.08.2022гг. ( л. 10 от адм. дело № 8594/22г. на АССГ), този пропуск на съда е съществен и прави неправилен крайния му извод, че жалбата е недопустима. С молба-допълнение към жалбата, жалбоподателят е заявил, че обжалва и получения с писмо № 01-372 от 15.08.2022 г. изричен отказ като се позовава и разпоредбата на чл. 172, ал. 3 АПК, което въобще не е отчетено от съда. С оглед посочено, доводите на частния жалбоподател са основателни. Обжалваното определение е неправилно и несъответно на доказателствата по делото, и следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр. второ във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение