Определение № 6051 от 05.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5442/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частна жалба подадена от Община Никопол срещу Определение №1519 от 24.04.2025 г. на Административен съд (АС) - Плевен по адм. дело №328/2025 г.

С определението е оставена без разглеждане жалбата на Община Никопол, срещу Писмо за възстановяване на средства от Европейския фонд за регионално развитие (ЕФРР) с изх. №99-00-2-1036/60/ от 25.02.2025 г. на ръководителя на Националния орган (НО) по Програма за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020 г. (Програмата) и е прекратил производството по делото.

Частният жалбоподател счита, че определението е неправилно, тъй като съдът не е отчел реалните правни последици, които процесното писмо поражда за Общината, и е направил необоснован извод относно липсата на властническо волеизявление.

Сочи, че писмото съдържа властническо волеизявление, което установява конкретно дължима сума, задължава адресата да предприеме определени действия в строго фиксиран срок и предупреждава за неблагоприятни последици при неизпълнение. С изпращането му НО активира изпълнителен механизъм за събиране на дължими средства от Община Никопол. То не само препраща към решението за определяне на финансова корекция, а самостоятелно конкретизира изискуемата сума, предявява я за изпълнение в конкретен срок и формулира последствията при неизпълнение. Поради това писмото трябва да се третира като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, на административен орган, издаден в изпълнение на компетентностите му по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕФСУ). С писмото се извършва финансова корекция по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗУСЕФСУ. С него се изисква доброволно възстановяване на средства в значителен размер - 225 350,14 евро, като при неплащане е предвидено начисляване на лихви и прилагане на принудителни мерки за събиране на сумата. Писмото поставя Община Никопол в непосредствена опасност от автоматично прихващане на бюджетни средства, които са предназначени за изпълнение на други проекти и за обезпечаване на основни публични услуги на местно ниво. Ако то бъде изключено от съдебен контрол се нарушава правото на ефективна съдебна защита на Община Никопол.

Предвид изложеното прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на АС – Плевен за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът – ръководителят на Националния орган по Програмата за трансгранично сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020 г. счита частната жалба за неоснователна и прави искане определението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираните от частния жалбоподател разноски.

Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

За да постанови определението си АС – Плевен е посочил, че съгласно Меморандума за изпълнение - договореностите между държавите членки, участващи в Програмата за сътрудничество „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020 г., Министерството на регионалното развитие и благоустройството на Република България действа като Национален орган, а Министерството на регионалното развитие и публичната администрация на Румъния е Управляващ орган (УО) по Програмата. Според §2, т. 3.6 от Меморандума, договорите за съфинансиране от средствата по Европейския фонд за регионално развитие (договорите за субсидия) се подписват между УО и водещите партньори по одобрените по Програмата проекти, като в конкретния случай по проект ROBG-128, озаглавен „Мостовете на времето: Интегриран подход за подобряване на устойчивото използване на Трансграничното културно наследство Никопол-Турну Мъгуреле“, финансиран по Програма „ИНТЕРРЕГ V-A Румъния-България“ 2014-2020 г., водещият бенефициер е Община Никопол. Между УО и водещият партньор е сключен Договор за субсидия №32881 от 14.03.2017 г., а между НО и Община Никопол - Договор за национално съфинансиране №РД-02-29-132 от 29.05.2017 г. В договора за субсидия от 14.03.2017 г. са включени редица разпоредби и клаузи, които гарантират доброто финансово управление на средствата и възстановяването на неправомерно изплатените средства на партньорите, при констатирани нередности от НО, довели до неправомерно изплатени суми. Според §2, т. 3.5, б. “з“ от Меморандума, УО отговаря за водене на счетоводството на сумите, подлежащи на възстановяване, от което следва, че размерът на определените като неправомерно изразходвани от партньорите суми не подлежат на преизчисляване от страна на НО. Това е правомощие единствено на УО. В §7, ал. 6 от договора за субсидия е регламентирано, че водещият бенефициер носи отговорност пред УО да гарантира, че партньорите му изпълняват своите задължения по отношение на изпълнението на проекта, включително за всички нередности, дори тези допуснати от партньорите, а според ал. 19, ако УО изиска възстановяване на средства по линия на ЕФРР в съответствие с договора, то водещият бенефициер носи отговорност за целия размер на средствата от ЕФРР, които са му били възстановени. С §11, ал. 5 от договора е указано, че в случай на допусната нередност водещият бенефициер отговаря за връщането на УО на сумата, засегната от нередността, дори ако нередността е по вина на някой от партньорите по проекта. А в ал. 12 е договорено, че в случай че нередността, довела до неправомерно платена сума, бъде открита след окончателното плащане или задължението не е било напълно събрано, УО уведомява водещия бенефициер за неправомерно платената сума, а водещият бенефициер е задължен да върне в срок от 30 дни от датата на получаване на уведомлението сумата, включително банковите такси.

В случая, във връзка с констатирани нередности и определени финансови корекции, с оспореното писмо, водещият бенефициер – Община Никопол, е уведомен за задължение за възстановяване на сума в общ размер на 225 350,14 евро, като е посочено какво се включва в тази сума. Указано е, че посочената сума следва да бъде възстановена в 14-дневен срок от получаване на писмото, като при невъзстановяване ще бъде начислена лихва и ще бъдат предприети действия за принудително събиране.

При така установеното съдът е приел, че писмото има само уведомителен характер и не съдържа властническо волеизявление на административен орган по смисъла на дефиницията на чл. 21 АПК. Счел е, че жалбата на Община Никопол е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, поради липса на годен предмет за обжалване, а производството по делото да бъде прекратено на основание чл.159, т. 1 АПК.

Определението е правилно.

С оспореното Уведомление за възстановяване на средства от ЕФРР с изх.№99-00-2-1036/60/ от 25.02.2025 г. на ръководителя на НО по Програмата, Община Никопол, след изложена информация относно основанията за задълженията, е уведомена, че следва да възстанови към УО сума в общ размер 225 350,14 евро, като в нея се включват:

• 209 495,17 евро, представляващи средства от ЕФРР по финансовата корекция, определена съгласно нередност с идентификационен номер BG/24/INTERREG RO- BG20/0562;

• 7 814,16 евро, представляващи ЕФРР частта от разходи за персонал и офис и административни разходи, недължимо платени във връзка с горепосочената сума на финансова корекция;

• 7 719,10 евро, представляващи средства от ЕФРР по финансовата корекция, определена съгласно нередност с идентификационен номер BG/24/INTERREG RO- BG20/0563;

• 287,91 евро, представляващи ЕФРР частта от разходи за персонал и офис и административни разходи, недължимо платени във връзка с горепосочената сума на финансова корекция;

• 33,80 евро, представляващи банкови такси, дължими съгласно чл. 11, параграф 12 от договора за субсидия.

Посочено е, че сумата следва да се възстанови в 14 -дневен срок от получаване на уведомлението по посочена в него банкова сметка. В случай, че сумата не бъде възстановена в срок, върху нея ще бъде начислена лихва и ще бъдат предприети действия за принудително събиране.

Съдържанието на посоченото волеизявление води до извод, че то не притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, не създава права или задължения за жалбоподателя, не се засягат негови законни интереси и от него не настъпват пряко неблагоприятни последици. Уведомлението има характер на покана за доброволно изпълнение – акт по чл. 277 АПК, целящ да уведоми Община Никопол, че следва да изпълни вменените му задължения в 14-дневен срок, след което ще се пристъпи към принудително изпълнение. По аргумент от чл. 294 АПК поканата за доброволно изпълнение не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Тя няма характера на постановление или действие на органа по смисъла на чл. 294 от АПК, тъй като с нея се цели единствено да се предупреди длъжника, че ще се пристъпи към принудително изпълнение, ако не изпълни в срок и доброволно посоченото в нея задължение.

Предвид изложеното доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди Община Никопол да заплати на Министерството на регионалното развитие и благоустройството направените в касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение