Определение № 816 от 20.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 482/2025 г.

Производството е с правно основание чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е въз основа на подадената частна жалба от адвокат Т. Й., в качеството на процесуален представител на Ю. П. Д. против постановеното определение № 3445 от 9.12.2024г.по в.гр.д.№ 1607/2024г.на Окръжен съд Пловдив, с което е оставено без уважение искането му за изменение на постановеното въззивно решение № 1201 от 21.10.2024г. по в.гр.д.№ 1607/2024г.на ОС Пловдив в частта му за разноските. Счита, че неправилно съдът е определил размер на полагащото му се адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна помощ от 350лв., вместо дължимите му съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения от 2 200лв., пред вид материалния интерес от 20 000лв. Излага становището си, че Наредбата дава ориентир, който в случая е и справедлив. В предоставения срок е постъпил отговор от насрещната страна „Белла България“АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор М., чрез процесуалния представител адвокат П. за неоснователност на жалбата. Счита, че с оглед постановеното решение по дело С-438/22 на СЕС, Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима. Намира, че определеният от съда размер е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, обжалваемият интерес във въззивното производство, липсата на ангажирани нови доказателства и обема на предприетите адвокатски действия, свързани само с изготвяне на отговор. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: След постановен първоинстанционен акт, въззивнаи жалби са подадени от двете страни в производството, което е било с правно основание чл.200 КТ. Освен въззивна жалба, адвокат Й. е изготвил и отговор на подадената от „Белла България“АД [населено място] въззивна жалба. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства. Проведено е едно съдебно заседание, на което адвокат Й. се е явил и е пледирал. Подадените жалби не са уважени, като въззивният съд е потвърдил постановения първоинстанционен акт. Със същия, той е определил в полза на адвокат Й., който е осъществявал процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, в размер на 350лв. Последвало е искане за изменение на постановения акт в частта за разноските с увеличаване на присъдения размер на адвокатско възнаграждение, което е оставено без уважение със сега обжалвания акт. Мотивите на въззивния съд са: Решение по дело С-438/22 на СЕС изключва приложението на Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът следва да определи справедливия размер възнаграждение въз основа на преценката си за фактическата и правна сложност на делото, съобразявайки извършената от адвоката работа при отчитане на обстоятелството, че неговия труд е висококвалифициран. Независимо, че споделя мотивите на съда, настоящият съдебен състав намира извършената въз основа на тях преценка за неправилна, поради което счита, че постановения акт следва да бъде отменен. Въпросът следва да се разреши по същество, като се определи размер на дължимо адвокатско възнаграждение от 1 000лв. При определянето на посочения размер съставът отчете: средният размер на фактическата и правна сложност на делото, което е с правно основание чл.200 КТ, обемът и характерът на осъществената процесуална дейност /включваща изготвяне както на въззивна жалба, така и на отговор на касационна жалба/, обстоятелството, че спорът се е разглеждал в открито съдебно заседание, на което процесуалният представител е присъствал и е развил доводите си в защита на страната и при съобразяване на установената практика след постановяване на решение по дело С-438/22 на СЕС. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение