Определение № 9547 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3, изр. второ ГПК. Образувано е по частна жалба на С. М. Д. от гр.Пещера, чрез процесуален представител адв. Павлов, против определение № 2516 от 05.06.2025 г. по адм. дело № 1244/2025 г. на Административен съд-Пазарджик, с което на осн. чл. 248 ГПК съдът е оставил без уважение молбата й да бъде допусната поправка на явна фактическа грешка в Решение № 2107/15.05.2025г., постановено по адм. дело № 1244/2024г. по описа на АС- Пазарджик, алтернативно изменение на решението в частта му за разноските за увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение от 500 на 900 лева. Частният жалбоподател иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и вместо него бъде установено друго по същество, с което присъденият размер на адвокатско възнаграждение бъде увеличен. Ответникът по частната жалба – „Креди Хелп България“ООД, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, а разгледана по същество за частично основателна. За да постанови обжалваното определение, АС-Пазарджик в производство по чл. 248 ГПК сочи, че в мотивите на решението, чието изменение в частта за разноските се претендира, е изложил подробни съображения във връзка с присъдените деловодни разноски и няма основание за промяната им. Съдът излага съждения относно дължимата преценка за разноски, извършена през призмата на решение на Съда на ЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 година по отправено преюдициално запитване. Определението е неправилно. В процесния казус с Решение № 2107/15.05.2025г., постановено по адм. дело № 1244/2024г.АС-Пазарджик е отменил по жалба на С. М. Д. мълчалив отказ на „Креди Хелп България“ООД, в качеството му на администратор на лични данни да предостави достъп до личните данни Д.. С решението дружеството е осъдено да заплати на жалбоподателят сумата разноски по делото - възнаграждение за адвокат, намалявайки претендираният размер от 900 на 500 лева, поради прекомерност. АС-Пазарджик се е позовал именно на практиката на СЕС, служебно извършвайки самостоятелна преценка за прекомерност на претендираното възнаграждение. Решаващият съд обаче не е отчел, че задължената за разноски страна не е възразила за прекомерност на претендираното възнаграждение и желание за неговото намаляване. Съдът не е съобразил, че е обвързан да извърши преценка по чл. 78,ал.5 ГПК за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение съобразно правната и фактическа сложност на делото – единствено при искане на насрещната страна. Недопустимо е, съдът служебно да преценява дали е налице основание за прилагане разпоредбата на чл.78,ал. 5 ГПК – за прекомерност. Затова, ирелевантни са съжденията на съда в тази насока. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение