Решение № 6855 от 19.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1191/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Образувано е по две касационни жалби - на К. П. К. и на Министерство на вътрешните работи – и двете против различни части на решение №10252/20.11.2025г., постановено по адм.д. №836/2025г. по описа на Административен съд – Бургас, с което Министерство на вътрешните работи е осъдено да заплати на К. П. К. обезщетение в размер на 7 000 лева за претърпени неимуществени вреди вследствие на отменена като незаконосъобразна Заповед №8121К-6785/21.07.2022г. на министъра на вътрешните работи, ведно със законна лихва, като искът е отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер от 35 000 лева. В касационната жалба на К. К. се поддържа, че присъденото обезщетение е явно занижено и не съответства на интензитета и продължителността на претърпените вреди. Излагат се доводи, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен публичния характер на уволнението, заеманата ръководна длъжност, дългогодишната служба в МВР, общественото злепоставяне, социалната изолация, продължаващите и към момента негативни последици и обстоятелството, че ищецът не е възстановен на предишната длъжност. Ответникът по тази жалба – Министерство на вътрешните работи, оспорва същата като неоснователна. В касационната жалба на Министерство на вътрешните работи се поддържа, че решението е неправилно в осъдителната му част, като се твърди липса на доказателства за пряка причинна връзка между отменената заповед и установените здравословни оплаквания, както и че присъденото обезщетение е завишено спрямо установените по делото обстоятелства и съдебната практика. Ответникът по тази касационна жалба – К. К. я оспорва като неоснователна. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно в обжалваните от тях части и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба на К. К. е основателна, а тази на Министерството на вътрешните работи е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел за установено, че К. К. е заемал ръководна длъжност в системата на МВР – главен инспектор и началник III степен на РУ – Созопол при ОДМВР – Бургас, като със Заповед №8121К-6785/21.07.2022г. на министъра на вътрешните работи му е било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а служебното му правоотношение е било прекратено. Съдът е установил, че заповедта е отменена като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение. Административният съд е приел за доказано, че вследствие на незаконното уволнение ищецът е претърпял значителни негативни емоционални преживявания – силен стрес, чувство на унижение, социална изолация, накърняване на авторитета му в професионален и обществен план, както и здравословни оплаквания, изразяващи се в хипертонични кризи, сърцебиене, световъртеж и нарушения на съня, установени както от свидетелските показания, така и от представената медицинска документация. Съдът е кредитирал показанията на свидетелите относно промяната в поведението и психическото състояние на ищеца след уволнението му. Въз основа на тези фактически установявания първоинстанционният съд е приел, че са налице всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, като е счел, че справедливото обезщетение възлиза на 7 000 лева. За сумата над 7000 лева исковата претенция е отхвърлена. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно в частта относно размера на присъденото обезщетение. Настоящият касационен състав споделя изводите на първоинстанционния съд относно наличието на причинени неимуществени вреди в резултат на отменената като незаконосъобразна заповед за дисциплинарно уволнение. Правилно съдът е приел, че негативните преживявания и здравословните оплаквания на ищеца се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с незаконния административен акт. Неоснователни са доводите на касатора МВР, че липсвала причинна връзка между уволнението и здравословните проблеми, тъй като същите се установяват както от свидетелските показания, така и от приложените амбулаторни листи и медицински документи, удостоверяващи настъпили оплаквания непосредствено след уволнението. Неправилен е обаче изводът на първоинстанционния съд относно справедливия размер на обезщетението. При определяне размера на обезщетението по чл.52 от ЗЗД следва да бъдат отчетени всички конкретни обстоятелства, характеризиращи интензитета и продължителността на претърпените страдания. В случая се касае за дългогодишен служител на МВР, заемал ръководна длъжност и ползващ се с професионален авторитет в малка обществена среда, в която уволнението му е станало обществено достояние. Незаконното дисциплинарно уволнение е засегнало не само професионалната му реализация, но и общественото му положение, личното му достойнство и социалните му контакти. От събраните доказателства се установява, че ищецът е преживял продължителен период на психическо напрежение, социално дистанциране и здравословни проблеми, наложили медикаментозно лечение. Следва да се отчете и обстоятелството, че макар впоследствие да е възстановен в системата на МВР, това не е станало на заеманата преди уволнението длъжност, а на друга длъжност в гр. Бургас, което е наложило ежедневно пътуване и е препятствало пълното възстановяване на предишния му професионален и социален статус. Настоящият състав намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 7 000 лева не съответства в достатъчна степен на характера и интензитета на претърпените вреди и не постига критерия за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Същевременно претендираният размер от 35 000 лева е прекомерен с оглед липсата на данни за трайно [заличен текст], трайна загуба на работоспособност или необратимо увреждане на здравето. При съвкупната преценка на всички относими обстоятелства съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от К. неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 12 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 31.05.2023г. Поради изложеното решението следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 7 000 лева до 12 000 лева, като в тази част искът бъде уважен, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора К. К. следва да бъдат присъдени и съответните разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата. Предвид увеличението на размера на присъденото обезщетение за първата инстанция следва да бъдат присъдени допълнително 480 лева в полза на адв.Велков, а за касационната инстанция следва да бъде определен размер от 1480 лева или общо 1960 лева или 1002,13 евро. В полза на К. К. следва да бъде присъдена платената държавна такса за касационното производство. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд