Определение № 106 от 12.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 91/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ГПК. Подадена е от В. Д. Г. частна жалба срещу определение на Варненски окръжен съд, Гражданско отделение, постановено в съдебно заседание на 07.10.2009г. по гр.д. № 1773/2007г., с което на основание чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ той е осъден да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100лв. в полза на съда. Според жалбоподателя определението е незаконосъобразно и необосновано. Поведението му е невиновно, поради което липсва предпоставка за санкционирането му. Причина за незаплащане възнаграждението за поисканата и допусната тройна техническа експертиза е липсата на финансова възможност за това, а не желанието да се отлага делото. Той изтъква, че никога не е ставал причина за отлагане на делото, а напротив – такова е било поведението на противната страна в хода на процеса. По тези съображения Г. моли да бъде отменено определението на Варненски окръжен съд. Ответницата по частната жалба Д. Д. Г. не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е допустима – подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано лице. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред Варненски окръжен съд по гр.д. № 1773/2007г. е въззивно и е образувано по жалба на В. Д. Г. против постановеното от П. районен съд решение по гр.д. № 307/2006г., с което е извършена съдебна делба на недвижим имот чрез изнасяне на имота на публична продан. В съдебно заседание на 20.05.2009г. въззивникът Г. е поискал допускане на тройна техническа експертиза относно пазарната цена на имота. Съдът е уважил това искане като е определил внасяне на депозит за експертизата в размер на 300 лв. в седемдневен срок. В следващото съдебно заседание на 07.10.2009г. съдът е констатирал, че от страна на въззивника В. Г. не е внесен определения депозит, а е депозирано писмено становище, с което заявява, че няма да сочи нови доказателства. Въз основа на това съдът е приел, че с поведението си въззивникът е станал причина за отлагане на делото и му е наложил санкцията по чл. 65 ГПК/отм./. В същото съдебно заседание е даден ход на спора по същество и на 29.10.2009г. е постановено решение по спора, с което е отменено първоинстанционното решение и имотът е поставен в дял на жалбоподателя на основание чл. 288, ал.3 ГПК/отм./. Това решение не е било обжалвано от Г., а в срока за обжалването му е депозирана настоящата частна жалба. При тези данни Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. Действително, в съдебно заседание на 20.05.2009г. разглеждането на делото е било отложено единствено заради искането на въззивника за изслушване на тройна експертиза относно цената на имота. Поради това с невнасянето на определения депозит, той е станал причина за неоснователно отлагане на делото и санкцията на чл. 65, ал.1 ГПК/отм./ е наложена правомерно. Липсата на парични средства за внасяне на депозита не обуславя невиновност на поведението на жалбоподателя. Същият е могъл при нужда да поиска освобождаване от разноски по предвидения в закона ред, което не е сторил. Поради това изложените в частната жалба съображения се явяват несъстоятелни. При горните изводи следва да бъде потвърдено обжалваното определение като законосъобразно постановен акт. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.