Определение № 8690 от 17.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4283/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК вр. с чл. 228 и чл. 144 АПК. Образувано е по искане на „Некстън Пропъртис“ ЕАД гр. София, подадено чрез процесуален представител, за изменение на Решение № 7738/10.07.2025г., постановено по дело № 4283/2025г. по описа на Върховен административен съд, в частта му за разноските. Молителят навежда на първо място довод, че неправилно съдът е изчислил размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение тъй като материалния интерес на спора е 112 735.04лв. и дължимото се възнаграждение за представляващия столична община юрисконсулт следва да е в размер на 9 159.40лв. На второ място се сочи, че неправилно юрисконсултското възнаграждение е присъдено за три инстанции, а не за две както изисква нормата на чл. 161 от ДОПК. И на трето място се твърди прекомерност на присъденото възнаграждение с оглед решение на СЕС по дело № С-438/2022г. Ответният по молбата кмет на Столична община, чрез процесуалния си представител в писмен отговор оспорва молбата и моли да бъде оставена без уважение по наведени подробни доводи в нея. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази данните по делото и закона, намира за установено следното: Молбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество е частично основателна, предвид следното: С Решение № 7738/10.07.2025г., постановено по дело № 4283/2025г. по описа на Върховен административен съд, е отменено Решение № 7681/06.03.2025г., постановено по адм. дело № 5833/2024г. по описа на Административен съд София - град, като вместо него е поставено отхвърляне на жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № СФД21-РД77-71/15.07.2021г., издаден от орган по приходите при Столична община, потвърден с Решение № СОА22-РД28-3/10.02.2022г. на кмета на Столична община. Съобразно изхода на спора съдът е присъдил в полза на НАП разноски за три съдебни инстанции, възлизащи общо на сумата от 37 321.32лв., съгласно представения списък, като е отчел, че материалният адрес по делото е в размер на 194 761.04лв., предвид и чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа. С оглед на горното на първо място неоснователен е довода, че ВАС неправилно е изчислил размера на дължимото се юрисконсултско възнаграждение с оглед материалния интерес по делото. Както се посочи по-горе този интерес е в размер на 194 761.04лв., а не както е посочено в молбата на дружеството в размер на 112 735.04лв. Видно от касационната жалба е, че се оспорва изцяло Решение № 7681/06.03.2025г., постановено по адм. дело № 5833/2024г. по описа на Административен съд София – град, с което изцяло е отменен РА № № СФД21-РД77-71/15.07.2021г., издаден от орган по приходите при Столична община. Видно от този акт на дружеството са начислени следните задължения: за ДНИ за периода 01.01.2016г. – 31.12.2020г. в общ размер на 94 736.95лв. и лихви за забава в размер на 24 732.55лв. и за ТБО за същия период в размер общо на 66 245.28лв. и лихва за забава в размер на 9 046.26лв., т.е. задължения в общ размер на 194 761.04лв. Върху този материален интерес дължимото юрисконсултско възнаграждение предвид чл. 161 от ДОПК вр. чл. 8, ал. 1 вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г., в редакцията си в ДВ бр. 14/18.022025г., следва да е в размер на 12 440.44лв., както и е определена от настоящия касационен състав. Неоснователно е наведеното в искането твърдение, че съдът е определил възнаграждение в противоречие с нормата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Разпоредбата сочи, че при отхвърляне на жалба срещу издаден РА на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Целта на разпоредбата касаеща присъждане на разноски е да се възмезди страната, в чийто интерес е решено делото, като тя си възстанови понесените разходи. Само инстанцията по съществото на спора дължи произнасяне по разноските предвид нормата на чл. 226, ал. 3 от АПК, и то не само в конкретното първоинстанционно производство но и в първоначалното първоинстанционно и в касационното такова. В конкретния случай настоящата касационна инстанция е такава по съществото на спора и с оглед изхода на делото следва да се произнесе и по извършените от страните разноски. С оглед посочения по-горе принцип за възмездяване на страната, в чиято полза е решен правния спор, се налага присъждане на всички направени разноски и за първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд и за касационното производство. С оглед процесуалното представителство на Столична община при всяко едно разглеждане на спора пред съответните съдебни инстанции им се дължат разходи за юрисконсултско възнаграждение за три инстанции, както е прието и в оспореното съдебно решение в размер на по 12 440.44лв., както е посочено по-горе в настоящия акт. Неоснователен е довода за прекомерност на присъдения размер на юрисконсултското възнаграждение с оглед решение на СЕС по дело № С-438/2022г., тъй като от правните постановки в това решение не се стига до извода, че определените с наредбата минимални възнаграждения са неприложими, а само че могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Размерите на възнагражденията подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Предвид размера на спора и обема на положената правна работа от процесуалните представители на кмета на Столична община настоящата съдебна инстанция намира, че присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното съгласно разпоредбите на Наредба № 1/09.07.2004г., за възнаграждения за адвокатска работа, е в рамките на нормалното и допустимото. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице предпоставки за изменение на Решение № 7738/10.07.2025г., постановено по адм. дело № 4283/2025г. в частта му за разноските. Ето защо, искането следва да бъде оставено без уважение. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на осмо отделение