Решение № 570 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11909/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 32379 от 03.10.2025 г., постановено по адм. д. № 3137/2024 г. Административен съд – София град, трето отделение, 60-ти състав, е отхвърлил жалбата на „Мода Бургас“ ЕООД, ЕИК 205137147, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от Х. Д. Х., чрез пълномощника адвокат Н. Бойков, против ревизионен акт № Р-22002223002833 – 091 - 001 от 14.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 147 от 31.01.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София при ЦУ на НАП. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д „ОДОП“ – София разноски по делото в размер на 8 999,35лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Мода Бургас“ ЕООД, ЕИК 205137147, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от Х. Д. Х., чрез процесуалния му представител адв.Н. Бойков. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд – София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съответни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Административен съд – София град и вместо него да постанови друго такова, с което да да отмени оспорения ревизионен акт като незаконосъобразен. Претендира заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Б. Венева взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и e процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на на „Мода Бургас“ ЕООД, ЕИК 205137147, със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес], представлявано от Х. Д. Х., чрез пълномощника адвокат Н. Бойков, против ревизионен акт № Р-22002223002833 – 091 - 001 от 14.12.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - София, в частта потвърдена с решение № 147 от 31.01.2024г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“-София при ЦУ на НАП, с който са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен периоди м.11/2021г. в размер на 88 806,60лв. и са начислени лихви за забава в размер на 19 927,10лв. Първоинстанционният съд е описал фактическата обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт, обстоятелството, че ревизията е повторна, установените факти и обстоятелства по време на ревизията, констатациите на органите по приходите относно това, че в хода на първата ревизия от страна на ревизирания субект не са представени доказателства във връзка с включената в Дневника за покупки за м. Ноември 2021 г., фактура от „Дабъл Ви-2“ ЕООД, респективно и самата фактура и доказателства за нейното счетоводно отразяване, че не е налице реално изпълнение на доставки по декларираните от данъчно задълженото лице фактури в дневника за продажби, но независимо от това начисления данък в размер на 88 808.60 лв. във връзка с тях е дължим на основание чл. 85 от ЗДДС, а по отношение на отразената в дневника за покупки фактура от „Дабъл Ви-2“ ЕООД е прието, че тя не отразява реално извършена доставка, респективно, че ревизираното лице не разполага с данъчен документ по смисъла на чл. 71, т. 1 от ЗДДС, като в тази връзка на основание чл. 71, ал. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДДС на ревизираното дружество не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 88 000.00 по фактурата, издадена от „Дабъл Ви-2“ ЕООД. На стр.5 от решението съдът е възпроизвел подробно възраженията на задълженото лице по административното оспорване на първоначално съставения ревизионния акт, приетото в отменителното решение на директора на Д „ОДОП“ София № 548 от 02.05.2021г. и дадените указания относно фактите и обстоятелствата, които следва да се установяват при повторната ревизия. На стр.7 и сл. от решението са възпроизведени установените факти и обстоятелства при повторната ревизия. По специално на стр.8 – 10 са посочени всички установени обстоятелства относно подадените справки декларации за данъчен период м.11/2021г. и направените въз основа на тях констатации, изразяващи се в това, че с оглед на предоставената информация и данните за извършени покупки и продажби през ревизирания период, посочени в дневниците за покупки и продажби и спорната СД по ЗДДС, че същите са основание за установяване на задължения по ДДС и КД в хода на повторната ревизия. Посочена е констатация, че при направена служебна проверка в дневниците за покупки на сочените за клиенти лица е установено, че същите са ползвали данъчен кредит по описаните в дневника за продажби на „Мода Бургас“ ЕООД фактури, както и че впоследствие са извършили последваща реализация, като са издадени фактури за продажби на трети лица. Посочена е и констатацията, че последното налага извод, че няма основания за неправилно третиране на доставки или грешно подадена декларация, което да изисква връчване на покана за доброволна корекция по реда на чл. 126 от ЗДДС. На стр.11 от решението са посочени установените обстоятелства от собственика на задълженото лице г-н Н., според които дейността на дружеството е търговия на дребно с дрехи и обувки; дружеството не осъществява дейност от 01.10.2019 г., няма сключени договори, по които да е изпълнител или подизпълнител; за периода на ревизията не са реализирани приходи от продажби на стоки и услуги, като има само приходи от начислени лихви по предоставени заеми от 31.12.2021 г.; за този период от страна на дружеството не са закупувани стоки и материали и същото не притежава стоково-материални ценности; за периода на ревизията от страна на дружеството не са извършвани банкови операции и няма открита банкова сметка. Посочено е още, че от страна на едноличния собственик на ревизираното лице е декларирано, че „Мода Бургас“ ЕООД не е получавало доставки от „Дабъл Ви-2“ ЕООД, и това е причината, поради което не могат да бъдат представени фактура, документ за разплащане, договор, транспортни документи, складови разписки, както и да бъде направено проучване на стопанска надежност и търговски опит; че от страна на „Мода Бургас“ ЕООД не са предоставяни услуги на „Ея Трейнинг“ ЕООД, „Коби БГ“ ЕООД и „Холидей Билд“ ЕООД и че не са издавани фактури към тези дружества, като това е причината за тяхното непредставяне; че едноличният собственик на капитала не е упълномощавал трети лица, включително и лицето В. Д. С. за подаване на СД по ЗДДС за м. Ноември 2021 г. Решаващият съд е отбелязал, че при извършеното посещение в счетоводния офис на ревизираното лице на ревизиращите органи не са представени първични и вторични счетоводни документи, които са посочени в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС за м. Ноември 2021 г., както и търговска документация, свързана с издадените/получени фактури. На стр.11 – 12 са посочени констатации на ревизиращите органи, свързани със задълженията за ДДС, изразяващи се в обобщен вид в следното: органи са се позовали на нормата на чл. 85 от ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по реда на чл. 112 от ЗДДС; установено е, че от страна на ревизираното лице е посочено ДДС в издадените от него фактури, описани в дневника за продажби към СД по ЗДДС за м. Ноември 2021 г., в резултат на което ревизията е приела декларирания ДДС по фактурите за дължим; с с подаването на втората СД по ЗДДС са декларирани покупки от „Дабъл Ви-2“ ЕООД и продажби към следните клиенти - „Ея Трейнинг“ ЕООД, „Коби БГ“ ЕООД и „Холидей Билд“ ЕОО, като дружествата – клиенти се явяват получатели на фактурите, издадени от „Мода Бургас“ ЕООД и по този начин от тяхна страна е ползвано данъчно предимство – ползване на право на приспадане на данъчен кредит, с което от страна на същите е извършено намаление на дължимия ДДС за внасяне за м. Ноември 2021 г.; не е призната право на данъчен кредит по Фактура № 0…103/01.11.2021 г., с ДО в размер на 440 000.00 лв. и ДДС в размер на 88 000.00 лв., издадена от доставчик с рисково поведение „Дабъл Ви-2“ ЕООД, с предмет на доставката: „услуга по договор“. Посочено е, че при административното оспорване на процесния ревизионен акт същият е потвърден с решение № 147/31.01.2024г. на директора на Д „ОДОП“ – София. На стр.12 – 18 от решението много подробно е възпроизведено заключението на вещото лице по назначената в съдебното производство съдебно-счетоводна експертиза. На стр.19 – 22 от решението са изложени мотиви, според които ревизионният акт е издаден от компетентни органи, в предвидената от закона форма, подписан е с валидни електронни подписи, при провеждане на ревизията не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, имащи за последица нищожността на съставения ревизионен акт. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд относно материалната законосъобразност на ревизионния акт в частта му относно установените задължения по ЗДДС са изложени на стр. 22 – 28 от решението. Предвид обема на същите, систематизирани за нуждите на настоящето изложение същите могат да бъдат сведени до следното: 1. Посочено е, че не се спори между страните по делото, че нито в хода на двете ревизии, нито в хода на съдебното оспорване на ревизионния акт от страна на дружеството-жалбоподател и неговите дружества – контрагенти са представени спорните по делото фактури, подробно описани в РД и констативно-съобразителната част на приетото по делото експертно заключение, и които са включени в дневниците за покупки и продажби към подадената от жалбоподателя коригираща СД по ЗДДС; видно от представената по делото ревизионна преписка, включително от експертното заключение е, че липсват и не са представени и съпътстващи процесните фактури документи, както и че липсва представена счетоводна отчетност на дружествата-контрагенти. 2. Отбелязано е, че вещото лице е установило, че от страна на „Дабъл Ви-2“ ЕООД не е отчетен приход по фактурата, издадена от него на ревизираното лице, такъв дори не е отчетен от негова страна; не е установено и разплащане по фактурата, издадена от „Дабъл Ви-2“ ЕООД, изрично е посочено, че поради липса на представени фактури и съпътстващи документи не може да се установи начинът на остойностяване на процесните услуги/стоки, респективно дали действително е осъществено тяхното предаване и по какъв начин е осъществено, направен е категоричен извод, че е невъзможно по всяка една от доставките първични счетоводни документи /фактури/ да се обвържат количествено и видово със съпътстващи документи, касаещи предаване на стоки, поради отсъствие /непредставяне/ на фактури и съпътстващи документи в и от счетоводството на „Мода Бургас“ ЕООД за сделки, за които се твърди, че не са осъществени, документи не се намират, няма плащания и счетоводни записвания. 3. На отделен ред е отбелязано, че съгласно експертизата и дадения отговор по задача девет, поставена от Съда, от отчетните регистри по ЗДДС /дневници за покупки и продажби/ и СД за ДДС както и от отчетните регистри по ЗДДС /дневници за покупки и продажби/ и СД за ДДС както и от Оборотната ведомост и Отчета за приходи и разходи е видно, че приходи и разходи от обичайната /търговска/ дейност са отчетени през 2018 г. и 2019 г., тогава са възникнали и сметните взаимоотношения с контрагенти /доставчици и клиенти/ по покупко-продажби на стоки. Видно от Таблици № № 8 и 9 от заключението такива взаимоотношения не са възникнали с контрагенти с имена „Дабъл Ви-2“ ЕООД /доставчик/ и „Коби БГ“ ЕООД, „Холидей Билд“ ЕООД и „Ея Трейдинг“ ЕООД /клиенти/. От м. Октомври 2019 г. и до м. Март 2022 г. подаваните дневници за покупки и продажби са с нулеви стойности и не са отчитани приходи и разходи от обичайната дейност. 4. На база на изложеното е изграден извод, че подаването на коригиращи дневници и СД по ЗДДС за данъчен период м. Ноември 2021 г. след подадени такива с нулеви стойности, от счетоводна гледна точка не е логично и не се подкрепя с документи /фактури, Таблица № 16/. 5. В продължение е прието, че жалбоподателят не оборва изводите на приходната администрация, че включените в коригиращите дневници за покупки и продажби фактури, не документират реално извършени и получени доставки на стоки и услуги от „Мода Бургас“ ЕООД, респективно не се доказват и неговите твърдения, че от негова страна не са извършвани доставки и не са получавани такива по спорните фактури, отразени в отчетните регистри към коригиращата СД. 6. В тази връзка съдът е намерил за правилен извода на ревизиращите органи, че чрез включването в дневника за продажби на фактури, издадени към „Коби БГ“ ЕООД, „Холидей Билд“ ЕООД и „Ея Трейдинг“ ЕООД, респективно отразяването им като извършени доставки в коригиращата СД по ЗДДС дружеството-жалбоподател само е начислило ДДС, а същевременно чрез издаването на фактури на дружествата „Коби БГ“ ЕООД, „Холидей Билд“ ЕООД и „Ея Трейдинг“ ЕООД действително от страна на дружеството-жалбоподател на същите е предоставена възможност за упражняване право на данъчен кредит. 7. В продължение е изградено съждение, че дружеството-жалбоподател само е включило в дневника си за покупки към коригираща СД по ЗДДС фактура, издадена от „Дабъл Ви-2“ ЕООД, за която липсват доказателства за реално получена доставка и по този начин от негова страна е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. 8. Предвид изложеното до тук е обоснована констатация, че в процесния случай от съществено значение е установяване на обстоятелството дали действително е налице подадена от жалбоподателя коригираща справка – декларация по ЗДДС, респективно същата подадена ли е от лице, което разполага с представителна власт да извърши това действие. Тази констатация е обоснована от изложените в хода на административното и съдебно оспорване твърдения, че е налице злоупотреба с данни и за това от негова страна е осъществено своевременно уведомяване на органите по приходите, а от друга страна в хода на ревизията са събрани документи, въз основа, на които се основава резултатът в подадената коригираща СД по ЗДДС. Отговорът на така формулирания спорен въпрос е даден много обстойно на стр.23 и следващите от първоинстанционното решение. 1.На първо място е очертана правната рамка на възникването на данъчното задължение по ЗДДС, като са възпроизведени относимите правни разпоредби на Закона за данък добавена стойност, както и допълнително издадени заповеди от директора на НАП относно утвърдени правила за ползване на електронните административни услуги на НАП, предоставяни с квалифициран електронен подпис. 2. На стр.24 от решението е описана подробно установената фактическа обстановка по подаване на коригиращата справка-декларация по ДДС на 13.12.2021г. на гише в офис „Изток“ лично от управителя на дружеството С. В. Д.. 3. Прието е, че в случая са спазени правилата, посочени по-горе, което се установява от представените с ревизионната преписка копие на уведомление и заявление, подписани лично от лицето С. В. Д.. От представените по делото доказателства се установява, че от страна на органите по приходите е извършена проверка с документа за самоличност при подаването на посочените документи, установена е идентичност на подписа на управителя, обявен като такъв в Търговски регистър, Агенция по вписванията и в тази връзка правилно от тяхна страна е прието, че в случая не са налице основания да се приеме липса на упълномощаване на лицето В. С. /депозирало коригиращата декларация/ да подава данни в НАП от името на „Мода Бургас“ ЕООД. 4. На отделен ред е отбелязано, че нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното оспорване, от страна на жалбоподателя са ангажирани доказателства в подкрепа на неговите твърдения, че управителят на „Мода Бургас“ ЕООД не е извършвал упълномощаване, включително, че не е имал посещения при нотариус в тази връзка. Прието е, че тези твърдения са в противоречие и с правилата, утвърдени от изпълнителния директор на НАП, а именно, че при подаване на заявлението и уведомлението се изисква да се отбележи – „Прилагам нотариално заверено пълномощно“, само в случаите когато е необходимо. Посочено е, че е установено, че такова отбелязване липсва и че именно в тази връзка няма приложено пълномощно, констатирано е още, че тези два документа са депозирани от управителя на ревизираното дружество, вписан надлежно като такъв в Търговски регистър и че това не изисква действително изрично упълномощаване. 5. Административният съд е посочил, че в хода на ревизията са предприети всички действия по събиране на доказателства за надлежното подаване на коригиращата СД по ЗДДС, респективно от лице, което е служител в дружеството-жалбоподател и за което в конкретния случай съобразно утвърдените правила на изпълнителния директор на НАП не се изисква изрично пълномощно, от което следва, че от страна на ревизиращите органи са спазени дадените задължителни указания от директора на Дирекция ОДОП, ЦУ на НАП София с Решение № 548/02.05.2023 г. 6. На отделен ред на стр.25 от решението са изложени мотиви защо съдът намира, че твърденията на едноличния собственик на ревизираното дружество и неговия нов управител, че в случая е налице противоправно поведение на В. С. чрез подаване на коригиращата декларация, не се установяват от събраните по делото доказателства. 7. На стр.26 от решението като съществен аргумент в тази насока е посочено обстоятелството, че липсва сключен договор за възлагане на управлението на „Мода Бургас“ ЕООД между едноличния собственик на капитала и управителя към онзи момент С. В. Д.. В продължение съдът е намерил за правилни изводите на органите по приходите, че поведението на едноличния собственик на капитала на ревизираното дружество е имало само и единствено като цел предоставяне на данъчно предимство на неговите дружества – клиенти, отразени в дневниците му за продажби, чрез което да се извърши право на приспадане на данъчен кредит по доставки, които не са реално осъществени. Акцентирано е, че в конкретния случай дори от страна на едноличния собственик на капитала е използвано и лице, назначено като управител на ревизираното дружество, което да поеме изключителната отговорност по спорните сделки, довели до избягване от данъчно облагане, а отделно от това по делото липсват доказателства за уведомяване на компетентните органи от негова страна за злоупотреба с данни, за която се посочва, че е извършена. 8. На отделен ред е направено съждение, че с оглед на нормите на чл. 125 вр. чл. 126 от ЗДДС, респективно представените по делото доказателства, следва, че в системата на НАП е предоставена функционалност за корекция на допуснати грешки при депозиране на справки-декларации по ДДС и VIES – декларации, и именно това е извършено от надлежно упълномощено от управителя на ревизираното дружество лице чрез КЕП. Отбелязано е, че по делото безспорно въз основа на доказателствата се установява, че е налице и спазване реда за упълномощаване във връзка с утвърдените правила на НАП, и за упълномощеното лице е депозирано в офис на НАП заявление и удостоверение за ползване услугите на НАП за подаване на данни с КЕП. На основание гореизложеното първоинстанционният съд е изградил следните два генерални изводи: 1. Поради липса на доказателства за реално осъществени доставки към клиенти на ревизираното дружество правилно е приложена нормата на чл.85 ЗДДС; спорните фактури не са представени от техните получатели, но същите са отразени в дневниците им за покупки / с изключение на „Коби БГ“ ЕООД. 2. Правилно е отказано право на данъчен кредит по фактурата издадена от „Дабъл Ви 2“ ЕООД, тъй като по делото не е представена въпросната фактура и съпътстващата я търговска информация. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на жалбата. Решението на Административен съд – София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на „Мода Бургас“ ЕООД, ЕИК 205137147, се правят оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК - допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Поддържат се доводи, че първоинстанционният съд е приел, че са налице условия по чл.85 ЗДДС за дължимост на данъка, при условие, че по делото не са налице фактури, в които данъка е посочен и начислен. На отделен ред се поддържат оплаквания, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че с поведението си едноличния собственик на капитала е целял осигуряване на данъчно предимство на клиенти на дружеството. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Принципно по делото няма спор за факти, същите много подробно и детайлно са възпроизведени в първоинстанционното решение от страна на административния съд. В хода на ревизията, явяваща се повторна и имаща за предмет е установяване на задълженията на дружеството по ЗДДС за данъчен период м.11/2012г./в частта по ЗКПО ревизионният акт е отменен с решението на директора на Д „ОДОП“ София// е установено, че основната дейност на „Мода Бургас“ ЕООД е търговия на дребно с дрехи и обувки, като според писмените обяснения на управителя, дружеството не извършва дейност от 01.10.2019г. Установено е още, че за данъчен период м.11/2021г. първоначално на 10.12.2021г. е подадена данъчна декларация с нулев резултат за периода по ЗДДС. Впоследствие на 14.12.2021г. е подадена коригираща декларация по ДДС, в която са декларирани приходи в размер на 444 043,00лв. и начислен ДДС върху тях в размер на 88 808,60лв., формирани от издадени от „Мода Бургас“ ЕООД фактури на „Коби БГ“ ЕООД, „Холидей Билд“ ЕООД и „Ея Трейдинг“ ЕООД с предмет „услуги по договор „ и „стоки“, получени доставки в размер на 444 000лв. и право на пълен данъчен кредит в размер на 88 000лв. по фактура издадена от „Дабъл Ви-2“ ЕООД с предмет „услуга“ по договор, и резултат за внасяне 808,60лв. ДДС. От страна на едноличния собственик на капитала на дружеството е декларирано, че за данъчен период м.11/2021г. дружеството не е извършвало дейност, не е издавало фактури към „Коби БГ“ ЕООД, „Холидей Билд“ ЕООД и „Ея Трейдинг“ ЕООД, съответно не е получавало доставка от „Дабъл Ви-2“ ЕООД. При извършено посещение в счетоводния офис на ревизираното лице не са представени първични и вторични счетоводни документи, които са посочени в дневниците за покупки и продажби по ЗДДС за данъчен период м.11/2021г., както и търговска документация, свързана с фактурите. Тъй като данъкът е посочен във фактури, които са включени в дневника за продажби към справката-декларация по ЗДДС за периода, органите по приходите са приели, че посочения във фактурите данък е дължим на основание чл.85 ЗДДС. Не е било признато право на данъчен кредит по фактурата издадена от „Дабъл Ви-2“ ЕООД, тъй като на първо място не е представена самата фактура, съответно липсват представени доказателства свързани с доказване реалността на доставката. В хода на ревизията е установено още, че получателите по фактурите, с изключение на „Коби БГ“ ЕООД са включили същите в дневниците за покупки и са упражнили право на данъчен кредит по тях, съответно са извършили последващи реализации. Предвид на това е направена констатация, че от страна на тези дружества е ползвано данъчно предимство – ползване на данъчен кредит, с което от същите е намален дължимия ДДС за внасяне за периода. Като краен резултат е прието, че ревизираното дружество дължи ДДС в размер на 88 806,60лв. и лихви за забава в размер на 19 927,10лв. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е законосъобразен. При условията на чл.221,ал.2 АПК настоящата съдебна инстанция споделя този негов извод, като го намира за обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Първото основно оплакване на касатора е за неправилно приложение на материалния закон. В тази насока се поддържат оплаквания, че в хода на ревизията не са открити и представени фактурите, които са посочени в дневника за продажби и СД по ДДС като издадени на „Коби БГ“ ЕООД, „Холидей Билд“ ЕООД и „Ея Трейдинг“ ЕООД, поради което неправилно първоинстанционният съд, съответно органите по приходите приемат, че е налице хипотеза по чл. 85 ЗДДС. Настоящата съдебна инстанция намира така направеното оплакване за неоснователно. По делото няма спор, а и в съдебното решение многократно е посочено, че фактурите издадени на „Коби БГ“ ЕООД, „Холидей Билд“ ЕООД и „Ея Трейдинг“ ЕООД не са представени от ревизираното дружество, съответно не са представени и от получателите по тях. Нормата на чл.86,ал.1 ЗДДС определя, че регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Първоинстанционният съд е изложил много детайлни мотиви относно основния спорен въпрос между страните – поражда ли действие подадената коригираща справка-декларация. Дадения положителен отговор в тази насока се споделя напълно от настоящата съдебна инстанция при условията на чл.221,ал.2 АПК и не следва да бъде преповтарян. Отделно от това против тази част от съдебния акт не се правят оплаквания в касационната жалба. При това положение, след като от страна на дружеството е подадена справка-декларация по ДДС, с приложен към нея дневник за продажби, в който са описани издадените от дружеството фактури с посочен в тях ДДС, то правилно е прието, че данъкът е дължим от дружеството. Втората група оплаквания в касационната жалба са насочени против изводите на първоинстанционния съд, с които са споделени констатациите на органите по приходите относно това, че с поведението си едноличният собственик на капитала на „Мода Бургас“ ЕООД В. В. Н. е целял осигуряване на данъчно предимство на клиентите на дружеството и че фиктивно е ползвал назначения управител за подаване на данни пред НАП. Посочва се, че тези констатации са напълно необосновани и са в противоречие със събраните по делото доказателства, като се посочват извършените от собственика действия след подаването на коригиращата декларация по ДДС. По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното: По същество основният спор между страните е бил относно това поражда ли действие подадената коригираща декларация по ЗДДС и там дължим ли е данъка от дружеството. Както бе посочено, първоинстанционният съд е положил сериозни усилия в тази насока, в това число е отбелязал, че поради неизяснена фактическа обстановка първоначално издаденият ревизионен акт е бил отменен при административното оспорване, като с отменителното решение на директора на Д „ОДОП“ – София са дадени ясни и конкретни указания какви точно обстоятелства следва да се установят и какви доказателства следва да се съберат. Така установените факти и доказателства много подробно са възпроизведени в съдебния акт, като въз основа на тях е направен обоснован извод, че въпросната коригираща декларация е подадена от надлежно упълномощено лице коректно, поради което поражда правни действия. Упълномощаването на лицето, подало коригиращата декларация, е извършено от действащия управител на дружеството към периода, и това обстоятелство не е оборено по делото. Изложените обстоятелства относно поведението на едноличния собственик на капитала по същество са неотносими към спора и биха имали значение в друго, но не и в настоящето производство. Същите имат косвено значение и не са определящи за възникване на задълженията на дружеството, поради което дори изводите на административния съд / и органите по приходите/ относно поведението на собственика на капитала да са неправилно, то това е без значение за правилността на съдебния акт като краен резултат. След като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна, Административен съд – София град е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, като при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице в състава на което влиза Д „ОДОП“ София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 4 601,29евро. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,