Определение № 3376 от 26.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3450/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Делото е образувано по касационна жалба на Д. Д. Д., чрез адв. И. Р., срещу въззивно решение № 74 от 30.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 48/2024 г. по описа на Окръжен съд – Силистра, и по касационна жалба на Д. Д. Д., чрез адв. И. Р., срещу решение № 102 от 18.06.2024 г., постановено по същото дело по реда на чл. 247 ГПК. С двете решения като краен резултат след частична отмяна, респективно потвърждаване на решение № 635 от 23.11.2023 г., постановено по гр. д. № 517/2023г. по описа на Районен съд – Силистра, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д. Д., на неговата майка Д. В. Т., при която е определено и неговото местоживеене, като на бащата Д. Д. Д. е определен режим на лични отношения с детето и същият е осъден да заплаща на сина си Д., чрез неговата майка и законен представител Д. В. Т., ежемесечна издръжка в размер на 250 лв., считано от влизане в сила на съдебното решение, и съответно са отхвърлени исковете на Д. Д. Д. за предоставяне на родителските права по отношение на детето Д. на него, за определяне на местоживеенето му при бащата, за определяне режим на лични отношения между детето и майката и за присъждане на месечна издръжка. С определение № 1837/11.04.2025 г., постановено от състава на Върховния касационен съд, не е допуснато касационно обжалване на решение № 102 от 18.06.2024 г., постановено по в. гр. д. № 48/2024 г. по описа на Окръжен съд – Силистра по реда на чл. 247 ГПК; не е допуснато касационно обжалване и на въззивно решение № 74 от 30.04.2024 г., постановено по в. гр. д. № 48/2024 г. по описа на Окръжен съд – Силистра; осъден е касаторът Д. Д. Д. да заплати на Д. В. Т. направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в общ размер на 3000 лева, от които 1500лв. –уговорен и заплатен адвокатски хонорар за защита по касационната жалба, подадена срещу решение № 102 от 18.06.2024 г., и 1500лв. – договорен и заплатен адвокатски хонорар за защита по касационната жалба, подадена срещу въззивно решение № 74 от 30.04.2024 г. Постъпила е молба от Д. Д. Д. за изменение на определението в частта за разноските. Счита, че адвокатският хонорар е значително завишен с оглед фактическата и правна сложност на делото и конкретно извършените действия на процесуалния представител на ответника. Определението по чл. 288 ГПК, постановено по настоящото дело, е вписано на 11.04.2025г., когато е обявено. То е окончателно и не подлежи на обжалване. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в едномесечния срок от постановяването му – на 09.05.2025 г, изхожда от легитимна страна и е допустима. Препис от молбата е връчен на насрещната страна Д. В. Т., чрез адв. М. К. и адв. С. Р., нейни процесуални представители по делото. Връчването е редовно. Постъпил е отговор в указания законен срок, с който взема становище за неоснователност на молбата. Съставът на Върховния касационен съд, като съобрази изложеното в молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и данните по делото, установи следното: Молителят не оспорва, че предвид изхода на делото, сторените от Д. В. Т. разноски подлежат на възстановяване. Оспорва единствено размерът им, като счита същия за прекомерен. Излага и доводи, че съдът не е съобразил Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и решението на С. по дело С-438/22г. Производството по чл. 288 ГПК по правило е закрито, поради което възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение може да се направи и в производство по чл. 248 ГПК и в случая то се явява допустимо. Разгледана по същество молбата по чл.248 ГПК е неоснователна. Съображенията за това са следните: Предмет на касационно обжалване е въззивно решение по предявени и от двамата родители насрещни искове за предоставяне упражняването на родителските права върху детето им с определяне на местоживеенето му, за определяне на режим на лични контакти на детето с родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права, както и за присъждане на издръжка в полза на детето. Предмет на касационното обжалване е и решение, постановено в производство по чл.247 ГПК, за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в основното въззивно решение. С определението по чл.288 ГПК съдът в съответствие с изхода / не е допуснато касационно обжалване и на двете решения на въззивния съд/ е осъдил Д. Д. Д. да заплати на Д. В. Т. направените разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция в общ размер на 3000 лева, от които 1500лв. –уговорен и заплатен адвокатски хонорар за защита по касационната жалба, подадена срещу решение № 102 от 18.06.2024 г., и 1500лв. – договорен и заплатен адвокатски хонорар за защита по касационната жалба, подадена срещу въззивно решение № 74 от 30.04.2024 г. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, когато то е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото. Съдът служебно не дължи такава преценка, поради това и при произнасянето си по въпроса за разноските с постановеното определение по чл.288 ГПК, не е извършвал такава. В касационното производство възражение за прекомерност молителят прави за първи път с молбата си по чл.248 ГПК, предмет на настоящото произнасяне. Разгледано по същество възражението е неоснователно. Заплатеното от ответника по касационните жалби - ответник по исковете на касатора и ищец по насрещните искове, предявени срещу него, адвокатско възнаграждение в общ размер 3000лв. е над минималния размер, предвиден в Наредбата на Висшия адвокатски съвет, но това само по себе си не го прави прекомерно по размер. Както е разяснено в ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът преценява действително свършената работа от адвоката, а още и фактическата и правна сложност на делото. В случая производството пред ВКС е приключило без насрочване в открито съдебно заседание, но следва да се има предвид характера на касационното производството– контролноотменително, при което по правило не се събират доказателства, а основната тежест в процесуалната защита е в изразените доводи и възражения. Съществена фаза е тази по реда на чл. 288 ГПК, в която съдът се произнася по наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и служебно в хипотезите на чл. 280, ал. 2 или в други, уредени от закона случаи, при съобразяване на изразените от страните становища в касационната жалба и изложението към нея, както и в отговора на касационната жалба. Процесуалният представител на Д. В. Т. е положил труд – време и познания, да изготви отговори по двете касационни жалби на касатора, които не са формални и бланкетни, а пълни и обосновани. В тях са изложени съображения, както по допустимостта на производството, относно предварителната селекция по чл. 288, така и по основателността на касационните жалби. Взето е отношение по поставените в изложенията въпроси, взето е отношение и към посочената от касатора съдебна практика, като и ответникът се е аргументирал от своя страна също с практика на Върховния касационен съд, т.е., не само процесуалният представител на касатора е извършил работа по установяване на съдебната практика; изложени са доводи и по същество по касационните оплаквания срещу двете решения. След преценка на изложените обстоятелства, както и предполагаемото време, вложено в подготовката и изготвянето на отговорите, а не на последно място и спецификата на касационното обжалване, което предполага висока правна квалификация на ангажираните адвокати, представляващи страните по делото, вкл. натрупан най-малко 5 години юридически стаж, което също трябва да бъде съобразено в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, се обосновава извод, че договореното и заплатено от ответницата адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Съдебният акт, относно който е молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, не подлежи на обжалване, поради което и настоящото определение – също – чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение