Определение № 2952 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 2330/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадената чрез главен юрисконсулт С. М. частна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], срещу определение № 2265/14.08.2024г. по т.д. № 1643/2024г. по описа на ВКС, II т.о. С него е оставена без разглеждане подадената от „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], касационна жалба срещу решение № 2905/16.05.2024г. по възз.гр.д.№ 10854/2023г. на СГС, с което е потвърдено решение № 13167/26.07.2023г. по гр.д.№ 38513/2022г.на СРС за осъждането на „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], да заплати на „Бигла III“ ООД, [населено място], на осн. чл.59, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.137, ал.2 ЗЕ, сумата 9705.18лв., представляваща обезщетение за ползване за периода 24.06.2020г.-24.06.2022г. на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа/присъединителен тръбопровод и абонатна станция/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.07.2022г. до окончателното изплащане, и са присъдени разноски в тежест на „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място]. В частната жалба се поддържа, че делото е неправилно определено като търговско. Според частния жалбоподател цитираната в обжалваното определение част от мотивите на ТР № 3/23.02.2022г. по тълк.д.№ 3/2019г. на ОСГТК на ВКС е неприложима, като обжалваното определение противоречи на указаното в същото тълкувателно решение, че разграничителен критерий за видовете дела е правоотношението, предмет на делото. Поддържа, че разглежданият спор е възникнал, на осн. чл.137, ал.2 ЗЕ, чиито разпоредби изрично посочват за страни по правоотношението топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди, които, съгласно легалните дефиниции на закона, са собствениците/ползватели на имоти в сгради в режим на етажна собственост – битови клиенти, и търговци, използващи топлинна енергия за стопански нужди- небитови клиенти. Счита, че, тъй като в случая спорът е защита на материални права на физически лица – потребители на топлиннна енергия, независимо от твърдяното фактическо изграждане на процесния енергиен обект, възникналото между страните правоотношение намира своята нормативна уредба в разпоредбите на гражданското право, следователно е гражданско. Искането е за отмяна на обжалваното определение и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. С подадения чрез адв.К.Г. от САК писмен отговор насрещната страна, ищецът „Бигла III“ ООД, [населено място], оспорва основателността на частната жалба. Поддържа, че спорното правоотношение е възникнало от сключения между страните договор, който е търговски по см. на чл.286, ал.1 и ал.3 от ТЗ. Позовава се на указаното в ТР № 3/2022г. на ОСГТК на ВКС, че понятията „търговски спор“ и „търговско дело“ не се припокриват, като първото е с по-широк обхват; търговски са и делата, разгледани от районния съд по реда на общия исков процес, като търговски са и делата, при които е налице функционална обвързаност на предмета на правния спор с търговското качество на страните. Искането е за потвърждаване на обжалваното определение. Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното: Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от активно легитимирана страна и отговаряща на изискванията за редовност. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение първият състав се е позовал на мотивите към ТР № 3/23.02.2022г по тълк.д.№ 3/2019г. на ОСГТК на ВКС. Приел е, че делото е с търговски характер, тъй като предметът му е обвързан с действия на ответното дружество, осъществявани от него в качеството му на търговец и изразяващи се в ползване без основание на чужди присъединителни съоръжения за осъществяването на търговската му дейност. Изводът, че делото е търговско, следва да бъде споделен по следните съображения: Отношенията между страните по делото произтичат от сключения от тях на 26.05.2008г. предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, по който е поето договорно задължение от ищеца „Бигла III“ ООД, [населено място], за изграждане на на присъединителен тръбопровод, съоръженията към него и абонатна станция, с цел топлофициране на изградената от него нова жилищна сграда, срещу насрещно задължение на „Топлофикация София“ ЕАД, [населено място], да придобие право на собственост върху изградените съоръжения, които да му бъдат прехвърлени при условията на чл.137, ал.2 и ал.3 от ЗЕ с договора за присъединяване, а до прехвърлянето техен собственик е „Бигла III“ ООД, [населено място]/ чл.23 от предв. договор за присъединяване/. Претенцията на ищеца е във връзка с ползването на съоръжението от ответника, който не е изпълнил задължението си за изкупуване на съоръжението. Сключеният от страните предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи топлинна енергия за битови нужди, е търговска сделка по см. на чл.286 ТЗ, тъй като и двете страни по него са търговски дружества, които са го сключили в кръга на упражняваната от тях по занятие търговска дейност. Характерът на сключения между страните договор определя вида на делото като търговско. Поради изложеното и, тъй като цената на иска е под прага за касационно обжалване по търговски дела, подадената касационна жалба е недопустима. При съвпадане с крайните изводи, обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Мотивиран от това, съставът на I т.о.