Определение № 3140 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2942/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на З. П. М., чрез процесуалния представител адв. Стоянов, против определение № 124 от 23.01.2025 г., постановено по адм. дело № 1540/2024 г. по описа на Административен съд – София област. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, както и присъждане на разноски по делото. Ответникът – заместник - кмета на Община Божурище, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, Второ отделение, като взе предвид, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, намира същата за процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на З. М. против писмо изх. № Ж-47-/10/ от 25.11.2024 г. на заместник - кмета на Община Божурище и е прекратил производството по делото. Съдът е приел, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 от АПК, тъй като процесното писмо не е индивидуален административен акт, както и че оспорването е заявено срещу ненадлежен ответник. Прието е също така, че не е налице и мълчалив отказ, доколкото жалбоподателят не е сезирал административен орган с искане за издаване на конкретен административен акт. Според съда в случая е налице развила се кореспонденция между жалбоподателя и заместник – кмета на общината, при която липсва какъвто и да било издаден административен акт или искане за издаване на такъв, като и съставянето на констативни протоколи, включително и такива по чл. 196 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, не съставлява индивидуален административен акт. Така постановеното определение е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че оспореното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Видно от съдържанието на писмото, жалбоподателят е уведомен, че общината ще предприеме необходимите действия за разчистване на път с цел осигуряване на достъп до собствения му имот, поради което същото не съдържа властническо волеизявление, а е само с уведомителен характер. Това писмо е част от водената кореспонденция между общинската администрация и жалбоподателя във връзка с подадени от него възражения за необходимостта от разчистване на ведомствен път и осигуряване по този начин на достъп до имота му. При тези данни и с оглед изложеното съдържание на писмото, правилно съдът е приел, че то не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК и не е годен за оспорване по съдебен ред акт. Правилен е и извода на съда, че в конкретния случай не е налице и мълчалив отказ на административен орган, постановен във връзка с подаденото от З. М. възражение вх. № Ж-47-/8/ от 07.11.2024 г., обратно на изложеното в частната жалба. Видно от съдържанието на цитираното възражение, с него се прави искане до общината „да обмислите нова схема за изчистване на пътя – с мои и Ваши задължения за това“. Това искане не съставлява такова за издаване на индивидуален административен акт и не е обвързано с нормативно скрепено задължение на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане в законоустановените срокове. С оглед на това, след като компетентният орган не е сезиран със съответното искане, то за него не възниква задължение да се произнесе и следователно мълчанието му не представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол. Предвид липсата на годен за съдебно обжалване административен акт законосъобразно съдът е приел, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на оспорването без разглеждане. С оглед изложеното определението, като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,