Определение № 608 от 01.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2339/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Т. против решение №27/28.01.2013 год. по т.д.№104/2010 год.на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия,с което е отменено решение № 103/26.07.2010 год. по т.д.№ 44/2010 год. на Плевенски окръжен съд, в частта с която предявения от синдика на [фирма] / в несъстоятелност / иск по чл. 646 ал.2 т.1 ТЗ против М. Т. е бил отхвърлен и вместо това е прогласено за нищожно по отношение кредиторите на несъстоятелното дружество изпълнението на парично задължение на същото дружество, в размер на сумата от 58 605,30лв.,чрез прехвърляне в полза на ответницата М. Т. правото на собственост върху три недвижими имота, индивидуализирани в диспозитива на съдебното решение.С въззивното решение е отменено първоинстанционното решение по отхвърляне на предявения в евентуалност иск по чл. 646 ал.2 т.4 ТЗ и вместо това е същият е оставен без разглеждане,предвид уважаването на предпочитания. За да приеме,че предявеният иск по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е основателен въззивният съд е приел,че прехвърлянето на собствеността,като способ за погасяване на парично задължение на несъстоятелния длъжник, е осъществено след началната дата на неплатежоспособност-31.03.2006 год..Въззивното решение е постановено преди влизане в сила на измененията на ТЗ / обн. ДВ бр. 20 от 2013 год. /. В изложението по чл.284 ал.3 ГПК касаторът поддържа недопустимост на въззивното решение, на основание влязлото в сила изменение на разпоредбата на чл.646 ТЗ, вкл. като постановено по непредявен в преклузивния срок ,съгласно чл.649 ал.1 ТЗ иск, в евентуалност поддържайки неправилност,с формулиране на въпроси по същество относими към приложението на измененията на ТЗ / ДВ бр. 20 от 2013 год. / в хипотезата на чл.280 ал. 1 т.3 ТЗ. С оглед релевираната недопустимост на въззивното решение, а и задължението за служебна проверка на допустимостта му, съгласно указанията в ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав съобрази следното: След образуването на касационното производство, с пар.8 на ЗИДТЗ чл.646 ал.2 т.1 ТЗ е изменен. С пар.14 ал.1 ПЗР на ЗИДТЗ е предвидено, че това изменение се прилага и по отношение на заварените производства за попълване масата на несъстоятелността, каквото е и настоящото. С решение № 14 от 11.03.2014 год. по к.д.№ 12 / 2013 год. Конституционният съд отхвърли искането на ОС на ТК на ВКС за обявяване противоконституционност на пар. 14 ал .1 и ал.2 и пар.15 от ПЗР на ЗИДТЗ и обратното действие на закона ще следва да бъде приложено. Предвид променена характеристика на иска / кореспондиращи на предходния фактически състав норми на чл.646 ал.2 т. 1 и т.3 ТЗ, след изменението му / - от установителен / за установяване нищожност на действието по погасяване на парично задължение / в конститутивен / обявяването му за недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността /,касационният контрол ще следва да бъде допуснат за проверка на допустимостта на съдебното решение, вкл. с оглед довода за неспазен преклузивен срок по чл.649 ал.1 ТЗ. Предварително внасяне на държавна такса не се дължи, съгласно чл. 649 ал.6 пр. първо ТЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение