Определение № 4960 от 08.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2056/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Д. С., в качеството й на родител на малолетния К. Д. К., чрез адв. С. Паров срещу определение № 1500/19.12.2025 г. постановено по адм. дело № 284/2025 г. по описа на Административен– Смолян (АС Смолян), с което е оставена без уважение молбата й за изменение на протоколно определение № 1322/11.11.2025 г., постановено по същото дело в частта за разноските. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се определението да бъде отменено и да се постанови друго, с което присъдените в тежест на жалбоподателката разноски да бъдат отменени, при условията на евентуалност да бъдат намалени до справедлив размер. Ответникът по частната жалба – директорът на [заличен текст], чрез адв.С. Харалампиев, в писмен отговор, счита частната жалба за неоснователна, а постановеното определение за правилно. Моли същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Н. Д. С., в качеството й на родител на К. Д. К. срещу отказ на директора на [заличен текст] [населено място], изразяващ се непредоставяне на необходимите документи за преместване на ученика К. Д. К. в [заличен текст] гр. Девин за учебната 2025/2026 г. С протоколно определение №1322/11.01.2025 г. постановено по адм. дело № 284/2025 г., първоинстанционният съд е приел за установено, че преди първото открито съдебно заседание по делото е постъпила писмена молба с вх. № 2089/10.11.2025 г. от процесуалния представител на ответника, от която се установява, че към момента на образуване на делото родителските права по отношение на детето са били упражнявани от неговия баща Д. К.. Отново към момента на провеждане на първото съдебно заседание по делото е било представено издадено Удостоверение № 34/10.11.2025 г. за преместване на ученика К. Д. К., поради което съдът е приел, че за жалбоподателката не е налице правен интерес от оспорване, прекратил производството по делото и е присъдил претендираните разноски на ответната страна. С определение №1500/19.12.2025 г. постановено по адм. дело № 284/2025 г., което е предмет на контрол пред настоящата инстанция, АС Смолян е приел, че не са налице основания за изменение на протоколното определение в частта за разноските, по мотиви, че с оглед изхода на спора и на основание чл.143 АПК следва да бъдат присъдени претендираните разноски. Посочил, че липсата на представен списък по чл.80 от ГПК от ответника, не е пречка за присъждане на претендираните разноски, а има за правна последица невъзможност да се иска изменение на решението в частта за разноските. Първоинстанционният съд обосновал, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ответника в производството е в минимален размер според чл.8, ал.3 от Наредба №1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр.14/18.02.2025 г.). От друга страна съдът е посочил, че претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от 1000лв. е идентично с размера на претендираните разноски от жалбоподателката. По изложените доводи е приел, че не е налице основание за изменение на определението в частта за разноските и е оставил без уважение искането. Определението е правилно, но по различни от изложените в него мотиви. Съгласно в т. 3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът извършва само по направено от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, като съобразява фактическата и правна сложност на спора, интереса и обема на извършената работа. При липса на такова възражение съдът не разполага с правомощие да намали договорения и доказан адвокатски хонорар. До приключването на устните състезания е крайният момент, до който могат да се правят искания за разноските, респективно за тяхното намаляване поради прекомерност. Пропускането на този срок погасява правото на страната да прави за първи път искане за присъждане на разноски или възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК след постановяване на крайния съдебен акт, както е в случая. Към момента на приключване на устните състезания по адм. дело № 284/2025 съдът не е бил сезиран с искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение на насрещната страна и законосъобразно е присъдил разноските в претендирания и доказан размер. В проведеното на 11.11.2025 г. съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателката не се е явил. Преди съдебното заседание от него е постъпила молба, в която е изразено становище по съществото на спора и са претендирани разноски, но не е направено възражение за прекомерност. Относно изложените в частната жалба доводи, че при прекратяване на производството по делото на процесуално основание съдът не следва да прави квалификации по същество относно правилността и законосъобразността на отказа, следва да бъде посочено, че в производството по чл.176а ГПК не е налице възможност за упражняване косвен съдебен контрол върху правилността на влязлото в сила прекратително определение, включително относно възприетото от съда правно основание за прекратяване производството по делото - в случая липса на правен интерес. С оглед на гореизложеното настоящият касационен състав счита, че обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение