Определение № 4234 от 23.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4113/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 6382 от 27.06.2024 г., подадена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД чрез адвокат Х. Х. от САК срещу Определение № 283 от 11.06.2024 г. по в.гр.д.№ 261/2023 г. на Апелативен съд -Бургас в частта, с която е допълнено въззивно Решение № 26 от 09.02.2024 г. по в.гр.д.№ 261/2023 г. на Апелативен съд - Бургас, като „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД е осъдено да заплати на А. И. М. сумата 9 980 лева, представляваща направени от нея разноски за процесуално представителство пред въззивната инстанция. Частния жалбоподател твърди, че въпреки направеното от него оспорване на размера на направените от въззиваемата страна разноски като прекомерен, въззивният съд, при постановяване на обжалваното определение не е взел предвид всички обективни фактори при преценката си относно присъденото в полза на А. М. възнаграждение. Твърди, че присъденото възнаграждение в размер на 9 980 лева е прекомерно, не са налице обективни основания, които да обосновават размера на присъдените разноски. Не е постъпил отговор от ответницата по частната жалба А. И. М.. Частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Настоящият състав на ВКС намира, че възражението на жалбоподателя за прекомерност на присъденото в полза на А. М. адвокатско възнаграждение за въззивното производство е неоснователно. В съобразителната част на т. 3 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото. Ако в резултат на тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. В конкретния случай предоставената адвокатска услуга във въззивното производство се изразява в изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба, в който са изложени съображения за нейната неоснователност, като аргументацията в отговора е съпроводена с позоваване на съдебна практика. Процесуалните действия, извършени от упълномощения адвокат, включват явяване в открито съдебно заседание пред въззивния съд. Предвид обема и съдържанието на предоставената адвокатска услуга, като отчита и защитавания пред въззивната инстанция материален интерес на ищеца, съставът на ВКС намира, че уговореното и платено адвокатско възнаграждение от 9 980 лв. не е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото и не следва да бъде намалявано. При прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съставът на ВКС съобразява задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, според което при преценката за дължим размер на адвокатското възнаграждение националният съд не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с приета от Висшия адвокатски съвет наредба, а се произнася относно размера на възнаграждението след преценка на вида на правния спор, на интереса на представляваната от адвокат страна, на вида и количеството на извършената от адвоката работа и на фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия