Решение № 942 от 28.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11464/2025 г.

ВАССедмо отделение28.01.2026 г.докладчик Станимир Христов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2909/23.09.2025 год., постановено по адм. дело № 517/2024 год. по описа на Административен съд - Плевен. ОСЪЖДА Министерство на регионалното развитие и благоустройството с адрес гр. София, ул. „Св. Св. Кирил и Методий“ № 17-19 да заплати на община Червен бряг с ЕИК 000414154 с адрес гр. Червен бряг, ул. „Антим І“ № 1 сумата от 5 112,22 (пет хиляди сто и дванадесет евро и двадесет и два евроцента) разноски по делото. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ГЕОРГИ ЧОЛАКОВ секретар: Членове: /п/ СТАНИМИР ХРИСТОВ /п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. чл. 73, ал. 4, във вр. с чл. 27, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗЕСЕФСУ). Образувано е по касационна жалба от ръководителя на Националния орган (РНО) по Програма ИНТЕРРЕГ V-А Румъния – България 2014-2020 год., чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Л. Любенов против Решение № 2909/23.09.2025 год., постановено по адм. дело № 517/2024 год. по описа на Административен съд – Плевен. Заявено е, че оспореното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на това твърдение е заявено, че първоинстанционният съд неправилно е приел в мотивите си, че от страна на административния орган са изложени противоречиви твърдения относно общия размер на забавеното изпълнение, което е възприето като съществено изменение на договора. Твърди се, че както е посочено и в административния акт, според приложените актове, СМР е било спряно временно за общо 331 дни, като поради лоши метеорологични условия, спирането е за период от 284 дни. По повод тази констатация е заявено, че не са налице обективни доказателства по отношение на спирането с Акт № 10/29.10.2022 год., доколкото никъде в справката на НИМХ не е посочено, че са отчетени неблагоприятни условия или природни бедствия, а единствено температури и валежи. Допълнено е, че са неправилни и изводите на съда, относно предвидените дни за лоши метеорологични условия в линейния календарен график. Заявено е, че нито в съдебното решение, нито в експертизата има анализ за конкретните СМР, които биха могли да се изпълняват при съответните метеорологични условия, въпреки че справките от НИМХ ясно показват наличие на множество дни с подходящи температури за работа през април, май, юни и юли 2023 год. По мнение на оспорващия, не се прави разлика между различните видове работи – например земни работи, довършителни дейности, монтаж на пътни знаци и маркировка, които могат да бъдат изпълнявани дори при кратки температурни прозорци, различни от тези за полагане на асфалт. В касационната жалба е оспорен крайния извод на съда, че в случая не е доказано наличие на нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, доколкото в мотивите на самия съдебен акт е прието, че строителството е могло да приключи и по-рано. Развити са и доводи по отношение липсата на мотиви относно подписаното допълнително споразумение, по силата на което, значително е увеличена стойността на договора. В този смисъл е формиран извод, че след извършена справка е установено, че индексите на разходите в строителството, публикувани на официалната страница на „ИНФОСТАТ“ нарастват с всяко изминало тримесечие, т.е. забавянето на изпълнението на дейностите по договора за строителство води до пропорционално увеличаване на стойността му за всяко тримесечие. Посочено е, че именно цената на неизпълнените дейности в резултат на забавянето на строителството пряко влияе впоследствие на индексацията на цената на договора. В съответствие с тези доводи е обосновано наличие на интерес от страна на изпълнителя от забавянето на дейностите по договора. В заключение е обоснован извод, съгласно който удължаването на срока на изпълнение на СМР, а от там и на целия договор за строителство е необосновано и същото представлява по своя характер изменение на договора за строителство. Посочено е, че изменението на договора, което може да се определи като съществено по смисъла на чл. 116, ал. 5 от ЗОП е незаконосъобразно, тъй като след проверка на всички факти и обстоятелства и приложените документи се доказват и обосновават предпоставките по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, което нарушение има финансово отражение и води до съмнение за извършена нередност. Развити са и мотиви, съгласно които, удължаването на срока е довело до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата, което обосновава нарушение и на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното първоинстанционно решение и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на жалбата против решението за определяне на финансова корекция. Заявено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е направено и възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, касаторът не се явява и не изпраща представител. Ответникът – община Червен бряг с ЕИК 000414154, със адрес гр. Червен бряг, ул. „Антим І“ № 1, представлявана от кмета А. Ц. Атанасов, чрез представител по пълномощие – адв. Д. Златанов от Адвокатска колегия – София представя писмен отговор, в който оспорва касационната жалба, като заявява твърдение, че същата е неоснователна и недоказана с оглед твърдените в нея обстоятелства. В подкрепа на тези твърдения, на първо място е оспорен извода на касатора, че забавянето на дейностите по Договор № 98-00-520/21.12.2020 год. представляват изменение на същия в нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП. Заявено е, че по административната преписка и по първоинстанционното дело не са събрани писмени доказателства, от които може да се изведе воля на страните по договора за възлагане на обществена поръчка в насока изменение на същия и удължаване на срока за изпълнение на строителството. Оспорен е извода на касатора, че приложените актове образец 10 и образец 11 имат характера на писмени доказателства, от които може да се изведе съгласуване на волята между възложителя и изпълнителя за изменение на договора, който е в противоречие и с трайната съдебна практика на ВАС. Оспорен е и извода на касатора, че удължаването на срока е довело до ползи за изпълнителя, които не са били известни на останалите участници, доколкото в проекта за договор, част от документацията по обществената поръчка, изрично е предвидено в чл. 2, ал. 7 хипотеза за спиране на срока за изпълнение на строителството поради лоши метеорологични условия, за което се съставя Акт обр. 10, т.е. на всички участници в процедурата е било обявено, че при редовно съставен Акт обр. 10, срокът за изпълнение на СМР може да бъде спрян, като със срока за спиране на СМР ще се удължи общия срок за изпълнение. Оспорено е и твърдението на касатора, че изменението на цената на договора за обществена поръчка е причинено от забавянето на СМР, както и че първоинстанционният съд не е констатирал наличие на интерес от страна на изпълнителя за забавянето на дейностите по договора. В съответствие с така обективираните доводи е заявено искане за отхвърляне на касационната жалба и оставяне в сила на оспореното съдебно решение. Заявено е и искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. Д. Златанов оспорва касационната жалба по заявените в отговора доводи и аргументи, като заявява искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски по представен списък с доказателства за реалното им заплащане. Представителят на Върховната касационна прокуратура в писмено становище и в съдебно заседание дава мотивирано заключение за неоснователност на оспорването, доколкото не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като предлага, съдебното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като провери обжалваното решение в рамките на правомощията си по чл. 218 от АПК съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира касационната жалба за неоснователна по следните съображения: С оспореното решение, състав на Административен съд – Плевен е отменил Решение № РД-02-14-744/22.05.2024 год. на РНО по Програмата за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V-А Румъния-България 2014-2020 год., с което на община Червен бряг е определена финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по Договор № 98-00-520/21.12.2020 год. с ДЗЗД „Червен бряг 2020“ на стойност 4 768 600,00 лева без ДДС/5 722 320,00 лева с ДДС. За да постанови този правен резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: Между Министерство на регионалното развитие и публична администрация, Румъния, в качеството му на Управляващ орган на Програмата „ИНТЕРРЕГ V-А – Румъния-България“ и Териториалната административна единица – гр. Александрия, Румъния, в качеството й на водещ бенефициер, в партньорство с община Червен бряг е сключен Договор за субсидия от ЕФРР с № 36108/11.03.2019 год. за изпълнение на проект ROBG-306 „По-добра свързаност на Александрия и Червен бряг към TEN-T мрежата“. Общата стойност на договора е 6 518 678,00 евро, като за партньора община Червен бряг е предвидена сума от ЕФРР в размер на 2 873 548,50 евро и 507 096,80 евро съфинансиране от публичния сектор. В изпълнение на договора и за реализиране на целите по проекта, община Червен бряг е обявила процедура за възлагане на обществена поръчка чрез публично състезание по ЗОП с предмет „Изпълнение на инженеринг (изготвяне на инвестиционен проект фаза „работен", авторски надзор и строителство на обект: „Рехабилитация на общински път PVN 1187 (Червен бряг - Чомаковци - Девенци -Телиш)“. В резултат на проведената процедура е сключен Договор № 98-00-520/21.12.2020 год. с избрания за спечелил участник ДЗЗД „Червен бряг 2000“ на стойност 4 768 600,00 лв. без ДДС или 5 722 320,00 лв. с ДДС. Във връзка с регистрирано в Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) уведомление за съмнение за нередност с № УТС-771/03.04.2024 год., с писмо изх. № 99-00-3-14715 от 30.04.2024 год., ръководителят на НО е уведомил кмета на община Червен бряг за констатирано нарушение с финансов ефект, изразяващо се в следното: В чл. 2, ал. 4 от сключения с изпълнителя ДЗЗД „Червен бряг 2020“ Договор № 98-00-520/21.12.2020 год. е посочен „Срок за изпълнение на строителството - 180 (сто и осемдесет) календарни дни от датата на подписване на Протокол за откриване на строителна площадка (Приложение № 2а към чл. 7, ал. 3, т. 2 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството) и е до подписването без забележки на Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (Приложение № 15 към чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството)….“. В ал. 7 на чл. 2 от договора е предвидено, че „Срокът по ал. 4 спира да тече за времето за което по законово установения ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Приложение № 10) по Наредба № 3/31.07.2003 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. След съставяне на акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството (Приложение № 11), продължава да тече срокът по договора“. В уведомителното писмо е посочено, че при проверката е установено съставянето на следните актове по Наредба № 3/2003 год.: Акт № 2/05.04.2022 год. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура; Акт № 10/11.08.2022 год. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството; Акт № 11/27.09.2022 год. за установяване състоянието на строежа и строителните и монтажните работи при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред; Акт № 10/29.10.2022 год. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството с основание „съгласно техническата спецификация на АПИ не се допуска полагане на асфалтови смеси за горен пласт на настилката в зимен сезон - има риск от влошаване на метеорологичните условия и невъзможност за изпълнение на строителните дейности без риск от компрометиране качеството им.“; Акт № 11/09.08.2023 год. за установяване състоянието на строежа и строителните и монтажните работи при продължаване на строителството за всички спрени строежи по общия ред; Акт № 15/25.08.2023 год. за установяване годността за приемане на строежа. Посочено е, че в допълнение, бенефициерът е предоставил справка от НИМХ-Филиал Плевен за периодите - 01.11.2022 до 30.11.2022 год.; 01.04.2023-30.04.2023 год.; 01.05.2023 до 30.06.2023 год.; 01.07.2023 год. до 31.07.2023 год., като за зимният сезон от 21.11.2022 год. до 31.03.2023 год. не са предоставени справки относно метеорологичните условия и в тази връзка не се покрива целия период на спиране поради лоши метеорологични условия. В съответствие с горните установявания, органът е приел, че на основание чл. 2, ал. 4 от договора, срокът за изпълнение на строителството е 180 календарни дни, като при изчисление между датите, на които са издадени Акт № 2 и Акт № 15, съответно на 05.04.2022 год. и на 25.08.2023 год., реалният срок за изпълнение на СМР е 480 календарни дни, т.е. с 300 дни забава. Посочено е също, че според приложените актове, СМР е било временно спряно за общо 330 дни, като поради лоши метеорологични условия спирането е за период 283 дни (от датата на издаване на акт 10 - от дата 29.10.2022 год. до 09.08.2023 год., когато СМР е възстановено във връзка с нормализиране на атмосферните условия). В допълнение е посочено, че основанието са спиране на СМР с Акт № 10/29.10.2022 год. не обосновава дългия период до 09.08.2023 год., през който зимният период и неблагоприятните условия за полагане на асфалтови работи са приключили и е могло същите да бъдат извършени. В резултат на анализ на представените документи по изпълнението на договора, както и на цялата документация по поръчката е посочено, че неблагоприятните атмосферни условия са предвидими обстоятелства и не може да се приеме, че възложителя е положил дължимата грижа, доколкото е заложил в документацията и линейния график условие да бъдат предвидени дни за неблагоприятни атмосферни условия и е допуснал спиране на изпълнението на строителството с Акт обр. № 10 за период над 9 месеца въз основа на лоши метеорологични условия предвид информацията от ЛКГ, неразделна част от договора. Развити са и доводи, че липсата на метеорологични справки за целия период на спиране на СМР води до необосновано и незаконосъобразно изменение на сроковете за изпълнение, което от своя страна съставлява изменение на договореното. В съответствие с така направения анализ, от страна на ръководителя на НО е формиран извод за нарушение на нормата на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП. В подкрепа на този извод е посочено, че в случая изменението засяга съществен елемент от договора, който е бил посочен в обявлението/документацията за възлагане на обществената поръчка и този елемент е съществен по възлагане на обществената поръчка, доколкото касае срока за изпълнение. В уведомителното писмо са развити и доводи, съгласно които, с въведените промени, а именно – с дадената възможност изпълнителя изобщо да не работи над 9 месеца, възложителят е увеличил необосновано максимално допустимия срок от 180 календарни дни за изпълнение на СМР, а от там и на целия договор, което обстоятелство безспорно би могло да се приеме, че може да привлече към участие допълнителни участници, предвид по-големия срок за изпълнение. В този смисъл е формиран извод, че удължаването на срока е довело до ползи на изпълнителя, които не са били известни на останалите участници в процедурата, което обосновава наличие на нарушение на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП. В заключение е посочено, че изменението на договора, което може да се определи като съществено по смисъла на чл. 116, ал. 5 от ЗОП е незаконосъобразно, доколкото след проверка на всички факти и обстоятелства и приложени документи, се доказват и обосновават предпоставките по чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, което нарушение има финансово отражение и води до съмнение за нередност. В уведомителното писмо е прието, че така констатираното нарушение може да бъде квалифицирано като нередност по т. 23, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Наредбата за посочване на нередности) – незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка. Посочено е, че за нередност по т. 23, б. „а“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности е предвидено определяне на финансова корекция в размер на 25% от първоначалния договор. В съответствие с разпоредбата на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, в уведомителното писмо е указана възможността на бенефициера, в двуседмичен срок от датата на уведомлението да представи своите коментари, бележки и/или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансовата корекция или срещу нейния размер. Във връзка с предоставената му възможност, бенефициерът община Червен бряг е депозирала писмено възражение с изх. рег. № 04-01-29-

1

от 13.05.2024 год., в което е развил обстоятелствени възражения по повод констатациите на ръководителя на НО. В заключение е формулирал искане за постановяване на решение, с което да се приеме, че обществената поръчка е проведена законосъобразно, като не са налице нарушения на националното законодателство, които да съставляват нередност по смисъла на приложимото законодателство, поради което не са налице и основания за определяне на финансова корекция. Като е приел възражението за неоснователно, ръководителят на НО е постановил Решение № РД-02-14-744/22.05.2024 год., с което по отношение на бенефициера община Червен бряг е определил финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по Договор № 98-00-520/21.12.2020 год. с ДЗЗД „Червен бряг 2020“ на стойност 4 768 600,00 лв. без ДДС/ 5 722 320,00 лв. с ДДС. В мотивите на административния акт са възпроизведени констатациите, обективирани в уведомително писмо изх. № 99-00-3-14715 от 30.04.2024 год., като в допълнение са описани възраженията на бенефициера и са развити допълнителни доводи за тяхната неоснователност. В хода на съдебното дирене е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението по която, съдът е приел като обективно, безпристрастно и пълно. При така установените фактически обстоятелства, от правна страна, първоинстанционният административен съд е приел, че оспореното решение за определяне на финансова корекция е постановено от компетентен административен орган, в задължителната по закон писмена форма и съдържа изискуемите се от чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК фактически и правни основания, като в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалната законосъобразност на оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че административния акт е постановен в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. В подкрепа на този извод, на първо място съдът е приел, че ръководителят на НО е изложил противоречиви твърдения относно общия размер на забавеното изпълнение, което формира същественото изменение на договора, доколкото от една страна е приел за основателно удължаването на изпълнението, свързано с изменение по чл. 154 от ЗУТ, но от друга страна е събрал дните на това спиране със спирането поради лоши метеорологични условия и въз основа на това е приел, че реалния срок за изпълнение на СМР е 507 календарни дни, т.е. с 327 календарни дни забава. На следващо място, съдът е приел, че от страна на административния орган не е доказано твърдяното нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 от ЗОП, доколкото не е конкретизирано кои точно обстоятелства е следвало да предвиди възложителя при полагане на дължимата грижа. По мнение на съда, заявеното от органа твърдение, че лошите метеорологични условия са предвидими обстоятелства не кореспондира със спецификата на строителството и в частност с полагането на асфалт. В мотивите на съдебния акт е приета неправилност на извода на административния орган, че Актове образец 10 и образец 11 имат характера на писмени доказателства, от които може да се извлече съгласуване на волята между възложител и изпълнител за изменение на договора. В заключение, съдът е приел, че липсва правна норма, която да създава фикция, че забавеното изпълнение при договорена мораторна неустойка е „изменение на договора“ по смисъла на чл. 116 от ЗОП. В съответствие с горните мотиви, съдът е формирал решаващ извод, че в случая липсва посоченото нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, което обосновава и липсата на нередност. Така мотивиран, първоинстанционният административен съд е приел оспореното решение за определяне на финансова корекция за материално незаконосъобразно, поради което го е отменил и в полза на жалбоподателя е присъдил разноски в размер на 2 545,00 лева, от които 1 700,00 лева държавна такса, 485 лева възнаграждение за вещото лице и 360,00 лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е валидно, допустимо и правилно. На първо място, настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата се от закона писмена форма и съдържа фактически и правни основания за постановяването му. При постановяване на акта не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват незаконосъобразност на собствено основание. В този смисъл, следва да се посочи и липсата на твърдения за допуснати такива съществени процесуални нарушения. Между страните липсва и спор по отношение установената и описана по-горе фактическа обстановка. Спорът се заключава по отношение на законосъобразността на спиране извършването на СМР в съответствие със съставения Акт обр. 10 и вписаното в него като основание – лошите метеорологични условия, непозволяващи изпълнението на СМР на строежа. В разпоредбата на чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ е указано, че финансовата корекция се определя по основание и по размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. С оглед легалната дефиниция на понятието „нередност“, дадена в чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година, това е всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. Еднопосочна е практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд на Република България, че нередността, за която се определя финансова корекция, следва да бъде нормативно установена с посочване на предпоставките за осъществяването й и санкцията при проявлението на хипотезата й. В настоящия случай, ръководителят на НО е приел наличието на нередност по смисъла на т. 23, б. „а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, въз основа на приетото за извършено нарушение на чл. 116, ал. 1, т. 3, във вр. с ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП. Разпоредбата на т. 23, б. „а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности (в относимата редакция) квалифицира като нередност всяко незаконосъобразно изменение на договора за обществена поръчка, когато има промени в договора (включително намаляване на обхвата на договора), които не са в съответствие с чл. 116, ал. 1 от ЗОП. Нормата предвижда, че промени в елементите на договора няма да се считат за нередности (следователно не се налага финансова корекция), когато: стойността на изменението е под праговете, определени в чл. 20, ал. 1 от ЗОП, и е до 10 на сто от първоначалната стойност на договора – за поръчки за услуги и доставки, и до 15 на сто от първоначалната стойност на договора – за поръчки на строителство, както и когато промяната не засяга цялостния характер на поръчката или рамковото споразумение. Според изричното предписание на описанието към визираната нередност, съществена промяна на елементите на договора (като цената, естеството на строителството, срока на изпълнение, условията на плащане, използваните материали) е налице, когато промяната прави изпълнения договор съществено различен по характер от първоначално сключения. Във всеки случай изменението ще се счита за съществено, когато са изпълнени едно или повече от условията по чл. 116, ал. 5 от ЗОП. Според посочената като нарушена разпоредба на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП, изменение на договор за обществена поръчка или на рамково споразумение се смята за съществено по смисъла на ал. 1, т. 7, когато то променя съществено характера на първоначално сключения договор или рамково споразумение, включително когато са изпълнени едно или повече от следните условия: 1. изменението въвежда условия, които, ако са били част от процедурата за възлагане на обществена поръчка, биха привлекли към участие допълнителни участници или кандидати, биха позволили допускането на други участници или кандидати, различни от първоначално избраните, или биха довели до приемане на оферта, различна от първоначално приетата; 2. изменението променя икономическия баланс на договора за поръчка или рамковото споразумение в полза на изпълнителя по начин, който не е бил предвиден в първоначалния договор за поръчка или рамково споразумение. Анализът на така цитираната правна регламентация обосновава извод, че за да е налице нарушение, осъществяващо състава на посочената норма е необходимо, след сключването на договора за възлагане на обществена поръчка, по взаимното съгласие на страните да бъдат въведени нови условия, които не са били част от първоначално обявената процедура по възлагане на обществена поръчка. По мнение на настоящия касационен състав, така въведеното нормативно изискване в случая не е налице. В чл. 2, ал. 7 от Проект на договор за обществена поръчка (неразделна част от документацията към процедурата по възлагане на обществена поръчка) е указано следното: Срокът по ал. 4 спира да тече за времето за което по законово установения ред е съставен акт за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството (Приложение № 10) по Наредба № 3/31.07.2013 год. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. След съставяне на акт за установяване състоянието на строежа при продължаване на строителството (Приложение № 11), продължава да тече срока по договора. Така предвидената възможност за спиране срокът за изпълнение на дейностите, обективно е била част от предварително заложените условия, поради което необоснован се явява извода на административния орган, че в случая е налице незаконосъобразно изменение на договора, чрез въвеждане на условия, които не са били предварително обявени. Доколкото тази възможност е била предвидена в документацията към процедурата, то безспорно същата е била достояние до всички участници, респ. потенциални участници в обществената поръчка. Възможността за спиране изпълнението на строително-монтажните работи в хипотезата на чл. 2, ал. 7 от проекта на договор съставлява условие, което е част от документацията по проведената обществена поръчка, поради което обосновано първоинстанционния административен съд приема, че не е налице съществен елемент от състава на разпоредбата на чл. 116, ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗОП. Видно от мотивите на административния акт, ръководителят на НО е приел наличието на нередност по т. 23, б. „а" от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, поради незаконосъобразно удължаване срока за изпълнение на дейностите по договора, като по този начин е допуснато незаконосъобразно изменение на сключения договор в частта за срока. За да обоснове този извод, органът се е позовал на приложения Акт обр. 10/29.10.2022 год. за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството и вписаното в същия основание – „съгласно техническата спецификация на АПИ не се допуска полагане на асфалтови смеси за горен пласт на настилката в зимен сезон – има риск от влошаване на метеорологичните условия и невъзможност за изпълнение на строителните дейности без риск от компрометиране на качеството им“. Развити са подробни мотиви, че така отразеното в Акт обр. 10 основание за спиране на строителните дейности е недоказано, доколкото справката, издадена от НИМХ не покрива целия период на спиране, поради лоши метеорологични условия. По отношение на развитите в административния акт доводи, съгласно които в съставения Акт обр. 10 от 29.10.2022 год. не са представени конкретни основателни причини, т.е. строителството е спряно неоснователно, настоящият касационен състав намира за нужно да отбележи и следното:

–

Съставените актове по реда и при условията на Наредба № 3 от 31 юли 2003 год., в т.ч. Акт обр. 10 и Акт обр. 11 са сред нормативно предвидените документи за удостоверяване на състоянието на строежа по време на строителството, предпоставките за спиране и периода на спиране на строителството. Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31 юли 2003 год., съставените и оформени съгласно изискванията на тази наредба актове и протоколи имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на строежите. От своя страна, нормата на чл. 4, ал. 4 указва, че актовете и протоколите се подписват от съставителите и присъствалите лица съгласно приложенията от тази наредба, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни. По своя характер, цитираната наредба указва реда за съставяне на тези актове, като предвижда проверки, огледи, измервания на място и др., указва компетентността при решаване на спорове във връзка със съставените актовете, както и отговорността при неизпълнение на задълженията по тази наредба.

–

Предвид указаната от наредбата доказателствата сила на съставения в настоящия случай Акт обр. 10 от 29.10.2022 год., в тежест на ръководителя на НО е да ангажира доказателства, с които да обори тази доказателствена сила. Както се посочи по-горе, актовете и протоколите се подписват от съставителите и присъствалите лица съгласно приложенията от тази наредба, които носят солидарна отговорност за достоверността на съдържащите се в тях данни, включително за удостоверените причини за спиране на изпълнението на строежа. В случая, съставеният Акт обр. 10 не е бил оспорен по отношение на неговата автентичност. По отношение на удостоверената вярност на съставения Акт обр. 10, касационната инстанция констатира, че на обективираните в него обстоятелства, относно наличието на непредвидени обстоятелства и обективна невъзможност за изпълнение на дейностите, поради лошите метеорологични условия, ръководителят на НО не е противопоставил конкретни възражение, подкрепени със съответните доказателства.

–

В съответствие с горните доводи следва извода, че необосновано административния орган е приел за недоказано наличието на обективни причини за забавата на изпълнението на строителството и за извършването му извън първоначално определения срок.

–

В случая, доколкото възможността за спиране на сроковете за изпълнение на дейностите е била предвидена още с одобрената документация по процедурата за възлагане на обществена поръчка и всички заинтересовани лица са имали обективната възможност да се запознаят с тази възможност, както и предвид наличието на непредвидени обстоятелства и обективна невъзможност за изпълнение на дейностите, се налага извод за липсата на изменение на договора за обществена поръчка в частта за срока, което от своя страна прави безпредметен анализа относно неговата „същественост" в контекста на вмененото нарушение по чл. 116 от ЗОП.

–

Предвид горното, решението на ръководителя на НО за определяне на финансова корекция в тежест на бенефициера община Червен бряг се явява незаконосъобразно – постановено в противоречие с относимите материалноправни норми. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният административен съд е постановил правилно съдебно решение, което следва да се остави в сила.

–

По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни в процеса. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК, такива се дължат в полза на ответника. Пред настоящата касационна инстанция, ответникът Община Червен бряг се представлява от представител по пълномощие – адв. Т. Златанов от Адвокатска колегия – София, който претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 51 000,00 лева с ДДС, като в подкрепа на искането представя списък с разноските по чл. 80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие от 27.11.2025 год. и доказателства за реалното изплащане на договореното адвокатско възнаграждение. От страна на касационния жалбоподател е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като същото е мотивирано с действителната фактическа и правна сложност на делото, които обстоятелства следва да се съобразят от съда в светлината на тълкуването на СЕС, направено по дело С-438/22.

–

При така установените обстоятелства, настоящият съдебен състав намира възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение за основателно. При формиране на този извод следва да се отчете контролно-отменителния характер на касационното производство, което е насочено към проверка на правилността на първоинстанционното съдебно решение, както и ограничителния му характер - не преразглежда спора по същество, а проверява само дали решението е валидно, допустимо и съответства на материалния закон и свързаната с това забрана за нови фактически установявания. С оглед тези обстоятелства и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е формирана съдебна практика, включително по идентични казуси, осъществените в касационното производство процесуални действия, както и тълкуването дадено в решение от 25.01.2024 год. на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 год., настоящият касационен състав намира че адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 5 112,22 евро, равняващи се на 10 000,00 лева.

–

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,

Цитирани разпоредби

28