Определение № 41 от 12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4875/2022 г.

Производството е по чл. 274 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Т. А. Г. срещу определение № 50286/06.10.22г., постановено по гр.д. №4300/21г. на ВКС, IV ГО, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за възстановяване на пропуснат срок за внасяне на държавна такса, дължима за разглеждане на касационната и жалба по делото. Делото е било образувано по иск на Прокуратурата на РБ срещу Т. А. Г. за лишаването и от родителски права над детето и М. Г. Х. (род. 2011г.). Въззивният съд е уважил иска по съображения, че майката, за период от около 5години, е оставила детето без грижи и без издръжка. По касационна жалба на майката е било допуснато касационно обжалване на въззивното решение по въпросите дали съдът е длъжен да допусне психологическа експертиза, заради синдром на родителско отчуждение, както и дали въззивният съд е длъжен да изслуша родителя, спрямо когото се иска лишаване от родителски права. ВКС е дал указания за внасяне на държавна такса в размер на 15лв. за разглеждане на касационната жалба, но в дадения срок не е изпълнено процесуалното задължение, поради което касационното производство е било прекратено. Майката Т. Г. е поискала възстановяване на срок за внасяне на дължимата държавна такса по причини, че сътрудник от кантората на упълномощения адвокат е получил съобщението за внасяне на държавна такса, но е пропуснал да го предаде. С обжалваното определение ВКС, състав на IV ГО, е отказал възстановяване на срока по съображения, че пропускът на сътрудника е липса на организация, и че това обстоятелство е предвидимо и преодолимо. Настоящият състав на ВКС счита, че частната жалба, подадена от Т. Г. срещу определението на ВКС, с което е отказано възстановяване на срок за плащане на държавна такса, е неоснователна. Касаторката е дължала държавна такса в размер на 15лв. за разглеждане на касационната и жалба на основание чл. 18, ал.2, т.2 във връзка с чл. 3 от ТДТССГПК. Указанията на съда за плащане на дължимата държавна такса са връчени на процесуалния представител на Т. Г.- адв. Т. чрез адв. сътрудник Г. О.. Връчването е от дата 20.04.22г. и е редовно извършено съгласно чл.51, ал.1, изр.2 ГПК (стара редакция на закона в сила до 30.06.22г.). Процесуалното задължение не е изпълнено поради пропуск на сътрудника да предаде съобщението. Причините за неизпълнение са субективни, а не обективни. Тези причини са предвидими и преодолими, доколкото се касае за въпрос на вътрешна организация. Следователно не са налице предпоставките на чл. 64,ал.2 ГПК за възстановяване на срока за плащане на дължимата държавна такса, тъй като причините за неизпълнение на процесуалното задължение не са особени непредвидени обстоятелства, които не могат да се преодолеят.