Определение № 491 от 30.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2496/2014 г.

Производството по делото е по чл. 274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на К. Д. И. против определение № 25/17.01.2014 год. по гр.д. №4725/2013 год. на ВКС, 4-то г.о., с което върната молбата й за отмяна на влязло в сила решение от 21.03.2013 год. по гр.д. № 1027/2012 год. на РС Асеновград. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане.излагат се доводи за недобросъвестност на длъжностните лица по призоваване при връчване на съдебните книжа и призовки. Пояснява ,че посочените от нея лица М. В. Г. и Д. Т. Д. са нейни пълномощници само за получаване на съдебни книжа и призовки, а не да осъществяват процесуално представителство поради което съдът неправилно е приел, че не е посочено качеството им по чл. 32 ГПК.Моли обжалваното определение да бъде отменено и съдът да се произнесе по същество. Ответникът по частната жалба Б. Д. Н. от [населено място] не взема становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Съгласно чл. 306,ал.1 ГПК молбата за отмяна следва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК и да съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна. Ако молбата не отговаря на тези изисквания, на страната се изпраща съобщение за отстраняването им в едноседмичен срок. При неотстраняване в срок на нередовностите се прилагат разпоредбите на чл. 286 ГПК тоест молбата се връща. В случая с разпореждане от 11.11.2013 год. съдът е оставил без движение молбата за отмяна на К. Д. с указания в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за постоянния си адрес, от който да бъде призована по делото / доколкото не е била намерена на посочения от нея адрес/, както и доказателства за надлежна представителна власт съгласно разпоредбата на чл. 32 ГПК за лицето М. В. Г., заявил се като пълномощник на молителката. Съобщението до молителката чрез М. В. Г. е било изпратено на посочения от нея със молба от 11.11.2013 год. адрес: [населено място],, [улица] .От този адрес са върнати две призовки в цялост / съответно с дата 02.12.2013 год. и 07.01.2014 год./с отбелязване, че на посочения адрес няма такова лице. С разпореждане от 13.01.2014 год. съдът е указал разпореждането на съда, с което молбата е оставена „без движение” да бъде изпратено с писмо с обратна разписка.Видно от върнататта обратна разписка съобщението е било получено на 16.01.2014 год. Същевременно с молба от 14.01.2014 год. молителката е заявила отново, че актуалният й адрес е в [населено място], [улица] като не е представила доказателства, установяващи правото на М. В. Г. да я представлява в процеса. От съдържанието на молбата явства, че молителката е запозната със разпореждането на съда във връзка с отстраняване нередовностите на молбата. Независимо от това същата не е изпълнила дадените от съда указания. С оглед на това съдът правилно е постановил връщане на молбата. Не отговаря на действителното положение твърдението на частната жалбоподателка, че лицето М. В. Г. е бил упълномощен от нея само с оглед получаване на съдебните книжа. Видно от представеното по делото пълномощно / стр.87 /същият е упълномощен за извършване на всички правни действия по делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд