Решение № 2379 от 04.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6815/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез представител по пълномощие В. Алексова против решение № 13876 от 22 април 2025 год. постановено по адм. дело № 6644/2024 год. по описа на Административен съд гр.София. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това оспорване заявява, че приетите за установени факти и обстоятелства не се подкрепят по категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Счита, че отказът като индивидуален акт съдържа ясно посочване на правните основания за издаването му. Намира, че първоинстанционният съд не е обсъдил основните доводи за високорисковия профил на клиента, поради включването му в санкционен списък и причината, поради която е включен. Посочва, че лицата включени в санкционни списъци са с високорисков профил като съответните списъци са включени в системата на банката. Посочва още, че след установяване включване на лицето в тях, банката е била в невъзможност да установи делови взаимоотношения и е отказала откриване на сметка. На следващо място, оспорва извода на съда, че отказа не е ясно мотивиран, доколкото ответникът е организирал защитата си и е представил доказателства в подкрепа на твърденията му. Намира противоречие в мотивите на първоинстанционния съд, доколкото същият от една страна посочва допуснати процесуални нарушения – липса на мотиви, а от друга приема и наличие на нарушение на материалния закон. Намира за неоснователно и посоченото от първоинстанционния съд за липса на мотиви, свързани с комплексната проверка. В тази връзка, излага подробни съображения, че банката в отказа е посочила, че лицето е санкционирано за участие в корупционна дейност, което от своя страна обосновава невъзможността от извършване на комплексна проверка по ЗМИП. Посочва, че поради наличието на информация, подлагаща законността на произхода на имуществото на жалбоподателя, при извършването на индивидуална оценка на риска на последния е направен извод за невъзможност да бъде изяснен в необходимата степен и категоричност произхода на средствата му. Предвид така развитите доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендират се и присъждане на разноски. При условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на ответната страна. Ответникът по касационна жалба – Н. С. М., чрез представител по пълномощие – адв. Д. Петрунова, в съдебна зала и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба. Развива доводи за неоснователност на касационната жалба като счита атакувания съдебен акт за правилен и законосъобразен. Формулира искане за оставяне в сила на съдебното решение и присъждане на разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено от фактическа страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на Н. С. М. отказ за откриване на платежна сметка за основни операции, постановен по подадено до „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ) искане от 28 юни 2023 год., обективиран в уведомление с изх. № 39-2200 от 10 юни 2024 год. За да постанови обжалваното решение, съдът въз основа на приетите по делото доказателства, от фактическа страна е установил, че на 28 юни 2023 год. Н. М. е подал на хартиен носител искане за откриване на платежна сметка за основни операции до „Първа инвестиционна банка“ АД. С решение № 273 от 10 януари 2024 год., постановено по адм. дело № 8196/2023 год. по описа на Административен съд София - град, влязло в законна сила на 31 януари 2024 год., бил отменен мълчалив отказ на ПИБ АД да се произнесе по искането от 28 юни 2023 год. на Н. С. М. за откриване на платежна сметка за основни операции и преписката била изпратена на ПИБ АД за произнасяне в 10-дневен срок със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. На 08 февруари 2024 год. на Н. М. бил съобщен отказ изх. № 39-409 от 08 февруари 2024 год. на директор на Дирекция "Съответствие - превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма" и зам.-директор на Дирекция "Съответствие - превенция срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма" в "Първа инвестиционна банка" АД, по оспорването на който било образувано адм. дело № 2040/2024 год. по описа на Административен съд София - град. С решение № 2940 от 02 май 2024 год. по същото дело била обявена нищожността на оспорения отказ, постановен по подадено заявление от 28 юни 2023 год. от Н. М. и искането било върнато за ново разглеждане и произнасяне от представляващите "Първа инвестиционна банка" АД в десетдневен срок. На 10 юни 2024 годи., бил постановен отказ за откриване на платежна сметка за основни операции по подадено до ПИБ АД искане от 28 юни 2023 год., обективиран в уведомление с изх. № 39-2200 от 10 юни 2024 год. на "Първа инвестиционна банка" АД, подписано от Н. Б., като главен изпълнителен директор, и С. П. - изпълнителен директор. За да постанови този резултат в уведомлението било посочено, че искането на жалбоподателя за откриване на платежна сметка за основни операции било разгледано от "Първа инвестиционна банка" АД, в резултат на което жалбоподателят е информиран, че съгласно чл. 119, ал. 4 от Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС) банките отказват откриването на платежна сметка за основни операции, когато откриването на такава сметка би довело до нарушаване на установените в законодателството разпоредби относно предотвратяването използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансиране на тероризма. Посочено било, че съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗМИП в случаите, в които банката (в качеството си на задължено лице по ЗМИП) не може да изпълни изискванията за комплексна проверка, тя е длъжна да откаже извършването на операцията или сделката или установяването на делови отношения, в т.ч. откриването на сметка. Посочено било, че на 10 февруари 2023 год. Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на Съединените американски щати е оповестила, че са наложени санкции на няколко лица, измежду които и на господин Н. С. М., за "широко участие на корупционна дейност в България". Изложено е, че корупционната дейност е една от типичните предикатни дейности спрямо изпирането на пари, а санкционирането на жалбоподателя от страна на САЩ именно за това повдига сериозни съмнения относно произхода на средствата му, поради което и Банката не може да изпълни изискванията за комплексна проверка по отношение на него, в качеството му на кандидат за откриване на сметка. Посочено е, че Банката е извършила подробен анализ във връзка с искането за установяване на делови взаимоотношения и откриване на сметка, но поради гореизброените причини отказва установяването на делови взаимоотношения с жалбоподателя, съответно няма да открие сметка на негово име. За да отмени обжалваният отказ, обективиран в уведомление, съдът от правна страна е изложил подробни съображения, че същото е издадено от компетентен орган, но при допуснати съществени процесуални нарушения. Анализирайки подробно приложимите разпоредби и събраните по делото доказателства съдът е приел, че в случая обжалваният отказ не е мотивиран, по начин по който за заявителя да стане ясно поради какви причини не може да бъде открита банкова сметка. Обосновал е, че единствено допустимите от закона основания за отказ за откриването на платежна сметка за основни операции са, ако това би довело до нарушаване на установените в законодателството разпоредби относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Приел е, че ответникът в случая не е постановил мотивиран писмен акт, доколкото не е изложил съображения и обосновал изводи въз основа тях. На следващо място, съдът е приел за необосновани изводите за невъзможност органа да изпълни изискванията за комплексна проверка по реда на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), доколкото в мотивите на обжалвания отказ не е отразено извършена ли е от банката комплексна проверка на жалбоподателя, в случай че такава е извършена, какви са резултатите от същата, както и предприети ли са конкретни действия по изясняване произхода на средствата чрез прилагане на приложимите разпоредби. Обосновал е извод, че отказ за откриване на платежна сметка за основни операции може да бъде постановен само на основанията, изрично регламентирани в ЗПУПС, а не на базата на съмнения по отношение на правно релевантни обстоятелства. В съответствие с така развитите мотиви, първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт. Решението е законосъобразно и следва да се остави в сила. Настоящият касационен състав изцяло споделя мотивите на първоинстанционния административен съд по отношение компетентността на административния орган. Правото на достъп до платежна сметка за основни операции е регламентирано в Директива 2014/92/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 година относно съпоставимостта на таксите по платежните сметки, прехвърлянето на платежни сметки и достъпа до платежни сметки за основни операции (Директива 2014/92/ЕС). В чл. 16, пар. 1 от директивата е указано, че държавите членки гарантират, че платежни сметки за основни операции се предлагат на потребителите от всички кредитни институции или от такъв брой кредитни институции, който е достатъчен за гарантирането на достъп за всички потребители на тяхна територия, и за предотвратяване на нарушаването на конкуренцията. Държавите членки гарантират, че платежни сметки за основни операции се предлагат не само от кредитни институции, които предлагат платежни сметки изцяло въз основа на онлайн банкиране. Съгласно чл. 16, пар. 2 от същата директива държавите членки гарантират, че потребители, пребиваващи законно в Съюза, включително потребители без постоянен адрес, търсещи убежище лица и потребители, на които не е предоставено разрешително за пребиваване, но които не е възможно да бъдат експулсирани по правни или фактически причини, имат право да открият и използват платежна сметка за основни операции в кредитна институция, намираща се на тяхната територия. Това право се прилага независимо от местопребиваването на потребителя. В чл. 16, пар. 10 от директивата е записано, че се счита, че държавите членки са изпълнили предвидените в глава IV задължения, когато е налична обвързваща рамка, която гарантира ясно и точно, че тя се прилага изцяло, така че засегнатите лица да могат да удостоверят правата си в пълна степен и да разчитат на тях пред националните съдилища. Легалното определение на понятието „потребител“ е дадено в чл. 2, т. 1 от Директива 2014/92/ЕС на ЕП, съгласно който „потребител“ означава всяко физическо лице, което действа в качество различно от неговата търговска дейност, стопанска дейност, занаят или професия. Разпоредбата на чл. 24 от Директива 2014/92/ЕС на ЕП въвежда задължението на държавите членки да гарантират на потребителите достъп до ефективни и ефикасни процедури за решаване на спорове във връзка с права и задължения, възникнали въз основа на директивата. Разпоредбите на Директива 2014/92/ЕС на ЕП са транспониранани в националното законодателство с приемането на Закона за платежните сметки и платежните услуги (ЗПУПС), като правото на достъп на потребителите до платежна сметка за основни операции е регламентирано в чл. 119 ЗПУПС, а легалното определение на понятието „потребител“ е инкорпорирано в § 1, т. 40 от ДР на ЗПУПС. В нормата на чл. 119 ЗПУПС е предвидено следното: Всички банки, лицензирани в Република България, и клонове на банки, осъществяващи дейност на територията на страната, които предоставят платежни услуги на потребители, предлагат платежни сметки за основни операции по смисъла на чл. 118. Потребители, пребиваващи законно в Европейския съюз, включително такива без постоянен адрес, търсещи международна закрила лица и потребители, на които не е предоставено разрешение за пребиваване, но които не е възможно да се експулсират по правни или фактически причини, имат право да открият и да използват платежна сметка за основни операции. Банките, които са получили заявление за откриване на платежна сметка за основни операции, трябва да открият платежната сметка за основни операции или да дадат отказ за откриване на такава сметка не по-късно от 10 дни след получаването на всички необходими документи. Банките отказват откриването на платежна сметка за основни операции, когато откриването на такава сметка би довело до нарушаване на установените в законодателството разпоредби относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Банките могат да откажат откриване на платежна сметка за основни операции на потребител, ако той вече притежава: платежна сметка за основни операции, водена от същата или от друга банка на територията на страната, или повече от една платежна сметка, чрез която може да използва всички услуги по чл. 118, ал. 1, водена от същата или от друга банка на територията на страната, освен ако е бил уведомен, че сметката му ще бъде закрита. В случай на отказ за откриване на платежна сметка банките уведомяват потребителя за отказа, както и за конкретното основание за отказа веднага щом вземат решението, освен ако разкриването на тази информация би било в противоречие с целите на националната сигурност, обществения ред или законодателството относно предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма. Уведомлението се извършва писмено и за него не се събира такса. С уведомлението банките информират потребителите за процедурата по подаване на жалби срещу отказа по реда на чл. 174 и за възможността да се обърнат към БНБ и Помирителната комисия за платежни спорове, като им предоставят данни за контакт. Достъпът до платежна сметка за основни операции не е обвързан с покупката на допълнителни услуги или на акции на банката, освен ако извършването на такава покупка е условие за всички потребители на банката. Банките могат да изискат от потребител да декларира обстоятелствата по ал. 5. Банки, лицензирани в Република България, и клонове на банки, осъществяващи дейност на територията на страната, които предоставят по изключение платежни услуги на потребители и доколкото потребителите са ограничен брой и категория, може да не предлагат платежни сметки за основни операции по смисъла на чл. 118. Настоящата касационна инстанция споделя мотивите на първоинстанционния административен съд, относно наличието на допуснато нарушение при постановяване на отказа за откриване на платежна сметка, обективиран в уведомление с изх. № 39-2200 от 10 юни 2024г. Следва да се има предвид, че изискването за писмена форма на индивидуалния административен акт е регламентирано в чл. 59, ал. 1 АПК и съставлява условие за валидност на акта, когато писмената форма е задължителна. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК императивно указва, че когато актът трябва да бъде в писмена форма, той следва да съдържа и конкретни реквизити, всеки от които има самостоятелно правно значение за валидността и унищожаемостта на акта. Наличието на фактически и правни основания е един от задължителните реквизити на писмената форма на индивидуалния административен акт. При липсата на каквито и да било фактически и правни основания или сочените са абсолютно общи, неиндивидуализирани и не могат по никакъв начин да бъдат обвързани с диспозитива на акта, е налице нарушение по чл. 146, т. 2 от АПК - неспазване на установената форма. Анализът на посочените разпоредби, послужили за основание на процесния отказ, сочи, че за да е изпълнено изискването на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК е необходимо органът не само да се е позовал на чл. чл. 119, ал. 4 ЗПУПС, но и да е посочи конкретни фактически обстоятелства, поради който не може да бъде открита банкова сметка на заявителя, да изложи своите съображения и да аргументира изводите си в тази насока. В този смисъл правилни са изводите на първоинстанционния съд, че отказът за откриване на платежна сметка за основни операции може да бъде постановен само на основанията, изрично регламентирани в ЗПУПС, а не на базата на съмнения по отношение на правно релевантни обстоятелства. На следващо място, ПИБ АД мотивира процесния отказ с невъзможността да бъде извършена комплексна оценка по реда на Закона за мерките срещу изпиране на пари (ЗМИП), в т.ч. и изясняване на произхода на средствата. Съгласно чл. 10 ЗМИП комплексната проверка на клиентите включва: идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация въз основа на документи, данни или информация, получени от надеждни и независими източници; идентифициране на действителния собственик и предприемане на подходящи действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание на лицето по чл. 4 да приеме за установен действителния собственик, включително прилагане на подходящи мерки за изясняване на структурата на собственост и контрол на клиента; събиране на информация и оценка на целта и характера на деловите взаимоотношения, които са установени или предстои да бъдат установени с клиента, в предвидените в закона случаи; изясняване на произхода на средствата; текущо наблюдение върху установените делови взаимоотношения, задълбочена проверка и анализ на сделките и операциите, извършвани през цялото времетраене на тези взаимоотношения, за да се установи доколко те съответстват на рисковия профил на клиента и на събраната при прилагане на мерките по т. 1 - 4 информация за клиента и/или за неговата стопанска дейност, както и да поддържат и своевременно да актуализират относимите документи, данни и информация. Съгласно чл. 66 ал. 1 ЗМИП произходът на средствата се изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи: 1. събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; 2. събиране на друга информация от официални независими източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други; 3. използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; 4. използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; 5. проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо. Следва да се посочи, че съобразно ал. 2 от с.з. при невъзможност за изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по ал. 1, както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е довело до противоречива информация, изясняването на произхода на средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник. Изясняването на произхода на средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от неговия законен представител или пълномощник и при извършване на случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите по ал. 1 е невъзможно. Формата и редът за подаване на декларацията се определят с правилника за прилагане на закона. В тази връзка настоящият касационен състав намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че в случая по делото липсват данни да е извършена комплексна проверка по ЗМИП на жалбоподателя, нито да е изисквана допълнително информация за изясняване произхода на средствата. В случай, че по отношение на заявителя не е било възможно извършване на комплексна проверка, в т.ч. по отношение на изясняване произхода на средствата, то преди да се произнесе по същество, органът е следвало да уведоми заявителя за необходимост от представяне на писмена декларация. Постановяването на отказ, основан единствено на невъзможността да бъде извършена комплексна проверка, без да е дадена възможност за представяне на допълнителни доказателства, съставлява нарушение на изискванията на чл. 35 АПК, които задължават административния орган да издаде своя акт, след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за случая, обсъждане на обясненията и възраженията на страните. По отношение на наведените възражения от касатора за включване на ответника в санкционен списък следва да се отбележи, че практиката на Върховен административен съд е константна, че Глобалният закон на САЩ за отчетност в областта на правата на човека „Магнитски“ не намира пряко приложение на територията на Република България и не съставлява част от вътрешното ни право, включително и на основание международен договор, поради което не би могъл да послужи за правно основание при постановяване на акт, като оспорваният. За пълнота на изложеното що се касае за възприетите от касатора като отправна точка публикации в печатни издания за наличие на обвинения към ответника, приложени и в настоящото производство, е необходимо да се уточни, че същите не могат да бъдат доказателства за установяването на тези факти пред съда, доколкото нямат характер нито на официални, нито на частни документи с удостоверителен или диспозитивен характер. Това е така тъй като печатните издания са от категорията печатни материали, визирана в чл. 187 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и в административния процес и същите могат да бъдат доказателство за съществуването им, но не и за тяхната достоверност. С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на съдебното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост са неоснователни. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му като правилно следва да бъде оставено в сила. В настоящото производство разноски по делото се претендират от двете страни. При този изход на спора неоснователно се явява искането на касатора за присъждане на разноски. Въпреки изхода на делото на ответника не следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, тъй като, макар и своевременно поискани, не са представени доказателства, установяващи тяхното основание и размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение