Определение № 224 от 21.04.2026 г. на ВКС по н. д. № 358/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК. Образувано е по искане за промяна на местната подсъдност по н.о.х.д. № 485/2025 г. на Районен съд – Перник. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Н.о.х.д. №485/2025 г. е образувано в Районен съд – Перник за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК срещу С. Р. В.. След като делото е било насрочено в открито заседание и е даден ход на съдебното следствие са били изискани доказателства, от които се установило, че майката на подсъдимия е дългогодишен служител на РС-Перник и работи в него като счетоводител. Това е станало причина на основание чл. 29, ал. 2 НПК и с позоваване на чл. 6 КПЧОС първоначално определеният съдия-докладчик да се отведе от делото. След това самоотвод от делото са направили и всички останали съдии, работещи в този съд. С определение от 14.04.2026 г. производството е било прекратено и делото е изпратено на ВКС с искане за промяна на местната подсъдност, тъй като в РС-Перник не е било възможно да се сформира състав. Въз основа на това е образувано и настоящото касационно частно дело. Отчитайки горепосочените обстоятелства, съставът на ВКС прецени, че в РС-Перник е налице невъзможност за образуване на състав, който да разгледа наказателното дело от общ характер. Това налага подсъдността да бъде променена и делото да бъде изпратено за разглеждане от друг равен по степен съд – в случая от РС-Кюстендил. Извеждането на делото от района на ОС-Перник е удачно, за да се гарантира не само формалната възможност за разглеждане на делото, но и външната видимост за безпристрастност на съда. Установеното по делото - че майката на подсъдимия е дългогодишен служител в Районен съд – Перник, обуславя наличието на служебни и професионални отношения с всички съдии от този съд, което вече е довело до масовото им самоотвеждане. Тези обстоятелства не се ограничават единствено до конкретния съд, а засягат и останалите съдилища в съдебния район на окръжния съд, доколкото съществуват трайни професионални контакти и взаимодействие между магистратите и съдебната администрация в рамките на един и същ съдебен район. Това създава обосновани съмнения относно възможността делото да бъде разгледано от безпристрастен съд в рамките на същия съдебен район. За да се изключи всякакво съмнение в обективността и независимостта на съдебния състав и да се осигури справедлив съдебен процес, е необходимо делото да бъде възложено на съд извън съдебния район на Окръжен съд – Перник. Подходящ в случая е Районен съд – Кюстендил, който е равен по степен съд, намира се в географска близост и не е свързан с посочените обстоятелства, пораждащи съмнения в безпристрастността. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение