Решение № 13481 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8842/2015 г.

Решение № 13481 от 10.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8842/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационни жалби, подени от директора на Дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП и от Калинка Аврамова Кабакчиева, упражняваща дейност като ЕТ "Калинка Кабакчиева - Женирус". Директорът на дирекция "ОДОП" гр. Варна при ЦУ на НАП обжалва решение № 1328/11.06.2015 постановено по адм. д. № 3895/2014 по описа на Административен съд - гр. Варна, в частта, в която е отменен Ревизионен акт № 181402353/05.09.2014 г. потвърден с Решение № 718/01.12.2014 г. на директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Варна, в частта с която са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, за 2008 г. за размера над 1833,98 лв. главница ведно с дължимите лихви за забава, както и за 2009 г. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че законосъобразно административният орган не е признал като приходи в справките за паричния поток за 2008 г. и 2009 г. някои от декларираните постъпления. Констатиран бил недостиг на парични средства който трябвало да бъде обложен по чл. 48 ЗДДФЛ. Данъчната основа е определена по реда на чл. 122 ДОПК. Тежестта за доказване на фактите, свързани с предоставяне на парични средства пада върху РЛ. Събраните документи не доказвали неговите твърдения. Моли за пререшаване на делото и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Калинка Аврамова Кабакчиева, упражняваща дейност като ЕТ "Калинка Кабакчиева - Женирус" обжалва решението в частта, отхвърляща нейната жалба срещу РА относно допълнително установените данъчни задължения по чл. 48 ЗДДФЛ за 2008 г. Инвокират се доводи за нищожност на обжалвания ревизионен акт. От съдържанието на КЖ може да се извлече отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила, необоснованост. Касаторът твърди, че съдебното решение в обжалваната част не е съобразено със събраните и писмени доказателства. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не е доказано начално салдо към 01.01.2008 г. по-голямо от приетото в РА. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение в обжалваната му част и постановяване на друго решение, отменящо съответната част от РА, както и за присъждане на разноски. Прокурорът от ВАП дава заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на заявените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното. Касационните жалби са процесуално допустими, разгледани по същество и двете са неоснователни. С решението, предмет на касационно оспорване, Административният съд - гр. Варна е отменил РА № 181402353/05.09.2014 г. потвърден с Решение № 718/01.12.2014 г. на директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Варна, в частта с която са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, за 2008 г. за размера над 1833,98 лв. главница ведно с дължимите лихви за забава, както и за 2009 г. В останалата част жалбата е отхвърлена. Административният съд е приел, че обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административно-производствените правила. В мотивите на решението много подробно е възпроизведена установената фактическа обстановка по време на ревизията, както и основанията на органа по приходите за провеждане на същата по особения ред по чл. 122 и сл. от ДОПК, а именно наличие на хипотезите по чл. 122, ал. 1, т. 7 от същия кодекс, начина на определяне на данъчната основа съгласно чл. 122, ал. 2 от ДОПК и размера на задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г. и 2009 г. Приел е, че за 2008 г. по отношение на Кабакчиева следва да се определи допълнителен данък по ЗДДФЛ върху данъчна основа в размер на 18 339,82 лв., за която се дължи данък в размер на 1833.98 лв., ведно със законната лихва за забава, а за 2009 г. ревизионният акт следва да бъде отменен, тъй като не се установяват доходи с неустановен произход, в резултат на превишение на разходите над приходите. Съдът е възпроизвел и събраните доказателства, както и е формулирал и основните спорни въпроси между страните. Първият от тях е относно начина на определяне на облагаемата данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК. По жалбата на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП: Оплакванията са неоснователни. За да отмени РА № 181402353/01.12.2014 г. потвърден с Решение № 718/05.09.2014 г. на директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. Варна, в частта с която са определени данъчни задължения по ЗДДФЛ, за 2008 г. за размера над 1833,98 лв. главница ведно с дължимите лихви за забава, както и за 2009 г., съдът е кредитирал като достоверно доказателство получен заем от познати, който е довел до увеличаване на приходите на лицето за 2008 г., съответно намалил е облагаемата основа на търговеца. Съдът е приел, че ревизиращите неправилно са извършили месечна съпоставка на приходите и разходите, а следва съпоставката да се извърши на годишна база. Решението в тази си част е правилно. Подробно съдът е обсъдил събраните доказателства и въз основа на правилно установената фактическа обстановка е достигнал до законосъобразни правни изводи. Спорен е бил методът и начинът на определяне на данъчната основа като подход на приходните органи. Видно е от РД и РА, както и от изложеното в касационната жалба, че ревизиращите са определяли и извършвали текуща съпоставка между получените приходи и разходваните средства към определени периоди през годината, а не на годишна база. Касаторът развива това свое виждане в жалбата като твърди, че паричните потоци се изследват помесечно с цел установяване на получени от РЛ доходи и когато е налице превишение спрямо тях за съответния период, следва извод, че лицето е разполагало със средства да извърши разходите и именно тези средства с неустановен произход подлежат на облагане. Счита, че дори и в края на календарната година лицето да е разполагало с парични средства, това не означава, че получените от него доходи през всеки отделен месец на същата година не следва да бъдат облагани. Счита, че законът не предвижда да се формира годишна данъчна основа, като се формира резултат приходи минус разходи и положителната разлика да бъде обложена. Направените от съда изводи, че е допусната незаконосъобразност от ревизиращия орган при изготвяне на паричните потоци чрез използване на метод на моментни салда, при което се нарушава принципът на установяване на превишение само върху годишна база на паричния поток, е обоснован. Облагането с данък върху доходите на физическите лица се осъществява на годишна база при формиране на една облагаема данъчна основа, спрямо която се прилага съответната за периода данъчна ставка. При определяне на основата за облагане с данъци, дори и при особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, трябва да се формира обща стойност, независимо, че към определени моменти може да е налице несъответствие между приходи и разходи. Установените укрити доходи в моментните им размери съставляват основание за извършване на облагане по особения ред по чл. 122 ДОПК, но не и база за облагане. Облагането на физическите лица, съответно формирането на данъчната основа за това облагане, е годишно. Този принципен подход се потвърждава както от съдържанието на материалните закони, така и от процесуалните норми на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. в този смисъл е и практиката на ВАС. Неоснователно е и възражението на касатора, че неправилно съдът е приел за доказани получените в заем суми в размер на 38500 лв. на 02.01.2008 г. от Новакова, от които 27000 лв. трансформирани в дарение. За да приеме, че свидетелят Новакова е разполагала с посочената сума, съдът правилно е кредитирал показанията й дадени в открито съдебно заседание, които са логични и безпротиворечиви. При така описаните от Новакова близки отношения между нея и жалбоподателката - че всяка зима Новакова и съпругът и са живеели в дома на Кабакчиева, съдът правилно е приел последвалото опрощаване на дължимата сума от 27000 лв. и трансформирането й в дарение, за което Кабакчиева е заплатила дължимия данък. Видно от касовия поток на ЕТ, ревизираното лице е внесло получената сума от заема в касата на предприятието си. Освен това по отношение на получената сума като дарение, Кабакчиева е подала декларация и е внесла дължимия данък през 2013 г. В тази връзка следва да се отбележи, че договорът за заем е неформален и реален, приема се за сключен с предоставяне на безспорни доказателства за даване на съответната парична сума. Договорът за заем е реален, тоест следва да се установи по безспорен начин предаването на сумата. Вярно е, че депозираният по делото договор за заем е частен документ и по смисъла на чл. 181 ГПК вр. с § 2 от ДОПК. Датата на съставянето му следва да се провери в съвкупност с останалите доказателства. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед представените по делото писмени доказателства - договор за заем, доказателства за реалната възможност на заемодателите да предоставят в заем посочената сума, както и свидетелски им показания, водят до извод за реално получаване на заемните средства. Обосновано съдът е приел, че лицето е провело успешно насрещно доказване. Решението е правилно и законосъобразно в тази си обжалвана част и следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Калинка Аврамова Кабакчиева, упражняваща дейност като ЕТ "Калинка Кабакчиева - Женирус". Решението и в тази част е правилно. Настоящият състав споделя извода на Административния съд, че по тази част от спора липсват убедителни доказателства, опровергаващи констатациите на ревизионния акт за провеждане на ревизията по особения ред. Този негов извод е обоснован и извършен въз основа на последователен анализ поотделно и в съвкупност на събраните в хода на ревизионното и съдебно производство доказателства. Констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, които са възприети и от първоинстанционния съд, са изградени на база на всестранен анализ на събраните в хода на ревизията доказателства за осъществените приходи и разходи на ревизираното лице за ревизираните данъчни периоди. Неоснователни са въраженията за нищожност на ревизионния акт. Правилно е приел първостепенният съд, че административното производство е започнало със Заповед за възлагане на ревизия № 1400596/13.02.2014 г., издадена на основание Решение № 891/05.02.2014 г. на Директора на ОДОП Варна, с което е отменен РА № 181303631/13.11.2014 г. издаден на К. А. К. действаща с ЕТ "К. К. -Жени Рус". С посочената ЗВР е определено ревизията да обхване следните видове задължения, в случая данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2008 г. до 31.12.2009 г. Посочено е, че ревизията следва да завърши в срок до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта. Същата е връчена лично на жалбоподателя на дата 20.02.2014 г., видно от приложеното съобщение изпратено по ел. поща., която дата се счита, че е започнала ревизията на лицето. ЗВР е изменена със ЗВР № 1401874/20.05.2014 г., след отправено искане за продължаване на срока на ревизията от 19.05.2014 г. и е определен срок за приключване на ревизията 20.06.2014 г. Последвало е ново искане за удължаване на срока от 18.06.2014 г. и нова ЗВР № 1402353/19.06.2014 г., в която е определен срок за завършване на ревизията 18.07.2014 г. На 01.08.2014 г. е бил изготвен РД № 1402353, а в последствие и обжалвания РА от възложителя и ръководителя на ревизията, съгласно изискването на чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Относно оплакването, че покупките от "Метро кеш енд кери България" ЕООД не следва да се включват в разходната част на лицето, същото е неоснователно. След като жалбоподателят е подписал Общите условия на магазина "Метро", то без значение е дали пазаруването на стоки оттам е извършвано лично от него или чрез лице с карта на приносител. Съдът е съобразил относно "Метро Кеш енд Кери България" ЕООД, с оглед установената схема на пазаруване от търговските му обекти, че с издаване на данъчната фактура, стоката се счита за предадена на купувача, тъй като фактурата се издава при получаване на стоката срещу плащане в брой. По отношение на тези фактури поддържаните възражения на жалбоподателя са, че той не е придобивал стоките, тъй като е предоставил карти за пазаруване от "Метро" на свои близки, при което са издавани фактури на търговеца, които стоки обаче са за лична консумация от други лица. Тези възражения правилно са приети за неоснователни. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: Предвид изхода на делото и направеното искане, на ответника по касационната жалба следва да се заплатят направените пред касационната съдебна инстанция разноски за един адвокат в размер на 150 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,