Определение № 11422 от 24.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12067/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика” гр. София, чрез гл. юрк. Зарева за изменение на решение № 8129 от 12.06.2024 г., постановено по адм. дело № 12067/2023 г. по описа на Върховния административен съд, в частта за разноските. Частният жалбоподател заявява искане да бъдат увеличени присъдените разноски на Национална агенция за приходите (НАП). Счита, че съдът неправилно не е присъдил разноски по делото съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата), като се е позовал на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Намира, че в случая е приложимa конкретно изброена в молбата практика на ВАС. Счита, че на НАП се дължат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 13 076.62 лв. на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Ответната страна – Н. Н. О., чрез процесуален представител изразява становище, че искането е неоснователно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: С решението, чието изменение се иска е оставено в сила решение № 5192 от 01.08.2023 г., постановено по адм. дело № 6412 по описа на Административен съд София-град за 2021 г.; Н. Н. О., е осъден да заплати на НАП сума в размер на 1700 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция и е оставено в сила определение № 8348 от 02.10.2023 г., постановено по адм. дело № 6412 по описа на Административен съд – София – град за 2021 г. Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай решението на настоящия съдебен състав е окончателно и е постановено на 28.06.2024 г. Искането за изменението му относно присъдените разноски е депозирано в едномесечния срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. При определяне на разноските, касационният състав е съобразил Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, в което е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на Съда на ЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 ГПК, поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредбата, размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултски възнаграждения, могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията, но без да са обвързващи за съда. Следователно същите подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. С оглед фактическата и правна сложност на спора и при съобразяване на Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22, настоящият състав намира, че дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да е в присъдения размер, а именно 1 700 лв. Неоснователно е позоваването на конкретно изброена практиката на ВАС, в молбата за изменение на решението в частта за разноските. Всеки съд сам решава в какъв размер да присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, с оглед правната и фактическа сложност по спора. В случая именно това е преценено от касационния състав. По тази съображения е неоснователно искането за увеличаване размера на присъдените разноски и същото следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение