Определение № 10403 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10421/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. С. Д. и Е. Б. Д., чрез процесуалния им представител адв. Йотов, против определение № 33380 от 26.08.2026 г., постановено по адм. дело № 8235/2026 г. по описа на Административен съд - София - град, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу заповед № РКП22-РД56-115/13.07.2022 г. на главния архитект на район „Красна поляна“ – Столична община, в частта с която се оспорва законосъобразността на административния акт. В частната жалба се релевират доводи за неправилност на обжалваното определение поради допуснати съществени процесуални нарушения при преценката за редовността на съобщаването на административния акт. Поддържа се, че Е. Б. Д. не е получавала съобщението за издадената заповед и не е полагала подписа, отразен в известието за доставяне. Излагат се съображения, че при оспорено авторство на подписа първоинстанционният съд не е могъл да приеме за установено лично връчване, без да извърши проверка на документа, като иска изготвяне на съдебно – графологична експертиза за установяване на подписа на лицето. По отношение на Б. С. Д. се поддържа, че не е доказано редовно връчване чрез друго лице, доколкото самото получаване на съобщението от посоченото лице е оспорено. Навеждат се и доводи за нарушаване на служебното начало и правото на защита поради непредоставяне на възможност за запознаване с административната преписка и за участие в събирането на доказателства относно съобщаването. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен архитект на район „Красна поляна“ – Столична община, в срока по чл. 232 АПК и чрез процесуалния представител гл. юрк. Василева, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение Административен съд – София - град е приел, че жалбата на Б. С. Д. и Е. Б. Д. против заповед № РКП22-РД56-115/13.07.2022 г. на главния архитект на район „Красна поляна“ – Столична община е подадена след изтичането на срока по чл. 215, ал. 4 ЗУТ, поради което е налице основанието по чл. 159, т. 5 АПК за оставянето ѝ без разглеждане, в частта относно законосъобразността на административния акт. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 215, ал. 4 ЗУТ срокът за оспорване на подлежащите на съдебен контрол актове по устройството на територията е 14-дневен и започва да тече от съобщаването на акта по предвидения в закона ред. Пропускането на този срок е процесуална пречка за разглеждане на жалбата по същество и обуславя приложението на чл. 159, т. 5 АПК. Преценката за спазването на срока е обусловена от установяването на релевантните факти относно съобщаването на административния акт, като същата следва да бъде извършена въз основа на доказателствата по делото и приложимите специални правила на ЗУТ. В случая от данните по административната преписка се установява, че във връзка с издадената заповед са изпратени съобщения до двамата жалбоподатели, като по приложените известия за доставяне е отразено получаването им на 18.07.2022 г. на адреса, посочен от жалбоподателите. Въз основа на тези доказателства първоинстанционният съд е формирал извод за редовно съобщаване и за започване на срока за оспорване от посочената дата. Оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя Д. по пощата, като съобщението е изпратено на посочен от оспорващия в жалбата против административния акт и в частната жалба адрес и е получено от лице, съгласно да получи съобщението (арг. чл. 18а, ал. 9 АПК), като пълномощно или родствена връзка с адресата не се изисква. А на жалбоподателката Д. заповедта е съобщена лично. С това изискванията на чл. 61 АПК във връзка с чл. 18а, ал. 8, т. 1 АПК са изпълнени, поради което следва да се приеме, че съобщаването е редовно и от датата на уведомяване започва да тече 14–дневният срок за оспорване на акта. В известията за доставяне е посочен изходящият номер на уведомлението, с което собствениците на имоти са уведомени за издадената заповед РКП22-РД56-115/13.07.2022 г. на главния архитект на район „Красна поляна“ – Столична община, както и, че заповедта подлежи на обжалване в 14 – дневен срок. Поради това следва да се приеме, че административният акт е съобщен на оспорващите по описания по –горе начин, а доводите в частната жалба в обратен смисъл са неоснователни. Въпреки така извършеното редовно връчване, заповедта е била разгласена чрез поставяне на съобщение на фасадата на сградата на имота, на таблото за обявления в сградата на район „Красна поляна“ и чрез публикуване на интернет страницата на района. При тези обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че искането за назначаване на съдебно - графологична експертиза не следва да бъде уважено, доколкото необходимостта от подобно доказателствено средство не е обоснована по начин, който да налага събирането му за разрешаване на въпроса за допустимостта на жалбата. Ето защо доводите в частната жалба в тази част не обосновават отмяна на обжалваното определение. Не се споделя от настоящия съдебен състав и възражението относно несъответствието в датата на писмото с изх. № РКП22-АП00-17-(3)/13.07.2021 г., посочено в мотивите на първоинстанционния съд. Само по себе си това несъответствие не обосновава извод за нередовност на съобщаването, доколкото правното значение на документа следва да се преценява с оглед съдържанието му и останалите материали по преписката. В частната жалба не са изложени достатъчно данни, от които да се направи извод, че посоченото несъответствие е довело до неправилно определяне на началния момент на срока за оспорване. Следователно след като заповедта е редовно съобщена на 18.07.2022 г., 14-дневният срок за обжалването й започва да тече на 19.07.2022 г. и изтича на 01.08.2022 г. (понеделник – присъствен ден). Жалбата е депозирана на 22.06.2026 г. и следователно е подадена след изтичане на законоустановения срок. Т.е. като краен резултат изводът на първоинстанционния съд за просрочие на жалбата е правилен. По тези съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. Същевременно съставът на Върховния административен съд констатира, че първоинстанционният съд не се произнася по целия предмет на оспорване, с който е сезиран. Освен с искане за отмяна на заповедта на главния архитект на район „Красна поляна“ – Столична община като незаконосъобразна, с жалбата е заявена претенция за обявяване на същия административен акт за нищожен, чието предявяване не е ограничено със срок (чл. 149, ал. 5 АПК). Това искане не е разгледано от състава на административния съд и по него липсва произнасяне. Този процесуален пропуск на съда следва да бъде отстранен по реда на чл. 176, ал. 1 АПК. Поради това делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за произнасяне с допълнителен съдебен акт по жалбата на Б. С. Д. и Е. Б. Д. в тази част. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,