Определение № 60094 от 05.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1697/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.2, вр. чл.274, ал.1, т.1 ГПК. С протоколно определение от 22.02.2001 г. по в. гр. д. № 643/2020 г. на Пловдивския апелативен съд е спряно въззивното производство по предявения иск с правно основание чл.108 ЗС до решаване с влязъл в сила съдебен акт на производството по гр. д. № 4925/2020 г. на СГС, 17-ти състав. Прието е, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела, като е без значение кой е сезирал съда с искането за спиране на въззивното производство. По висящото дело пред СГС ще се разреши спорът за собствеността на процесния автомобил по отношение на Прокуратурата на Република България, което е от значение за изхода на настоящото дело. Частна жалба срещу определението на апелативния съд е подадена от „Ю-Брадърс“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че искането за спиране на производството пред апелативния съд е подало дружеството „Б. Б.“ ООД, което не е страна по висящия спор с правно основание чл.108 ЗС и следователно не е легитимирано да сезира съда с такова искане. На следващо място – жалбоподателят оспорва процесуалната легитимация на адвокат Е. Ф. да представлява „Б. Б.“ ООД в производство пред съд, включително и пред Пловдивския апелативен съд по настоящото дело. Нямало и доказателства въпросното дружество да е собственик на процесния автомобил. Апелативният съд не извършил проверка дали наистина пред СГС е висящо делото, за което е прието, че е преюдициално по отношение на настоящото. Оспорва се и извода на съда, че е налице връзка на преюдициалност между двете дела. Освен това жалбоподателят се позовава на разпоредбите на чл.70 и чл.71 ЗС, както и на обстоятелството, че процесният автомобил е регистриран двукратно на територията на Република България. Позовава се и на решението на районния съд по настоящото дело, което е влязло в сила в частта, с която е установено по отношение на Прокуратурата на Република България, че жалбоподателят „Ю-Брадърс“ ООД е собственик на процесния автомобил. Иска отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на Пловдивския апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по въззивната жалба. Ответникът в производството Прокуратурата на Република България не взема становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Производството по гр. д. № 643/2020 г. на Пловдивския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на „Ю-Брадърс“ ООД срещу решение № 260028 от 06.10.2020 г. по гр. д. № 510/2020 г. на Хасковския окръжен съд, с което е бил отхвърлен в осъдителната му част иск по чл.108 ЗС, предявен от това дружество срещу Прокуратура на Република България, за предаване владението върху лек автомобил марка Б., модел ............. с рег. [рег.номер на МПС] и номер на рама WBA................. Решението на Хасковския окръжен съд, с което искът по чл.108 ЗС е бил уважен в установителната му част и е признато правото на собственост на „Ю-Брадърс“ ООД, е влязло в сила като необжалвано. В хода на висящото производство пред апелативния съд е постъпила молба-уведомление от „Б. Б.“ ООД, представлявано от адв.Е. Ф.. Това дружество е посочило, че е собственик на същия автомобил, за който предявява права и „Ю-Брадърс“ ООД и който е бил иззет като веществено доказателство по прокурорска преписка № 936/2019 г. на ОД МВР [населено място]. Двукратно Прокуратурата отказала да върне автомобила на „Б. Б.“, като основният мотив за това били собственическите претенции от „Ю-Брадърс“ ООД, както и разпоредбата на чл.113 НПК, според която предметите, иззети като веществени доказателства, за чиято собственост има спор, подлежащ на разглеждане по ГПК, се пазят докато решението на съда влезе в сила. Това наложило „Б. Б.“ ООД да предяви пред СГС следните искове – отрицателен установителен иск по отношение на „Ю-Брадърс“ ООД и Прокуратурата, че „Ю-Брадърс“ ООД не е собственик на процесния автомобил, както и иск по чл.108 ЗС срещу Прокуратурата за установяване на собствеността на „Б. Б.“ ООД върху автомобила и предаване на владението му. По тези искове било образувано гр. д. № 4925/2020 г. на СГС, I-17 с-в. Делото било прекратено пред СГС и изпратено по компетентност на Хасковския окръжен съд, но след отмяна на това определение по реда на инстанционния контрол делото отново било висящо пред СГС. Молителят е изложил, че според него това съставлява основание по чл.229, ал.1 ГПК за спиране на висящото въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд. Към молбата е представена кореспонденция между двете дружества по повод възникналия спор за собственост, заверено копие от исковата молба на „Б. Б.“ ООД с входящ номер и дата на подаване в СГС, както и заверени копия от определението от 02.11.2020 г. по гр. д. № 4925/2020 г. на СГС за прекратяване на производството по тази искова молба и изпращането и по подсъдност на ОС-Хасково, както и копие от определение № 435 от 12.02.2021 г. по гр. д. № 4198/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което определението на СГС е отменено и делото е върнато за разглеждане на СГС. При тези данни настоящият състав на ВКС счита, че обжалваното определение на Пловдивския окръжен съд е правилно. На първо място – съдът може и служебно да спре производството по едно дело на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, ако установи, че в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Без значение е какъв е източникът на информация, стига той да е надежден. Затова в случая е без значение обстоятелството, че искането за спиране на производството пред Пловдивския апелативен съд е отправено от лице, което не е страна по делото и не е легитимирано да отправя такова искане. По същите съображения е без значение и това дали адвокат Е. Ф. има валидно учредена представителна власт по отношение на това трето лице. Достатъчно е, че пред Пловдивския апелативен съд са постъпили доказателства за наличие на друг преюдициален спор, за да бъде приложена разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК. На следващо място – доказателствата за друго висящо дело пред СГС са достатъчно надеждни. Това са копие от исковата молба с поставен входящ номер и дата от регистрацията на СГС, от което може да се види предметът на делото; копие от определението на СГС за прекратяване на производството по това дело и препращането му по компетентност на Хасковския окръжен съд и копие от определението на Софийски апелативен съд за отмяна на преграждащото определение на СГС и връщане на делото на този съд за разглеждане. Последните две определения са достъпни за електронна справка на страниците на съответните съдилища, при която се установява, че представените по делото копия съответстват на електронните документи. Налице е и връзка на преюдициалност между двете дела. Докато не бъде разрешен спорът за собственост между двете дружества, Прокуратурата няма основание да предаде процесния автомобил на някое от тях, нито пък съдът има възможност да уважи предявения срещу Прокуратурата иск по чл.108 ЗС на тези дружества в осъдителната му част. По аргумент на чл.113 НПК Прокуратурата е длъжна да предаде на автомобила на това лице измежду спорещите за собствеността му, чиито права са установени от съда с влязло в сила решение. Спорът за собственост между дружествата е предмет на делото, образувано пред Софийски градски съд и именно затова то е преюдициално спрямо делото, образувано пред Пловдивския апелативен съд. В случай, че предявеният от „Б. Б.“ ООД отрицателен установителен иск за собственост бъде отхвърлен, ще се приеме, че ответникът „Ю-Брадърс“ ООД е собственик на процесния автомобил и това съдебно решение ще бъде основание за уважаване на предявения от „Ю-Брадърс“ ООД срещу Прокуратурата иск по чл.108 ЗС в осъдителната му част – спор, който виси за разрешаване пред Пловдивския апелативен съд. Обратно – ако отрицателният установителен иск на „Б. Б.“ ООД бъде уважен, ще се приеме в отношенията между двете дружества, че ответникът „Ю-Брадърс“ ООД не е собственик на автомобила. Няма обаче да се формира сила на пресъдено нещо по отношение на „Ю-Брадърс“ ООД, че „Б. Б.“ ООД е собственик на автомобила, тъй като „Ю-Брадърс“ ООД не е ответник по положителен установителен или осъдителен иск за собственост на този автомобил, а силата на пресъдено нещо на предявения срещу Прокуратурата иск по чл.108 ЗС няма да се разпростре върху това дружество, тъй като то не е страна по този иск. В този случай спорът кое от двете дружества е истинският собственик на процесния автомобил няма да бъде разрешен, което ще е основание за Пловдивския апелативен съд да потвърди решението на Хасковския окръжен съд в отхвърлителната му част за предаване на владението на автомобила поради пречката на чл.113 НПК. В този случай без значение би било признаването на собствеността на „Б. Б.“ ООД спрямо Прокуратурата, тъй като „Ю-Брадърс“ също е установило правото си на собственост по отношение на Прокуратурата, но не е представило доказателства за влязло в сила съдебно решение, с което е признато кое от двете спорещи дружества е собственик на автомобила. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,