Решение № 4655 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 876/2013 г.

Решение № 4655 от 3.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 876/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "БТК" АД срещу решение № 6270 от 22.11.2012 г., постановено по адм. д. № 685/2012 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 1138/2011 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, забраняваща на дружеството да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, в нарушение на чл. 68д, ал. 2, т. 7 от ЗЗП. Релевира доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Иска неговата отмяна. Ответникът председателят на Комисия за защита на потребителите не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. Производството пред Комисията за защита на потребителите е образувано по жалбата на Максим Иванов във връзка с предложението на "БТК" АД за сключване на договор от разстояние за ползване на фиксирана телефонна услуга. Релевантната фактическа обстановка е точно установена от първоинстанционния съд. След извършената проверка от служители на КЗП са изготвени констативни протоколи. Въз основа на събраните доказателства и обясненията на търговеца органът е установил наличието на нарушение на чл. 68г от ЗЗП - наличие на нелоялна и агресивна търговска практика, на чл. 68д, ал. 1, предл. първо, вр. чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП - предоставяне на невярна и подвеждаща информация относно срока, в който може да бъде направен отказ от договора, без потребителят да дължи обезщетение. С обжалваното решение е прието, че касаторът не е изпълнил задължението си по предоставянето на вярна и незаблуждаваща информация за срока, в който сключеният договор от разстояние може да бъде развален. Решението е правилно. Нормата на чл. 52, ал. 1, т. 7 от ЗЗП налага задължение на търговеца да предостави на потребителя своевременно и преди сключването на договора информация за правото му да се откаже от договора и условията, при които стоката може да бъде върната или услугата да бъде отказана. Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗЗП доставчикът потвърждава в писмена форма или на друг траен носител информацията по чл. 52, ал. 1 от ЗЗП не по-късно от доставянето на стоката или изпълнението на договора. В случая това задължение е изпълнено от страна на "БТК" АД на 05.02.2011 г., когато до потребителя е достигнало в писмен вид предложението и условията, при които договорът да бъде сключен. В контекста на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЗП началото на срока, в който потребителят може да се откаже от договора, е 05.02.2011 г. и същият изтича седем дни по-късно. Видно от данните по делото, приети и неоспорени от касатора, отказът е заявен от Иванов на 07.02.2011 г., т. е в законоустановения срок и е следвало да бъде приет от доставчика на телефонната услуга. Предоставената от търговеца информация за началната дата на срока - 1.02.2011 г., макар потребителят изрично да е поискал до него да бъде направено писмено предложение с условията на договора, както и за дължими неустойки при прекратяването, представляват нелоялна търговска практика, насочена не само към промяна на поведението на средният потребител в посока сключване на договор, но и водят до осуетяване на правата му чрез въвеждането му в заблуждение относно възможността да се откаже от конкретният договор, без да дължи неустойки. Във връзка с твърдението на касатора, че в заповедта на КЗП липсва разпоредителна част, т. е. не е ясно дали информацията следва да се допълни, измени или премахне изцяло, следва да се посочи, че нито КЗП, нито съдът са компетентни да посочват условията на потребителските договори. В правомощията им е установяване на тяхната незаконосъобразност и в какво се изразява тя, както и постановяване необходимостта от преустановяването на нарушението. В оспорения административен акт е прието, че с поведението си търговецът е дал невярна и подвеждаща информация относно срока, в който потребителят може да се откаже от договора, като от съдържанието на заповедта се извежда нарушената законова разпоредба - чл. 55, ал. 1, т. 2, вр. чл. 54, ал. 2, т. 2 от ЗЗП. Неоснователно е възражението на касатора за нарушеното му право на участие в административното производство и липсата на предпоставките по чл. 34, ал. 4 от АПК. Първоинстанционният съд е анализирал подробно доказателствата по административната преписка и обосновано е приел, че "БТК" АД е дала писмен отговор по направените от комисията констатации, т. е. бил е уведомен за производството и е реализирал правата си в него, както и правото си на жалба. По силата на дадените с протокол № К-0000118816 разпореждания, дружеството е следвало да представи становище по жалбата, доказателства за предоставената информация по чл. 52, ал. 1 от ЗЗП и становище във връзка с нарушението на чл. 55, ал. 1, т. 2 от ЗЗП. Такива не са представени нито пред административния орган, нито в хода на съдебноадминистративното производство. Поради това и твърдението, че КЗП не е изследвала в пълнота фактическата обстановка, респ. не са изслушани записите от телефонното обаждане до потребителя на 01.02.2011 г., не сочи на порочност на съдебното решение. Касаторът е следвало, при предоставената му от органа възможност и при изисканата от органа информация, да представи доказателствата, относими към спора. Съгласно протокола на комисията, представянето на доказателства е изрично поискано от КЗП. Липсата на активност от страната в административното производство и неуказване на съдействие на органа при събиране на факти и доказателства за изясняване на случая, при наличието на изрични указания за това, не води до извод за нарушение на принципа на служебното начало в процеса. Предвид изложеното касационната инстанция счита, че обжалваното решение е постановено в отсъствие на наведените касационни основания и следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд