Определение № 93 от 05.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1045/2020 г.

Производството по делото е образувано по частна касационна жалба с вх. № 78/06.01.2020 г. (погрешно приложена в кориците към приложеното по настоящото дело, гр. дело № 529/2020 г. на друг състав на IV-то гр. отд. на ВКС), подадена от ищцата А. Т. Т. срещу определение № 518/19.12.2019 г., постановено по частно гр. дело № 604/2019 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното определение е потвърдено разпореждане № 9356/06.11.2019 г. по частно гр. дело № 1879/2019 г. на Пловдивския окръжен съд (ПОС), с което е върната частна касационна жалба с вх. № 26580/10.09.2019 г., подадена от жалбоподателката срещу постановеното по същото дело, въззивно определение № 1715/28.08.2019 г., с което е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателката срещу (т.е. потвърдено е) определение № 8069/18.07.2019 г. по гр. дело № 6457/2018 г. на Пловдивския районен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката-ищца за освобождаване от държавни такси по делото. С определение № 94/04.03.2020 г. по гр. дело № 529/2020 г. на друг състав на IV-то гр. отд. на ВКС е отменено разпореждане № 84/20.01.2020 г. по частно гр. дело № 604/2019 г. на ПАС, с което е върната, подадената от жалбоподателката частна касационна жалба с вх. № 78/06.01.2020 г., която е предмет на разглеждане в настоящото частно касационно производство. В мотивите към това определение другият състав на IV-то гр. отд. на ВКС е приел, че определенията на апелативните съдилища, постановени на основание чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК, подлежат на касационно обжалване, по съображения, че няма основания да се смята, че законодателят е ограничил достъпа до касационно обжалване на преграждащите определения, постановени за първи път от окръжен съд като въззивна инстанция; с оглед на това е приел и че частната касационна жалба с вх. № 78/06.01.2020 г. е допустима. Настоящият съдебен състав на IV-то гр. отд. на ВКС е задължен на свой ред да извърши служебна преценка относно процесуалната допустимост на частната касационна жалба с вх. № 78/06.01.2020 г., като не е обвързан от горната преценка за това на другия състав на IV-то гр. отд. на ВКС (в случая не е налице хипотезата на чл. 278, ал. 3, във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК, единствено при която отменително определение на един състав на ВКС е задължително за друг състав на ВКС). От друга страна, на настоящия съдебен състав е служебно известно, че е образувано и не е приключило тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС, предмет на което е следният процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 274, ал. 3, във вр. с чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК: подлежи ли на касационно обжалване определение на апелативен съд, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция. Разрешаването на този процесуалноправен въпрос е от значение за служебната преценка относно процесуалната допустимост на частната касационна жалба с вх. № 78/06.01.2020 г., по която е образувано настоящото частно касационно гражданско производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1 от ГПК. При това положение настоящият съдебен състав (за разлика от другия състав на ВКС, който е разгледал частна въззивна жалба по чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от ГПК) не може да се произнесе с окончателен акт по делото, преди ОСГТК на ВКС да даде задължително тълкуване на процесуалния закон по цитирания правен въпрос по посоченото тълкувателно дело, поради което е налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 292 и чл. 274, ал. 3 от ГПК и с чл. 130, ал. 2 от ЗСВ за спиране на настоящото производство. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение