Определение № 58 от 28.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4648/2017 г.

Производството е по чл.250,във връзка с чл.248, вр. чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по молба, от 01.02.2018 г. по настоящото дело, подадена от адв. В. С. – процесуален представител на М. А. М. от [населено място], област Я., за допълване на определение №34/19.01.2018 г., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно определение №272/01.8.2017 г. по ч.гр.д.№245/2017 г. по описа на Ямболския окръжен съд, I—ви въззивен граждански състав. С молбата се иска допълване на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното определение в частта за разноските. Ответниците по молбата Д. Г. С., Я. Д. С., Т. Д. Ш. и Г. А. Ш., посредством процесуалния си представител – адв. М., са депозирали отговор по смисъла на чл.276 ГПК. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата по чл.250 ГПК и взе предвид отговора на ответниците по молбата намира следното: Молбата е подадена в законния срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна, по следните съображения. Претенцията за разноски е направена своевременно още в отговора на частната касационна жалба. Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответниците в настоящото производство, че липсва списък на разноските, с оглед т.2 от ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012 г. на ВКС ОСГТК, тъй като визираната точка от тълкувателното решение има предвид само случаите, в които се иска изменение на разноските, но не и при първоначално произнасяне за разноски. В процесния случай е налице първоначално произнасяне за разноски. От представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие е видно, че молителят е извършил разноски за адвокат в размер на 200 лева, които следва да му се присъдят. Водим от изложените съображения и на основание чл.250, във връзка с чл.248, вр.274, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,