Определение № 69 от 12.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 376/2018 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. К. Т. против определение № 345/12.10.2017 г., постановено по гр.д. № 3715/2017 г. по описа на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата ѝ за отмяна на влязло в сила определение № 473 от 18.10.2016 г., постановено по ч.гр.д. № 758/2016 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново. Жалбоподателката оспорва правилността на атакуваното определение и иска същото да бъде отменено, а молбата ѝ за отмяна да бъде допусната до разглеждане. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на производството по нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Върховен касационен съд е образувано по молба за отмяна на влязло в сила определение № 473/18.10.2016 г., постановено по гр.д. № 758/2016 г. по описа на Окръжен съд-Велико Търново, с което е потвърдено определение № 1324/20.07.2016 г. по гр.д. № 1729/2016 г. по описа на Районен съд- Велико Търново. С първоинстанционното определение е върната подадената от А. К. Т. против С. Г. Й., А. Г. Н. и Р. Т. Г. искова молба за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти,поради липса на правен интерес. За да остави без разглеждане подадената молба за отмяна, предходният състав на ВКС е посочил, че страната не разполага с правото да иска отмяна на влязлото в сила определение, тъй като същото не се ползва със силата на пресъдено нещо по отношение на спорното материално право и не обвързва страните,а целените с тази отмяна правни последици могат да се реализират чрез предявяването на друг иск. Определението е правилно и следва да бъде потвърдено,поради следното: Обжалваното определение е съобразено с приетото в т. 6 на Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по т..д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, според което не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Както вече беше посочено в случая се иска отмяна на определение извън допустимия предмет на извънредното производство, поради което молбата на А. К. Т. правилно и законосъобразно е оставена без разглеждане. В подадената частна жалба се съдържат съждения относно допустимостта на молбата, но същите не могат да променят правния извод на съда предвид императивната разпоредба на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, според която тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.