Определение № 4379 от 15.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3605/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 и, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 6351/05.03/2026 г. на Ж. Ж. Ж., чрез адв. И. С., срещу определение № 300/01.02.2026 г. по в. ч. гр. д. № 130/2026 г. Софийски апелативен съд. С него е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната жалба на Ж. Ж. Ж. срещу определение № 17833/24.09.2025 г. по гр. д. № 14981/2024 г. на Софийски градски съд /в тази част частната жалба е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК/ и е потвърдено определение № 21249/29.10.2025 г., постановено по същото гражданско дело, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за конституиране на трето лице-помагач /в тази част частната жалба е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК/. Жалбоподателката счита обжалвания съдебен акт за неправилен и моли за неговата отмяна. Ответникът по жалбата "Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Токуда" ЕАД, чрез адв. Н. Д.-П., в предоставения срок за отговор взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, но в частта й по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК /частта, с която се обжалва определението на въззивния съд, с което е потвърден отказ за конституиране на трето лице-помагач/ е насочена срещу неподлежащо на касационно обжалване, окончателно, определение на апелативния съд. В т. 9а от ТР № 1/09.12.2013 по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че определението на въззивния съд, с което е потвърдено първоинстанционно определение за отказ да се конституира трето лице-помагач, не подлежи на касационно обжалване. В случая въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение, с което е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка /ищца в производството/ да бъде привлечено трето лице-помагач в процеса. Правилността на първоинстанционното определение е проверена от въззивния съд и с това е изчерпан редът за обжалване. Предвид това, подадената частната касационна жалба в тази й част следва да бъде оставена без разглеждане като недопустима. В останалата част, в която се обжалва определението на апелативния съд в частта му, в която е оставена без разглеждане подадената от Ж. Ж. Ж. частна жалба срещу определение № 17833/24.09.2025 г., постановено по гр. д. № 14981/2024 г. на СГС, жалбата е допустима, като насочена срещу определение на въззивния съд, което е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. С обжалваното пред апелативния съд определение СГС се е произнесъл по доказателствените искания на страните, в това число е предоставил възможност на ищцата да обоснове относимостта на поставените от нея въпроси към медицинската експертиза към предмета на производството, както и е предоставил възможност на същата да посочи кои от заявените в исковата молба имуществени и неимуществени вреди се твърди да са в причинна връзка с оперативна интервенция и болнично лечение, извършени в ответното лечебно заведение. САС е приел, че атакуваното пред него определение на СГС, не подлежи на самостоятелен контрол, тъй като не е от категорията на актовете, които съгласно чл. 274, ал. 1 ГПК могат да бъдат обжалвани с частна жалба. Посочил е, че отказът за събиране на доказателства не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол, а правилността на изводите на съда при недопускане на поисканите нови доказателства може да бъде предмет на проверка по повод обжалване на постановения краен акт по съществото на спора. Поради това въззивният съд е приел, че подадената частна жалба срещу определение № 17833/24.09.2025 г., обективиращо в съдържанието си проекта за доклад по делото и с оплакванията, че съдът не се произнесъл по всички доказателствените искания на страната, е процесуално недопустима и я е оставил без разглеждане. Обжалваното по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК определение е правилно. Определението, с което съдът се произнася по доказателствените искания на страните не подлежи на самостоятелно обжалване, тъй като не отговаря на нито една от двете предпоставки, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК. Определението, с което съдът се произнася по доказателствените искания на страните нито прегражда развитието на делото, нито в процесуалния закон е предвидена изрично възможността да бъде обжалвано, а правилността му може да бъде проконтролирана при евентуалното обжалване на постановения съдебен акт по съществото на спора. Следователно частната жалба е недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от въззивния съд с обжалваното определение. Заедно с това за пълнота следва да се отбележи, че страната, по чието искане съдът не се е произнесъл поради пропуск или по други съображения може да направи искането отново или да обжалва решението, ако това е довело до неговата неправилност. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение