Решение № 23 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2009 г.

Решение № 23 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 58/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. И. И. и И. С. И. -двамата от гр. К., чрез процесуалния си представител-адвокат Бенчев против въззивно решение № 120 от 24.04.2008 г. по в. гр. д. № 84 по описа за 2008 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 143"г" от 12.11.2007 г. по гр. д. № 1884/2006 г. на Районен съд Казанлък, с което е отхвърлен предявения от Д. И. И. и И. С. И. против В. П. Х. иск за приемане на установено, че сделката, извършена с н. а. № 25, т. II рег. № 2* д. 226/01 г. на нотариус К. К., сключена на 13.12.2001 г. в гр. К. за продажба на апартамент № 48 в бл. 4/377 вх. В ет. IV, построен в кн. 380 ж. к. "Изток"бл. 52 в гр. К., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 68.88 кв. м., с прилежащо избено помещение и ид. ч. от об. ч. на сградата и от правото на строеж върху терена за сумата от 4 550 лв. е нищожна, поради това, че е сключен в нарушение на забраната на чл. 152 от ЗЗД. Искането е за отмяна на постановения въззивен акт и за решаване на спора по същество като бъде уважен предявения иск. Претендира всички направени по делото разноски. С определение № 335 от 24.03.2009 г. ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с поставените въпроси - 1.за доказателственото значение на извършена графологическа експертиза на ксероксно копие от документ при липса на оригинал и 2.за наличието на сключен на 13.12.2001 г. договор за заем и за действителността на уговорката по т. 2 раздел II от същия -за обратно изкупуване на продадената вещ при изплащане в срок на заема. В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Постъпили са писмени бележки от касаторите. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да потвърди първоинстанционния акт въззивният съд е приел, че е недоказано твърдението на ищците, че процесният договор за продажба прикрива договор за заем, който съдържа противоречаща на закона уговорка за обратно изкупуване. Като се е позовал на заключението на почерковата експертиза и на показанията на свидетелките Г. и Р., е приел, че не може да се направи категоричен извод за съществуване на договор за заем. Счел е, че в случая хипотезата на чл. 134, ал. 1 от ГПК (отм.)е неприложима с оглед наличието на данни, че ищците са предоставили договора за заем за унищожаване, т. е. документът е унищожен по тяхна вина. Съгласно чл. 290, ал. 2 от ГПК - касационният съд се проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Тезата на касаторите е че сключеният между страните договор за продажба от 13.12.2001 г. е целял да обезпечи сключения на същата дата /13.12.2001 г./между тях договор за заем и да гарантира изпълнението му. Съществуването на договора за заем обосновават с показанията на свидетелката М, която заявява, че го е видяла, със заключението на графологическата експертиза, съгласно която подписът, положен под представеното копие от договора за заем е на ответницата и с отразяване в прокурорска преписка № 235 от 2002 г. на ОП Стара Загора, където в Постановление от 9.04.2002 г. е посочено, че такъв договор за заем между процесните страни е бил сключен. Твърди се, че договорът за продажба е сключен в нарушение на чл. 152 от ЗЗД, тъй като е бил уговорен начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите. Основният въпрос, във връзка с който е допуснато касационното обжалване/въпреки, че не е точно формулиран/ е дали представеното копие от сключен между страните на 13.12.2001 г. договор за заем, може да се разглежда като обратно писмо, установяващо симулативност на сключения с н. а. № 25, т. II рег. № 2* д. 226/01 г. договор за продажба от същата дата. Касае се за копие от договор за заем, сключен за сумата от 5 000 лв., между Д. И. И./като заемател/ и В. П. Х. /като заемодател/, със срок за връщане до 14.04.2001 г., в който е уговорено, че за обезпечаване на заема- заемателят Д. И. И. поема задължение да прехвърли собствеността върху гореописания апартамент № 48 в бл. 4/377 вх. В ет. IV, построен в кн. 380 ж. к. "Изток"бл. 52 в гр. К., както и че ако "заемателят изплати в срок заетата сума, ведно с лихвите, заемодателят се задължава в 10 дневен срок да върне обратно собствеността" върху недвижимия имот. Установено е /по копието от договора/-с прието по делото заключение на графологическа експертиза, че "ръкописният текст в договора за заем от 13.12.2001 г. и подписа под"заемодател"в него принадлежат на В. П. Х. ". При поискване от противната страна- оригиналът на договора не е представен, като в обясненията, дадени по реда на чл. 114 от ГПК (отм.) ищцата е признала, че той е бил скъсан /унищожен/от ответницата, в присъствието на съпруга й, тъй като това било условието, което ответницата поставила, след като препродала апартамента им, за да им върне горницата/след приспадане на заема и лихвите/ от продажната цена. По делото е приета като доказателство и разписка, от която се установява, че ищцата Д. И. И. е получила от В. П. Х. на 25.01.2001 г. "напълно и в брой сумата от 5 000 лв. " Налице са и гласни доказателства /показанията на свидетелката Г на ищците/, установяващи съществуването на този договор. Свидетелката заявява, че лично е видяла договора за заем, който ищците са донесли в дома й-на 13.12.2001 г., когато заедно са го коментирали и главно във връзка с това, че на ищците са им необходими средства, които ответницата щяла да им даде, но срещу апартамента и затова те са били притеснени. При тези доказателства, настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, предвидени в чл. 134, ал. 1 от ГПК, като е изключил договора за заем от доказателствения материал по делото, приемайки, че е унищожен по вина на ищците, като не е обсъдил показанията на свидетелката Г не е взел пред вид приетото в прокурорска преписка № 235 от 2002 г. на ОП Стара Загора във връзка с този договор, съставляващо удостоверяване пред държавен орган. Договорът за заем, удостоверява изгодни за ищците факти / тъй като въз основа на него те биха могли да проведат успешно доказване за симулативност/, поради което е нелогичен и неправилен извода на въззивния съд, че по тяхна вина е унищожен оригинала му, т. е. че те-давайки го на ответницата са желаели и са целели унищожаването му. Вината за унищожаването му е на ответницата, която и е поставила такова условие за предоставяне на парите, от които са се нуждаели ищците. В практиката се приема, че наличието на обратно писмо-може да се установява със свидетелски показания и при небрежна вина за невъзможността да го представи за позоваващата се страна. С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема, че свидетелските показания са допустими на основание чл. 134, ал. 1 от ГПК. В случая- въз основа на описаните по-горе показания на свидетелката Г се установява наличието на сключен договор за заем. Косвено съществуването му се потвърждава и от съвпадането на датите на договора за заем и на договора за продажба на уговорения като обезпечение за заема апартамент, както и от съвпадащите суми/на заема и продажната цена/, както и от представената разписка за получената на 25.01.2001 г. сума от 5 000 лв. по договора за заем, между същите страни и от заключението на графологическата експертиза, безспорно установяваща авторството-и на ръкописния текст в договора и на подписа на ответницата. Разгледани във взаимна връзка всички тези доказателства-единно и непротиворечиво обосновават съществуването на сключен договор за заем. Предвидената в т. 2 раздел II от същия уговорка-за обратно изкупуване на продадената вещ при изплащане в срок на заема-е недействителна, съгласно чл. 209 от ЗЗД. С оглед на горното и като намира, че със сключения договор за продажба с н. а. № 25, т. II рег. № 2* д. 226/01 г. е прикрито съглашение / договор за заем/ за удовлетворяване на кредитора по вземането по начин, различен от предвидения в закона и тъй като съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД -от значение в такъв случай е действителността на прикритата, а не на привидната сделка, която в случая е недействителна, извършената продажба с н. а. № 25, т. II рег. № 2* д. 226/01 г. се явява нищожна поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 152 и чл. 209 от ЗЗД. Като е приел обратното, въззивния съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. На основание чл. 293 от ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия -спорът следва да се реши от настоящия съд - като бъде уважен предявения иск. Относно другия поставеният въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване - за доказателственото значение на извършена графологическа експертиза на ксероксно копие от документ при липса на оригинал, то следва да се посочи, че отговорът не може да бъде общ и даден- по принцип. Преценката за доказателствената стойност следва да е конкретна, във връзка с характерните особености за всеки отделен случай. Пред вид на факта, че относно процесния документ -неоспореното мнение на специалиста-графолог е, че "не съществува пречка за извършване на идентификационно изследване"и че"графичният материал като количество и качество позволява да бъде извършено по същество" такова изследване, настоящият съдебен състав счете, че даденото заключение съставлява годно доказателствено средство. С оглед направеното искане-в полза на ищците следва да бъдат присъдени всички направени по делото разноски, които възлизат на 752 лв. /от които 200 лв. -за адвокатско възнаграждение и 552 лв. -за държавни такси и възнаграждение на експерт/. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение