Определение № 292 от 03.06.2026 г. на ВКС по н. д. № 482/2026 г.

Производството пред ВКС е образувано по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд – Велико Търново по повод разглеждането на н.о.х.д. № 530/2026 г. по описа на същия съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, като обсъди материалите по делото намери за установено следното: Първоначално в РС - Сливен е образувано н.о.х.д. № 586/2026 г. по постъпил обвинителен акт срещу М. П. Т. за престъпление по чл. 206, ал.1 НК. Съдията – докладчик с определение № 445/07.05.2026 г. е прекратил съдебното производство и е изпратил делото на РС – Велико Търново, като счел, че престъплението е извършено в района на този съд, поради което той е компетентен да разгледа делото по правилата на чл. 36 и чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК. След като в РС – Велико Търново е образувано н.о.х.д. № 530/2026 г., съдията – докладчик преценил, че с оглед обстоятелствата, посочени в обвинителния акт, компетентен да разгледа делото е РС – Сливен. По тези съображения и на основание чл. 44, ал.1 НПК с разпореждане № 728/19.05.2026 г. повдигнал пред ВКС настоящия спор за подсъдност. Върховният касационен съд, след като прецени доводите на съдилищата и всички материали по делото, намери за правилно становището на РС – Велико Търново по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.1 НПК, съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. При делата от общ характер се преценяват описаните в обвинителния акт факти, а при делата от частен характер - визираните в тъжбата. При това не се обсъждат доказателствени източници от досъдебното производство и факти, неотразени в обвинителния акт. В конкретния случай в обвинителния акт е посочено, че пострадалият В. А. се е намирал в гр. Сливен, когато се уговорил с обвиняемия М. Т. да му закупи мотоциклет от Германия. За целта на два пъти пострадалият превел по банков път парични суми по сметките на лица, посочени му от обвиняемия. След като последният получил парите, но не изпълнил уговорката за доставка на мотоциклет, пострадалият А. на 07.05.2025 г. му изпратил банковата си сметка, като поискал Т. да му преведе по нея получената по – рано парична сума. Обвиняемият не върнал парите и прекъснал всякаква комуникация с пострадалия. По – късно, в хода на досъдебното производство, обвиняемият възстановил 100 евро от общата парична сума. При тези факти, описани в обвинителния акт, прокурорът е повдигнал на М. Т. обвинение за това, че на 07.05.2025 г. в гр. Сливен, противозаконно присвоил чужди движими вещи – пари /1284, 95 евро/, собственост на В. А., които владеел на устна договорка с него - престъпление по чл. 206, ал.1 НК. За да аргументира отказа си да разгледа така внесения обвинителен акт, съдията – докладчик от РС – Сливен се е позовал на доказателства от досъдебното производство – показанията на св. А. /л. 138 от дос. пр./. Въз основа на тях е приел, че на 07.05.2025 г. обвиняемият се е намирал в Германия, а когато на 20.02.2026 г. върнал на пострадалия 100 евро, се намирал в гр. Велико Търново. Така достигнал до заключението, че компетентен да разгледа делото по правилата на чл. 36 и чл. 37, ал. 1, т. 2 НПК е РС – Велико Търново. Този подход на съдията от РС – Сливен е изцяло в разрез с разпоредбата на чл. 42, ал.1 НПК. Недопустимо е обсъждал факти, които не са изложени в обвинителния акт - относно места и дати, на които се е намирал обвиняемият, когато пострадалият е поискал връщане на парите и когато е получил част от тях. Посочените обстоятелства е извел от гласни доказателства, съдържащи се в показанията на св. А., депозирани на досъдебното производство, без те да са събрани и проверени по предвидения за това процесуален ред, в рамките на проведено съдебно следствие. По този начин, пренебрегвайки процесуалните правила, е достигнал до невярното и незаконосъобразно заключение, че не е компетентен да разгледа делото. След като в обстоятелствената част на обвинението е посочено, че престъпното деяние е осъществено в гр. Сливен, при отсъствие на други изложени в обвинителния акт факти, единственото заключение, което следва да бъде направено, съобразно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 НПК е, че компетентен да разгледа делото по правилата на местната подсъдност е РС – Сливен. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение