Определение № 50001 от 09.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2358/2022 г.

Постъпила е молба с вх.№ 509664 от 1.12.2022г.с искане от касатора Й. С. Я., чрез процесуалния представител адвокат Ф. за изменение на постановеното определение № 50885 от 30.11.2022г.по гр.д.№ 2358/2022г.на ВКС, ІІІ г.о., в частта му за разноските като размерът на присъденото адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба от 1 500лв. бъде намалено до минималния предвиден размер, с оглед своевременно направеното и несъобразено възражение за прекомерност. С резолюция на докладчика от 2.12.2022г. е разпоредено да се изиска делото за произнасяне и да се връчи препис на ответната страна за становище в 7-дневен срок. В предоставения срок, е постъпил отговор с вх.№510023 от 16.12.2022г. от „Енерго Про Продажби“ АД [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Б. за неоснователност на искането. Счита, че минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение в случая следва да се определи с оглед правилата на чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не на чл.9, ал.3 от същата, с оглед постигната между страните договорка. Счита, че недопускането до касационно обжалване и неизвършването на договореното със сключения договор за правна помощ действия, не са основания за намаляване на възнаграждението. Изисканото дело е постъпило във ВКС на 2.02.2026г., след отправяне на напомнително писмо. Настоящият състав на Върховен касационен съд, пред вид направеното искане, с оглед материалите по делото, съобразно закона и установената съдебна практика, намира следното: Действително, видно от подадената касационна жалба, в края на същата /вж.стр.8/ се съдържа възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. В случая, заплатената сума е 1 500лв., видно от представеният списък за разноски, договор за правна защита и съдействие № 22854 от 10.05.2022г.,фактура № 23891 от същата дата и платежно нареждане и тя е дадена за :“оказване на правна защита, съдействие и процесуално представителство пред ВКС в производство по подадена от Й. С. Я. касационна жалба“, като в договора изрично е записано, че защитата включва: изготвяне и депозиране на отговор, на „молби, искания и възражения“, явяване в съдебни заседания, както и извършване на всякакви съдопроизводствени действия, които подробно са изброени. Липсата на произнасяне по надлежно направено възражение по чл.78, ал.5 ГПК налага допълване /чрез изменение/ на постановения акт в частта за разноските. Съдът дължи преценка дали заплатеното от страната възнаграждение за адвокат не е прекомерно с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Съобразявайки извършената от адвоката работа, изразяваща се в изготвяне и депозиране на отговор на касационната жалба, без явяване и провеждане на открито съдебно заседание и без осъществяването на каквито и да е било други съдопроизводствени действия, при отчитане на обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран, съобразявайки вида и предмета на спора, който е по отрицателен установителен иск, както и обстоятелството, че по същото време ответникът е бил страна по поредица от дела с идентичен предмет, и при съобразяване на установената практика след постановяване на решение по дело С-438/22 на СЕС, настоящият съдебен състав намира, че определеният размер на присъденото адвокатско възнаграждение следва да бъде намален до 700лв. С оглед изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение