Определение № 230 от 23.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2229/2013 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от К. Г. И., представляван от адв. А. М., с искане за допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК с присъждане на разноските за касационната инстанция. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна П. В. М. е подала отговор, в който възразява срещу направеното искане, поради това, че доказателствата за сторените от молителя разноски не са били представени своевременно, както и поради прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: Молбата е допустима и основателна. С определение № 404 от 15.07.2013 г. по гр.д. № 2229/2013 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по гр.д. № 403/2012 г. на Видинския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от П. В. М.. Видно от данните по делото, молителят в настоящото производство е подал чрез своя пълномощник адв. А. М. отговор на касационната жалба. Към него е приложил договор за правна помощ и съдействие от 13.02.2013 г., сключен с адв. М., видно от който е заплатил адвокатски хонорар за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 200 лв. В писмения отговор изрично е направено искане за присъждане на сторените разноски в касационното производство. С определението си по чл. 288 ГПК съдът е пропуснал да присъди разноските. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК. Налице са основанията, визирани в чл. 78, ал. 3 ГПК, поради което молбата следва да бъде уважена, като в полза на К. Г. И. следва да бъде присъдена сумата 200 лв. - заплатено възнаграждение за адвокатски услуги по защита срещу касационната жалба на П. М.. Водим от гореизложеното съдът