Определение № 389 от 08.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2139/2020 г.

ВКСIII гражданско отделение08.10.2020 г.докладчик Жива Декова

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 65 от 03.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 65/2020 г. по описа на ВКС, III г.о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Р. А. против определение № 65/03.02.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 65/2020 г. по описа на ВКС, III г.о., с което е оставена без разглеждане частната му касационна жалба срещу определение № 74/22.03.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 113/2019 г. на Окръжен съд - Видин, с което е отменено определение от 18.02.2019 г. по ч. гр. д. № 2821/2018 г. на Районен съд – Видин и „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД е овластено на основание чл. 134, ал. 3 ЗЗД да подаде възражение по чл. 414 ГПК, от името на длъжника му А. Р. А., против издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение по делото. В жалбата се излагат доводи за недопустимост, неправилност и необоснованост на определението. Иска се обезсилване на определението, евентуално неговата отмяна. Ответникът по частната жалба „ЦАМ БАЛКАН ИНВЕСТ“ ООД е подал отговор, в който излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата. Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, намира следното: Частната жалба е подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. В обжалваното определение е прието, че частният жалбоподател няма правен интерес за подаване на жалба срещу определение № 74/22.03.2019 г. по ч. гр. д. № 113/2019 г. на Окръжен съд – Видин, тъй като определението е благоприятно за длъжника, доколкото е насочено към охраняване и защита на процесуалните му права. Изложени са съображения, че подаването на възражение по чл. 414 ГПК е процесуално средство за защита срещу неоснователната претенция на кредитора, подал заявлението. Посочено е, че последиците от подаденото в срок възражение по чл. 414 ГПК са регламентирани в чл. 415 ГПК – по силата на чл. 415, ал. 1 ГПК, заповедният съд е длъжен да укаже на кредитора да предяви иск за вземането си по чл. 422 ГПК. Непредявяването на такъв иск от страна на кредитора има за последица обезсилване на заповедта за изпълнение по силата на чл. 415, ал. 5 ГПК и до невъзможност за провеждане на принудително изпълнение срещу длъжника. Същевременно при оспорване издадената заповед за изпълнение, чрез подаване на възражение по чл. 414 ГПК, тежестта на доказване на вземането в рамките на последващ исков процес е за кредитора. Съдът е посочил и, че по правило определението по чл. 134, ал. 3 ЗЗД, вр. чл. 389 и сл. ГПК е предназначено да защити правната сфера на длъжника, поради което обжалването му би било допустимо само при условие, че с оглед естеството на упражняваното от кредитора право или с оглед съдържанието на самото овластяване са засегнати правата и интересите на длъжника. Определението е правилно. Подаването на възражение по чл. 414 ГПК е процесуално действие, свързано с отричане на признатото със заповедта за изпълнение материално право /вземане/ на кредитора - заявител в заповедното производство. Овластяването на кредитора да упражни правата на длъжника като подаде вместо него възражение по чл. 414 ГПК е благоприятно за длъжника, тъй като с подаване на възражението ще настъпят последиците по чл. 415 ГПК и ако кредиторът не предяви иск за установяване на вземането си, ще се стигне до обезсилване на заповедта за изпълнение и до невъзможност да се проведе принудително изпълнение върху притежаваното от длъжника имущество. След като в конкретния случай постановеното на основание чл. 134, ал. 3 ЗЗД определение е благоприятно за длъжника А. Р. А., последният няма правен интерес да го обжалва и да иска отмяната му по реда на инстанционния контрол. Точно обратното - при установеното от първоинстанционния съд бездействие за упражняване на процесуалното право по чл. 414 ГПК предприетото обжалване е във вреда на А. Р. А., тъй като в случай на отмяна на определението същият ще бъде лишен от защита по чл. 414 ГПК в заповедното производство /така определение № 506 от 12.07.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 2589/2013 г., II т. о./. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Цитирани разпоредби

9