Определение № 8757 от 23.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9097/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по частна жалба на В. Ч., гражданин на Босна и Херцеговина, чрез адв. З. Хаджийска, против определение № 20250/12.06.2025г., постановено по адм. дело № 4260/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 159, т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза Д) от длъжностно лице в посолството на РБ в гр. Сараево по заявление на лицето от 25.02.2025 г. и производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила и при необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и за връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване, неблагоприятен за страната в производството акт, с който се прегражда по-нататъшното развитие на производството и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, тя е основателна. Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на В. Ч., гражданин на Босна и Херцеговина, срещу отказ за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (виза Д) от длъжностно лице в посолството на РБ в гр. Сараево по заявление на лицето от 25.02.2025 г. С оспореното определение съдът е приел, че така издадения отказ не подлежи на обжалване на основание чл. 10а, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България, поради което е оставил жалбата без разглеждане и производството по делото е прекратено. Прието е, че в случая няма засягане на гарантираните от ЕКПЧ основни права и свободи на жалбоподателя. Посочено е, че в жалбата не се твърди нарушаване на конкретно право измежду тези по Част I, чл.чл. 2-14, вкл. от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Цитирана е и съдебна практика на ВАС. Така постановеното определение е неправилно. Обжалваният пред Административен съд София – град отказ е постановен по искане на жалбоподателя за издаване на виза за дългосрочно пребиваване (вид "D") по чл. 9а, ал. 2, т. 4 от ЗЧРБ. Чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ предвижда, че отказите за издаване на визи по чл. 9а, ал. 2, т. 4 не подлежат на обжалване по съдебен ред, освен когато лицето претендира засягане на основни права и свободи по ЕКПЧ. С приемането на това ограничение е въведено предвиденото в чл. 120, ал. 2 от Консттуцията на Република България изключение от общата клауза за обжалваемост на административните актове. Съобразно посочената правна уредба, отказите за издаване на дългосрочна виза подлежат на съдебен контрол единствено в случай на претендирани от жалбоподателя нарушени чрез отказа основни права, гарантирани му от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. В настоящата хипотеза такива оплаквания са наведени още в жалбата до първоинстанционния съд. Изрично е посочено, че е налице нарушение на правото на справедлив процес по чл.6 ЕКПЧ. При тези данни, настоящият състав намира, че решаващите изводи на първостепенния съд са формирани при необоснована преценка на твърдяните обстоятелства в светлината на нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗЧРБ. Както вече се посочи по-горе, за да е допустима жалбата против отказ за издаване на виза Д, е необходимо и достатъчно оспорващият да твърди, че с отказа за идване на виза, се нарушава упражняването на гарантирани от Конвенцията права и свободи. Едва с решението си по съществото на спора, след като прецени събраните в хода на процеса доказателства, съдът следва да установи дали оплакването за нарушаване на основни права е основателно. Като е сторил това в рамките на проверката по допустимост на жалбата, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, в резултат на което е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен. Предвид така установените нарушения, обжалваното определение следва да бъде отменено като неправилно, а делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия по него, но от друг състав на първоинстанционния съд, тъй като досегашния състав е изложил мотиви и по съществото на спора.