Определение № 3292 от 17.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1638/2026 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 10846/14.04.2026 г., подадена от С. В. Б., против разпореждане № 1639 от 19.03.2026 г., постановено по в. гр. д. № 2044/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 286, ал. 1, т. 1 ГПК от администриращия съд е върната на жалбоподателя касационна жалба вх. № 7640/16.03.2026 г. срещу постановеното по делото решение 120 от 29.01.2026 г., поради просрочие. Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилност на разпореждането, иска отмяната му и продължаване на действията по администриране на касационна жалба вх. № 7640/16.03.2026 г. Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното: С обжалваното в настоящото производство разреждане Софийският апелативен съд е приел, че препис от въззивното решение е връчен на адвокат М. Т. на 09.02.2026 г. с отбелязване, че адвокат Т. има пълномощно само до решението на САС. Пълномощното на адвокат Т., представено в с. з. на 20.11.2025 г. е за представителство и защита по делото пред САС, като адвокатът има право „да завежда и води делото до приключването му пред САС“, следователно включва и получаване на препис от решението на съда. Съгласно чл. 51, ал. 2 изр. последно ГПК отказът на адвоката да приеме съобщението не засяга редовността на връчването и срокът за обжалване е започнал да тече от 09.02.2026 г. Ето защо, срокът за касационно обжалване е изтекъл на 09.03.2026 г. и касационната жалба, подадена на 16.03.2026 г., следва да бъде върната, като просрочена. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съобразно даденото в практиката разрешение, така определение № 315 от 23.06.2016 г. по ч. т. д. № 222/2016 г. на ВКС, II т. о., което се възприема и от настоящия състав – съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В чл. 34, ал. 4 ГПК е предвидено, че пълномощното, дадено за процесуално представителство по дело, има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случай, че пълномощното е дадено за процесуално представителство в определена инстанция, пълномощникът разполага с представителна власт, която е ограничена само до приключване на делото в тази инстанция. Производството в съответната инстанция приключва с постановяване на крайния съдебен акт и съобщаването му на страните, когато този акт подлежи на обжалване. При разглеждане на делото съдът дължи извършването на предвидените в закона процесуални действия и произнасяне по исканията на страните или служебно във връзка с движението, спирането или прекратяването на производството. Съдът, разглеждащ делото в конкретната инстанция, дължи и изпращане и връчване на съобщения и книжа до страните за процесуалните действия, извършени в тази инстанция от противната страна или от съда, с цел обезпечаване възможността на всяка страна да се подготви и осъществи защитата на своето право. Следователно процесуалните действия, дължими от съда, разглеждащ делото в съответната инстанция, не се изчерпват с постановяване на крайния съдебен акт, а съдът е задължен и да връчи препис от него на страната, а съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК при наличие на посочен съдебен адресат или на пълномощник по делото, упълномощен за тази инстанция – на това лице или на пълномощника. Поради това представителната власт на пълномощника, упълномощен за осъществяване на процесуално представителство само в определена съдебна инстанция, включва и получаване на препис от съдебния акт, с който приключва делото в тази инстанция. В случая представеното във въззивната инстанция пълномощно в полза на адвокат Т. от 20.11.2025 г. е ограничено за представителство по делото пред САС, както и в производства по отмяна, като е посочено, че се отнася за всички съдопроизводствени действия. Видно от съдържанието на пълномощното и доколкото няма противно искане след конституирането на адвоката, съдът е следвало да връчва материалите по делото изключително на адвоката на ищеца на посочения в молбите му адрес в [населено място] на [улица], ет. 4, кант. 26. По делото не е направено изявление за оттегляне на дадените пълномощия по пълномощното от 20.11.2025 г., нито от представлявания, нито от адвоката в изпълнение на задължението по чл. 35 ГПК. При оформяне на съобщението от 29.01.2026 г. с препис от решението адвокат Т. е отбелязала, че го връща в цялост, тъй като има пълномощно само до решението на САС и моли съда да се уведоми клиента й за решението, но това не отговаря на констатираното по-горе, че адвоката е имал право да получи въззивното решение. Ето защо, съобщението е редовно връчено на адвокат Т. на 09.02.2026 г., а след това предвид отбелязването и лично на жалбоподателя на 16.02.2026 г. Касационната жалба е постъпила в съда на 16.03.2026 г. Същата е подадена лично от жалбоподателя и е приподписана от упълномощения вече с нарочно пълномощно от 16.03.2026 г. адвокат Т., но се явява след законоустановения едномесечен срок по чл. 283 ГПК, който в изтекъл на 09.03.2026 г. – понеделник, присъствен ден. Предвид изложеното, обжалваното разпореждане на САС, с което касационната жалба на С. В. Б. е върната, като просрочена, е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение