Определение № 2495 от 27.09.2024 г. на ВКС по т. д. № 2079/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на „Р+Ф Алгемайне Ферзихерунг“ А.Г., ФР Германия, чрез процесуалния му представител – адв. Т. Б., с която се иска спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 176/26.07.2024г., постановено по в.гр.д. № 178/2024г., в частта, с която е потвърдено решение № 561/23.10.2023г. на ОС Велико Търново за осъждане на касатора да заплати на ищците Н. Р. П. и Л. Иванов О., действащи лично и чрез майка си – Р. И. Я., и Р. И. Я., описаните суми, в размер на по 62 964,20 лв. – за първия ищец, 65 952,27 лв. за втория ищец, и 13 369,84 лв. за ищцата, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 25.06.2018г. в Унгария, ведно със законната лихва върху присъдените главници от датата на ПТП, обезщетение за забава за изплатеното на 09.06.2021г. обезщетение, и разноски. В молбата се твърди, че въззивното решение е обжалвано в срок, с касационна жалба, в която са изложени основания за допускане до касационно обжалване, както и че е внесена парична гаранция по сметка на ВКС в размер на обжалваемия интерес, поради което се претендира спиране на изпълнението. Поддържа се, че освен изплатените суми, на ищците според касатора не се дължи допълнително обезщетение. Изтъква, че по искане на ищците, на 18.09.2024г. въззивният съд е издал изпълнителен лист за описаните суми. Върховеният касационен съд, Търговска колегия, след като обсъди молбата и представените към нея приложения, намира молбата за допустима и основателна. Искането е допустимо. Видно от представените преписи от касационна жалба и съдебните решения, въззивното решение е постановено на 26.07.2024г., съобщено е на 26.08.2024г. а касационната жалба е подадена на 26.09.2024г., в предвидения в чл. 283 от ГПК срок. В касационната жалба има изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на основание чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, по същата е внесена дължимата държавна такса по сметка на ВКС. Налице са предвидените в чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК кумулативни предпоставки – невлязло в сила осъдително въззивно решение, надлежно обжалвано с редовна касационна жалба, подадена в срок, от легитимирана да обжалва решението страна, както и внесена от същата страна парична гаранция, в размер, обезпечаващ изпълнението на задължението за заплащане на главницата, която е присъдена с въззивния акт. Постановеното от АС-Велико Търново осъдително въззивно решение е невлязло в сила и подлежащо на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 пр. второ ГПК. Касационната жалба, която е приложена, отговаря по съдържание и приложения на изискванията на чл. 284 ГПК, като с нея се обжалва изцяло решението. Внесена е парична гаранция с вносен документ от 19.09.2024г. на „Българска банка за развитие“ ЕАД по чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на сумата от 270 000лв., съответна на обжалваемия интерес. Гаранцията е съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 6/2015 год. по тълк. дело № 6/2014 год. на ОСГТК на ВКС и е постъпила по сметка за обезпечения на ВКС, обстоятелство, изрично удостоверено от счетоводител на ВКС в приложения документ от 27.09.2024г. Воден от горното, Върховният касационен съд,