Определение № 2838 от 19.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1767/2025 г.

І. Жалбоподателят, чрез пълномощник излага оплаквания за нищожност и за незаконосъобразност на основанията по чл. 146, т. 1 – 5 от АПК. на обжалваното решение. Нищожността на решението се извежда от твърдение, че Прокурорската колегия на ВСС няма законоустановена възможност да прекратява вече обявения конкурс. В случая, ПК на ВСС е излязла от пределите на компетентност, тъй като нямало искане от участник в административното производство, в условията на чл.56 от АПК за прекратяване на конкурсната процедура. Жалбоподателят твърди, че било недопустимо да се използва по аналогия прекратяване на конкурсната процедура по ред, по който е взето оспорваното решение. Липсата на законов ред, по който да процедира административният орган е доказателство за нищожността на обжалваното решение. Като основания за незаконосъобразност се сочат нарушения на принципи на административния процес. При безспорно упражняване на правомощия при оперативна самостоятелност липсвали доказателства, освен голословните твърдения в изказвания по време на проведеното заседание на ПК, неподкрепени с факти, че взетото решение за прекратяване на конкурса е най-благоприятно за гражданите, особено за участниците в конкурса, както и че е налице спазване на останалите изисквания на чл. 6 от АПК. Подобна мотивировка, спрямо класирани при провеждането на отменения конкурс кандидати, изцяло нарушава принципа на справедливост да бъдат възмездени за доброто представяне, като бъдат класирани на обявените места. По този начин се нарушавали правата им да претендират за позиция, за която са имали желание да бъдат класирани. Процедурата по прекратяване на конкурса с оспорваното решение от 05.02.2025 г. на първо място не е законово уредена, а на следващо, не било ясно при какви критерии и дали такива са известни е постановен оспорвания административен акт. В случай, че ПК на ВСС е желала да има оперативната самостоятелност да прекрати конкретната конкурсна процедура, тя е била длъжна да обяви това още с вземането на решение за откриване на процесния конкурс. ІІ. В жалбата е обективирано особено искане за спиране действието на изпълнението на решението по т. 3.1 от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 5 февруари 2025 г., с което се прекратява обявения с решение на ПК на ВСС по протокол № 44/30.11.2022 г., т. 1 (обн. ДВ, бр. 96/02.12.2022 г.) конкурс за първоначално назначаване и заемане на 28 длъжности „прокурор“ в районните прокуратури. Жалбоподателят твърди, че по проведения, но отменен конкурс е постигнал резултат, който му давал възможност да получи назначение за някоя от обявените длъжности. С оспорваното протоколно решение от 05.02.2025 г. се засяга в изключително висока степен правната му сфера, като изпълнението, без да сочи какъв е предмета на изпълнение, ще му причини значителна или трудно поправима вреда. Сочи се, че ВСС е изразил становище, независимо от връщането на тази процедура на етапа на писмения изпит жалбоподателят може да спечели отново същия конкурс. В настоящия случай обаче нямало никаква възможност това да се случи. Конкурсната процедура е приключила. В случая не се касае за бъдещо несигурно събитие, а за нарушение от страна на ПК на ВСС при издаване на обжалваното решение, което осуетява конституционната възможност на оспорващия по чл. 48, ал.3 от КРБ да избира свободно своята професия или място на работа. В същото време изпълнението на обжалваното решение препятства жалбоподателят да изпълнява длъжността прокурор, както и да получава по-високата заплата за тази длъжност в сравнение със сега получаваното възнаграждение като разследващ полицай в МВР. В отговор на жалбата от страна на ПК на ВСС е постъпило становище, с което оспорва особеното искане за спиране изпълнението на решението. Представляващият юрисконсулт не е развил становище по жалбата в условията на чл.198, ал.1 от АПК. Върховен административен съд, шесто отделение като обсъди доводите, исканията на страните и доказателствата прие, че е сезиран с недопустима за разглеждане жалба. І. Няма спор, че жалбоподателят е бил участник в проведен по решение на ПК на ВСС конкурс за първоначално назначаване и заемане на 28 длъжности „прокурор“ в районните прокуратури (обн. ДВ, бр.96/02.12.2022 г.). Не е спорно, а общоизвестно, че конкурсната процедура е опорочена до степен, че в хода на провеждането й, самата ПК взема решение за прекратяването й. Жалбоподателят твърди, че оценките, които са му поставени създавали възможността да участва в класирането на кандидатите. Както се посочи, до класиране се стига, но никой от кандидатите не е назначен от което е правопораждащият факт, че проведения конкурс приключва, без да има назначен участник на обявено свободно място в районните прокуратури. По решение на ПК на ВСС, обявения конкурс не приключва с актове по чл. 186а от ЗСВ. Жалбоподателят е оспорвал актовете на ПК на ВСС, с които не е назначен, но с влязло в сила решение на ВАС жалбата му е отхвърлена. Следва извод, че към датата на постановяване на съдебното решение, неподлежащо на обжалване, участието на г-н Т. в конкурса от 2022 г. е приключило. Решенията на ПК на ВСС по протокол № 25/05.07.2023 г. са в три отделни диспозитива, като този по т.3.3 е за връщане на процедурата по конкурса във фазата на опороченото действие по изготвяне на 10 бр. казуси и 10 бр. тестове от конкурсната комисия. След като никой от кандидатите не е назначен, а процедурата следва да започне от посочената фаза, дори да се изготвят нови конкурсни материали, не може да се повтори процедурата по отношение на тези кандидати, защото участието им в обявения конкурс за първоначално назначаване на длъжността “прокурор“ в 28 районни прокуратури е приключило. ПК на ВСС не е върнал за ново класиране, каквото не може да се извърши, а за отстраняване на опорочено действие. Становище за прекратяване на конкурсната процедура е постъпило в ПК на ВСС от КАК към ПК. На заседание на ПК на ВСС на 05.02.2025 г. е взето оспорваното от жалбоподателя решение. Оспореното решение на органа за прекратяване на висящото административно производство по реда на чл. 56, ал. 1 АПК не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а представлява волеизявление на административния орган с процесуален характер, преграждащо развитието на административното производство по провеждане на конкурс, което подлежи на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи. В случая оспорването е предвидено с разпоредбата на чл. 56, ал. 4 АПК и се провежда по реда на чл. 197 и сл. АПК. По такава жалба съдът следва да се произнесе с определение - чл. 200, ал. 1 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато актът не подлежи на оспорване, съответно когато оспорващият няма правен интерес от оспорването. Действително решението на ПК на ВСС съдържа указания за обжалване, но в т. 3.2 от решение по протокол 25/05.07.2023 г. по отношение допуснатите кандидати до класиране, има влезли в сила актове, административни и/или съдебни, с които тези кандидати не се назначават. При опорочена процедура по изготвяне на конкурсни материали, посочен етап за отстраняване на опорочено действие не може да се провежда второ класиране. От това следва, че жалбоподателят няма какви права и законни интереси да защити по избрания от него ред, да оспори протоколното решение по т. 3.1 от 05.02.2025 г. на ПК на ВСС. Оспорваното решение не създава права и задължения. Същото е взето в пределите на оперативната самостоятелност на органа по преценка, какво да извърши във връзка с отменена конкурсна процедура. Жалбоподателят не е адресат от административен акт, с който да се засягат негови законни права и интереси. С факта на прекратяване на конкурса са заличени и действията на административния орган по безуспешното му провеждане. Отпаднало е и класирането, по силата на което на жалбоподателя е било признато право да участва в него. Съгласно определението на чл. 21, ал. 1 от АПК индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде такъв акт. Оспореното решение не притежава характеристиките на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Процесното решение не е и индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2-4 от АПК. Същото няма самостоятелно правно значение. Решението има единствено информативен характер, не създава права или задължения и не засяга права или законни интереси на жалбоподателя. Наличието на годен за обжалване административен акт и правният интерес от търсената съдебна защита са абсолютни процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата на всека една от тях обуславя извод за недопустимост на търсената съдебна защита, с оглед на което подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. ІІ. Настоящият състав на Върховен административен съд, шесто отделение следва да се произнесе и по особеното искане за спиране изпълнение на решение по т. 3.1 от Протокол № 5 от заседание на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 5 февруари 2025 г., с което се прекратява обявения с решение на ПК на ВСС по протокол № 44/30.11.2022 г., т. 1 (обн. ДВ, бр. 96/02.12.2022 г.) конкурс за първоначално назначаване и заемане на 28 длъжности „прокурор“ в районните прокуратури. Искането е процесуално недопустимо в контекста на недопустимостта на оспорването на решението изобщо. Липсата на годен за оспорване от жалбоподателя административен акт и липсата на правен интерес за оспорващия, са отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, поради което същата следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство да се прекрати. След като оспорването на решението на ПК на ВСС е недопустимо, жалбоподателят не е активно процесуално легитимиран да иска и спиране на изпълнението на това решение на осн. чл. 36, ал. 1, изр. второ ЗСВ, поради което това искане също следва да бъде оставено без разглеждане. Към дата на подаване на жалбата и към настоящ момент, като следствие от решението от 05.02.2025 г. освен прекратена конкурсна процедура действия от страна на ПК на ВСС по отношение на жалбоподателя, които да застрашават професионалната и финансовата му стабилност няма. От това следва, че няма как да се спре изпълнение на административен акт, който не може да се изпълни. Прекратената процедура е по решение на органа, който я обявява. От това не могат да са засегнати права и интереси на жалбоподателя, защото за него такива не възникват, а тези които са възниквали са без правен ефект, още повече по аргумент на по силно основание, изведен от влязло в сила съдебно решение № 12291 от 13.11.2024 г., постановено по адм. дело № 7078/23 г. по описа на Върховен административен съд. На основание чл. 36, ал. 1, изр. 2 ЗСВ жалбата не спира изпълнението на оспореното решение, освен ако съдът постанови друго. Законодателната преценка за налагащо се предварително изпълнение на невлязлото в сила административно решение, прието от ПК на ВСС, по презумпция е продиктувана от особено важен държавен или обществен интерес и необходимостта от своевременната му защита. В случая административният орган е преценил, че държавния и обществен интерес с проведения опорочен конкурс се защитава с провеждане на нов конкурс. Предвид последното, съдебният състав не намира основание да спре изпълнение на акт на ПК на ВСС, който не подлежи на изпълнение. Следващо, дори в хипотеза да се спре изпълнението на решението на ПК на ВСС, жалбоподателят не може да има положителен интерес за удовлетворяване на желанието му да бъде назначен на длъжност „прокурор“ в районна прокуратура. Съставът на Върховния административен съд намира за необходимо, предвид акцесорния характер на производството по искане за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение, допустимостта на което зависи от допустимостта на главния спор да остави особеното искане, обективирано в жалбата без разглеждане. Мотивиран от изложеното, Върховен административен съд, шесто отделение