Решение № 3968 от 08.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1285/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – Велико Търново при ЦУ на НАП, приподписана от юриск. К. Тодоров срещу решение № 3875/02.12.2025 г., постановено по адм. дело № 329/2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което по жалба на Е. А. Е. от гр. Стражица, Великотърновска област е отменен ревизионен акт (РА) № Р – 04000424004422 – 091 – 001/30.01.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Велико Търново, потвърден с решение № 40/07.04.2025 г. на директора на посочената по–горе дирекция за определени задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за ревизираните периоди 2018 г. – 2023 г. в общ размер на 29 280 лв. и лихви в общ размер на 8 882,53 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди,че подаването на декларация по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ е абсолютна процесуална предпоставка за валидността на последващото облагане и, че ако тя е некоректно подадена или не е подадена в срок, независимо дали лицето е попълнило Приложение № 2 от ГПКК по чл. 50 ЗДДФЛ за облагане като ЕТ, то следва да се обложи по чл. 29, ал.1, т.1 ЗДДФЛ. За неправилно се счита от касационния жалбоподател приетото от съда, че е трябвало да бъде инициирано и проведено отделно производство по реда на чл. 103 ДОПК, за да се даде допълнителна възможност за извършване на корекции в подадената ГДД, с което ответникът по касация да коригира реда за определяне на данъчната си основа. В тази връзка се твърди в касационната жалба ,че на Е. Е. е връчена покана по чл. 103 ДОПК от 07.08.2024 г. за отстраняване на несъответствия в подадените от него ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за периодите от 01.01.2018 г. до 31.12.2023 г., като изрично в нея приходните органи са посочили, че след като не е подадена декларация по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ, следва да се попълни Приложение III на ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, но същият не се е възползвал от дадената му възможност. Касаторът не е съгласен с определената от съда годишна данъчна основа по чл. 34 във връзка с чл. 33, ал. 2 ЗДДФЛ от реализиран облагаем доход от продажба на МПС „Мерцедес Бенц – GLE 43 AMG“ в размер на 61 499,88 лв. за 2022 г., която е разликата между покупната цена от 9 9000 лв. и цената на извършената продажба от 78 233,20 лв. За неправилно се твърди в касационната жалба приетото от решаващия съд, че в данъчната основа следва да се включат и разходите за извършения ремонт на автомобила, както са посочени от съдебно – техническата експертиза и по този начин съдът е установил нова данъчна основа на МПС след приспадане на внесения данък от 339,76 лв. Изводите, направени в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон при определяне на облагаемия доход по чл. 33, ал.2, т.1 във връзка с ал. 6, т.1 ЗДДФЛ. Допълнителен аргумент се сочи от касатора, че при определяне на данъчната основа за облагане на доходите от продажба на ППС законодателят не е предвидил и приспадане на нормативно признати разходи и в този смисъл сочи и решение по адм. дело № 7809/2023 г. на ВАС. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се съдържат в касационната жалба, в която се иска отмяна на обжалваното решение и да се постанови друго решение, с което се отхвърли жалбата срещу РА. Иска се отмяна на решението и в частта за разноските и се претендира присъждане на разноски за платената държавна такса в размер на 305,30 лв.и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по 3 610 лв. за всяка една от тях. Представен е и списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба Е. А. Е. от гр. Стражица, Великотърновска област, чрез процесуалния си представител адв. Х. Костадинов, я оспорва в депозиран по делото писмен отговор и в съдебно заседание се иска обжалваното решение като правилно да се остави в сила и се потвърждава искането в писмения отговор за присъждане на разноски. Представителят на Върховна касационна прокуратура в депозирано по делото писмено заключение и в съдебно заседание счита касационната жалба за основателна, а обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано счита, че следва да бъде отменено. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: По приложението на чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че жалбоподателят Е. Е. не е подал декларации по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ за дейността си като регистриран земеделски стопанин за ревизираните периоди от 2018 – 2023 г. да избере дали да се облага като ЕТ. За установено съдът е приел, че след започване на ревизията лицето е подало такава декларация на 31.12.2024 г., че избира като регистриран земеделски производител да определя облагаемите си доходи по реда на чл. 26 ЗДДФЛ и да се облага с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28 ЗДДФЛ, но така подадена декларацията е въведена със статус „отхвърлена“ от регистрите на НАП, като органите по приходите са приели, че такава декларация е следвало да се подаде до 31.12.2017 г. Въпреки това съдът е приел за основателни възраженията на жалбоподателя, че в случая е следвало да се проведе отделно производство по реда на чл. 103 ДОПК и да бъде дадена допълнителна възможност на лицето да извърши корекции в подадените ГДД, като коригира редът за определяне на данъчната си основа.Освен това според съда служебно също могат да бъдат отстранени от служителите на НАП несъответствия в данните по подадена декларация, но само за тези данни, посочени в регистъра по чл. 81 ,ял. 1 ДОПК към който препраща чл. 103, ал. 3 ДОПК, а съгласно чл. 104, ал.1 ДОПК съдът е посочил, че промени в подадени декларации могат да се правят след подаването им, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването им. Според съда от такава корекция няма как да настъпят вреди или да се утежни положението на декларатора и на това основание е прието, че е незаконосъобразен РА в тази му част. По определянето за 2022 г. на годишна данъчна основа по чл. 34 във връзка с чл. 33, ал. 2 ЗДДФЛ от реализиран облагаем доход от продажба на МПС „Мерцедес Бенц – GLE 43 AMG“ в размер на 68 333,20 лв., представляваща разликата между покупната цена на автомобила от 9 900 лв. и цената на извършената продажба от 78 233,20 лв., като е определена данъчна основа за облагане в размер на 61 499,88 лв. след приспадане на 10 % разходи върху получения облагаем доход. За установено по отношение на посочения автомобил съдът е приел, че жалбоподателят го е придобил технически неизправен, но е извършил продажба в състояние на годен за движение. Въз основа на съдебно – техническа експертиза съдът е приел, че наистина закупеният автомобил е бил претърпял щета/повреди, както и че жалбоподателят не е бил в състояние да набави сам резервни части и да извърши подмяната на дефектиралите части, както и че от експертизата е установено, че действителният размер на разходите, необходими за възстановяване на автомобила са в размер на 27 700,26 лв. Съдът е кредитирал това заключение и е приел, че разходите за ремонт и привеждане на автомобила в експлоатация следва да бъдат включени в цената на автомобил при последващата му продажба. Съобразно на заключението на съдебно – техническата експертиза съдът за 2022 г. е приел нова данъчна основа в размер на 40 632,94 лв. и при сумиране на данъчните основи по чл. 17 ЗДДФЛ е прието, че следва данъчното задължение да е 9 304,05 лв. след приспадане на внесения данък от 339,76 лв. и лихви – 2 289,66 лв. Обжалваното решение е неправилно постановено. Разпоредбата на чл. 29а, ал. 4 ЗДДФЛ регламентира възможност за физически лица, които са регистрирани като земеделски производители да изберат доходът от стопанската им дейност да се облага с данък върху годишна данъчна основа по чл. 28, като за целта те трябва да подадат декларация до 31 декември на предходната година. Изрично законодателят е посочил, че това е право на избор на съответното физическо лице и че не може да се упражни ако не е подадена съответната декларация. Няма спор между страните по делото, че такива декларации за ревизираните периоди 2018 – 2023 г. ответникът по касация не е подавал. Едва след започване на процесното производство е подадена декларация на 31.12.2024 г., но приходните органи са я завели в регистрите на НАП със статус „отхвърлена“ и това е правилно, тъй като подаването на процесната декларация след законоустановения срок до 31декември на предходната година е равнозначна на неподадена декларация предвид разпоредбата. Не може да се приеме, че е спазен срока с подаването от ревизираното лице на декларация след започване на процесното ревизионно производство в края на 2024 г., тъй като законодателят е определил срок до 31 декември на предходната година. Относно поканата по чл. 103 ДОПК, в нея приходните органи са посочили отново на лицето, че е следвало да подаде декларация по чл. 29а, ал. 4 ЗДДФ, но като не е подало декларация, в поканата изрично е посочен начинът, по който ще се извърши облагането - чл. 29, ал.1, т.1 ЗДДФЛ с попълване в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ на Приложение III, но това не е сторено. В тази връзка несъответни с приложимия материален данъчен закон са изводите на съда, че приходните органи е следвало да образуват производство по чл.103 ДОПК, а не ревизионно производство, тъй като това не е предвидено от законодателя. Няма никаква пречка в ревизионно производство и това е практика на приходните органи да връчват покани по чл. 103 ДОПК, както е сторено и в настоящия случай за отстраняване на несъответствия, като в случая ревизираният субект е уведомен как ще бъде обложен и е приканен да попълни Приложение III от ГДД. В частта, в която за ревизираната 2022 г. за облагането по по чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 34 ЗДДФЛ за облагаем доход от продажба на МПС – „Мерцедес Бенц – GLE 43 AMG“, спорът в тази част между страните по делото е по определяне на данъчната основа от получен доход при продажба на посочения автомобил. Не се спори, че той е придобит от ревизирания субект на 18.11.2021 г, а с договор за покупко – продажба на 11.08.2022 г. същият автомобил Е. Е. е продал на „Силвър Стар Премиум Мобилити“ ЕАД, като придобивната цена на същия автомобил е била 9 900 лв., а впоследствие продажната цена 78 233,20 лв. Приходните органи са приели данъчна основа за облагане 68 333,20 лв., след приспадане на 10 на сто разходи и са определили дължим данък от 6 149,99 лв. Изрично в решението на решаващия орган при административното обжалване на РА е посочено, че не е следвало ревизиращите органи да приспадат 10 % разходи, тъй като противоречи на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗДДФЛ, но се е съобразил със забраната по чл. 155, ал. 8 ДОПК. Неправилно първоинстанционният съд е уважил възражението на Е. Е., че следва при определяне на облагаемата основа по чл. 33, ал. 2 ЗДДФЛ да се вземат предвид извършените ремонтни дейности на автомобил, тъй като при покупката му той не е бил в движение, а е продаден впоследствие от него в движение. Принципно не може да се признават разходи, които не са документално обосновани, но в случая при съобразяване с приложимите материалноправни разпоредби за процесното облагане, в тях не е предвидено да се приспадат такива разходи. Предвид изложеното обжалваното решение е неправилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК, като са налице сочените в касационната жалба пороци, водещи до неговата отмяна, както и по чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение, с което жалбата на Е. Е. срещу РА бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на Национална агенция за приходите следва да се присъдят разноски, включваща държавна такса в размер на 156,10 евро и юрисконсултско възнаграждение за всяка една инстанция в размер на 230,08 евро или общо 460,16 евро за двете съдебни инстанции, както и за държавна такса за касационното обжалване 156,10 евро или общо разноски в размер на 616,26 евро. Относно юрисконсултското възнаграждение следва да се посочи, че с оглед изменението в ДВ, бр. 17/2026 г., в сила от 17.02.2026 г. законодателят в чл. 161, ал.1 АПК е регламентирал, че размерът на юрисконсултското възнаграждение не може да надвишава максималният размер за съответния вид дело по чл. 37 от Закона за правната помощ. Това означава, че не е приложима Наредба № 1/09.04.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа относно юрисконсултските възнаграждения, а чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение