Определение № 97 от 04.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 47/2009 г.

Производството е по член 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Л. С. И. против определение № ІІІ-332/25.11.2008г. на Бургаски окръжен съд, постановено по гр.д. №545/2008г. по описа на съда,с което е оставена без уважение частната жалба на Л. С. И. против протоколно определение от съдебно заседание,проведено на 01.10.2008г. по гр.д. №333/2004г. по описа на Н. районен съд,като е спряно производството по делото на основание член182 ал.1 б.”г” от ГПК/отм/ до приключване на производството по гр.д. №358/2008г. по описа на Бургаски окръжен съд. В писменото си изложение на основанията за допускане на касационно обжалване,жалбоподателката И. заявява,че с постановеното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане на закон и за развитието на правото,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Навеждат се аргументи,че съдът се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за спиране на делото,без да са налице предвидените за това предпоставки от закона,като се твърди,че въззивният съд е направил неправилни изводи относно предявения иск пред Б. окръжен съд относно правното основание,на което същия е заявен. За да е налице хипотезата на член 280 ал.1т.3 от ГПК се изисква произнасянето на съда по даден процесуалноправен или материалноправен въпрос да е свързано с непълнота или неяснота на правната уредба,с оглед отстраняването и,по пътя на тълкуване на закона,каквито доводи липсват в изложението. Така изложените от жалбоподателката твърдения по своята същност представляват касационни оплаквания по смисъла на член 281 т.3 от ГПК,но не и основания за допускане на касационно обжалване съгласно член 280 ал.1 т.3 от ГПК. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд