Определение № 257 от 07.11.2017 г. на ВКС по т. д. № 562/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против въззивно решение № 127/14.11.2016 г. на Бургаския апелативен съд по в.т.д.№ 254/2016 г., с което е потвърдено решение на Бургаския ОС № 255/14 юни 2016 г. по т.д.№ 357/2015 г. С него са отхвърлени предявените от [фирма] София искове с правно основание чл.135 ЗЗД срещу Д. Д. Д., Н. Д. Д. и Д. Д. Д. за обявяване за недействителни по отношение на ищеца сключените между Д. Д. Д. и съпругата му К. Д. от една страна в качеството им на дарители и Н. Д. Д. и Д. Д. Д. качеството им на дарени договори, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13101/29.12.2011 г., акт № 114, том 41 и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 687/27 януари 2012 г., ат № 174 т.2, и двата вписани в Служба по вписванията [населено място], по отношение на притежаваната от Д. Д. Д. Ѕ ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в [населено място], кв. С.. В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира се отмяната му и уважаване на исковете. В изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1, т.1, т.2 и т. 3 ГПК по отношение на определени за значими за изхода на делото правни въпроси. Преди произнасяне по въведените от жалбоподателя основания за достъп до касация настоящият съдебен състав на Второ търговско отделение на ВКС констатира, че изведеният от касатора обуславящ изхода на спора въпрос в т.2.1 от изложението попада в предмета на ТД № 2/2017 г. н ОСГТК на ВКС, включващ въпроса намира ли приложение защитата на кредитора по чл. 135 ЗЗД по отношение на извършени от поръчителя разпоредителни действия. За да отхвърли исковете по чл.135 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ответникът-дарител Д. Д. е поръчител, който се е задължил да отговаря солидарно с кредитополучателя по договор за овърдрафт с ищцовата банка, отговорността му е акцесорна, с обезпечителни функции, поради което срещу него „не може да се мотивира основателност на П. иск, тъй като под длъжник по смисъла на чл.135 ЗЗД се има предвид лицето, страна по главното задължение, а не лицето, което е поръчителствало за това задължение“. Предвид изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл.292 ГПК във вр.чл.229, ал.1 т.7 ГПК за спиране на производството - образувано тълкувателно дело по правен въпрос, значим за изхода на спра, с който е сезиран настоящият състав на ВКС. Водим от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.292 ГПК във вр.чл. 229 ал.1 т. 7 ГПК