Определение № 121 от 07.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 1157/2014 г.

Производството е по чл. 245, ал. 3 ГПК. Образувано е по молба на ответника ЗК „Лев инс “ АД за издаване на обратен изпълнителен лист срещу ищеца И. Д. К. за суми, събрани въз основа на невлязло в сила въззивно решение, след чиято частична отмяна искът е отхвърлен от касационната инстанция по настоящото дело. Така подадената молба съдът намери за частично основателна. Съгласно чл. 245, ал. 3 ГПК обратен изпълнителен лист се издава за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение, както и за събраните от длъжника такси и разноски. Според ясния текст на посочената разпоредба условие за издаването на обратния изпълнителен лист е взискателят, чийто иск е впоследствие отхвърлен, да е получил суми или вещи въз основа на допуснатото предварително изпълнение. Не е достатъчно да бъде установено, че длъжникът е внесъл по сметка на съдебния изпълнител съответните суми, доколкото е възможно, с оглед развитието на конкретното изпълнително производство, тези суми да не са изплатени на взискателя до момента на отмяната на изпълняваното решение. В последния случай при прекратяване на изпълнението събраните за сметка на длъжника суми следва да му бъдат върнати от съдебния изпълнител. В разглеждания случай като доказателства в подкрепа на искането си молителят е представил копие от изпълнителния лист и покана за доброволно изпълнение, както и преводно нареждане за извършено плащане по изпълнителното дело (приложени към първоначалната молба от 06.02.2020 г.), а с молба от 30.03.2020 г. - същите документи, както и издадено от съдебния изпълнител удостоверение, установяващо единствено обстоятелствата, че по изпълнителното дело възнаграждението на упълномощения от взискателите адвокат е било заплатено общо от двамата взискатели в размер на 6756 лв., а такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 7838.35 лв. е начислена върху събраната сума и е определена за двамата взискатели по делото. Независимо от дадената от настоящата инстанция възможност с изрични указания молителят не е представил в дадения му срок допълнителни доказателства, които да установяват на взискателя И. К. да са били реално изплатени суми по изпълнителното дело. С оглед на това молбата се явява неоснователна. Остава недоказано по изпълнителното дело на взискателя К. да е била реално изплатена съответна част от внесената от молителя сума в общ размер 175085.37 лв., поради което не е изключена възможността сумата да се намира по сметка на съдебния изпълнител и да подлежи на връщане от същия. Същите съображения важат и относно заплатеното на пълномощника на взискателите адвокатско възнаграждение, доколкото се установява, че такова е било заплатено на пълномощника от взискателя К., но не и че последният е получил съответната част от сумата, внесена от молителя за покриване на тези разноски. С оглед на това не е налице предвиденото в чл. 245, ал. 3 ГПК условие взискателят реално да е получил суми по изпълнението. Следва да се отбележи, че съобразно изричните изявления на молителя по молбата от 06.02.2020 г. обратен изпълнителен лист се претендира единствено за суми, заплатени като главница, законна лихва и адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски по смисъла на чл. 245, ал. 3 ГПК, които да се изразяват в заплатена от молителя такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. С тези мотиви съдът