Определение № 841 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11119/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от АПК във вр. с чл. 228 и чл. 130, ал. 4, изр. второ от АПК. Образувано е по частна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), представлявана от председателя П. Младеновски, срещу определение № 9702 от 14.10.2025 г., постановено по адм. дело № 9763/2025 г. по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспорения съдебен акт. Ответниците в настоящото производство – Сдружение "Караманлийка 2" със седалище в гр. Русе и "Водоснабдяване и канализация "ООД - гр. Русе не представят възражение в срока по чл. 232 от АПК и не изразяват становище по частната жалба. Върховният административен съд, първа колегия, в настоящия петчленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С атакуваното определение тричленният състав на ВАС, трето отделение, е обезсилил Определение № 2430/01.09.2025 г., постановено от Административен съд - Русе по адм. д. № 424/2025 г. и е изпратил делото като преписка по компетентност на Комисията за енергийно и водно регулиране, като е приел, че първоинстанционният съд се е произнесъл при липса на материална компетентност. Този извод е правилен. От съдържанието на жалбата на Сдружение „Караманлийка 2“ и от приложеното писмо на управителя на „ВиК“ ООД – Русе безспорно се установява, че предметът на спора не се изчерпва с тълкуване или изпълнение на договорно задължение, а засяга въпроси относно обема и съдържанието на задълженията на ВиК оператора по поддържане и експлоатация на водоснабдителната система; определянето на границата на собственост върху съответните водоснабдителни съоръжения; необходимостта от изграждане или подмяна на довеждащ водопровод и разпределението на тежестта за неговото финансиране и поддържане. Настоящата инстанция споделя изводите, че тези въпроси са част от регулираните обществени отношения по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги и Закона за енергетиката. Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от Закона за енергетиката, именно Комисията за енергийно и водно регулиране е материално компетентният орган да разглежда жалби на потребители срещу ВиК оператори във връзка с предоставянето на услугата, изпълнението на лицензионните задължения и спазването на приложимата нормативна уредба. Съдебният контрол в тези хипотези е вторичен и се осъществява единствено след произнасяне на КЕВР – по реда на чл. 22, ал. 7 ЗЕ във връзка с чл. 148 от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съдът не е овластен да се произнася като първа инстанция по спорове между потребители и ВиК оператори, когато законодателят изрично е възложил първоначалното им разглеждане на специализиран административен орган. Позоваването от страна на настоящия жалбоподател на чл. 45 от Наредба № 4/2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи не променя този извод. Визираните в посочената разпоредба спорове касаят евентуалното неизпълнение на задълженията на оператора и потребителите при експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи, от каквото естество настоящият спор не е. На следващо място, неоснователно е възражението, че Сдружение „Караманлийка 2“ не притежава качеството „потребител“. От материалите по делото се установява, че жалбата е подадена във връзка с водоснабдяването на имоти в местността „Караманлийка“, като сдружението действа като форма на обединение на ползватели/собственици на имоти, за които се търси предоставяне на ВиК услуга. Качеството „потребител“ по § 1, т. 2, б. „а“ ДР на ЗРВКУ се определя от обективната връзка с имота, за който се предоставя или се иска предоставяне на услуга, а не от това дали към момента услугата реално се предоставя. Именно отказът или спорът относно условията за предоставяне на услугата обуславя възникването на жалбата. Доводът, че процесният водопровод не е включен в публичните активи и не е предоставен на оператора за стопанисване, също не изключва компетентността на КЕВР. Спорът е дали при тези факти операторът има задължение да осигури водоснабдяване, при какви условия и при каква граница на отговорност. Това са въпроси, свързани с изпълнението на лицензионната дейност и с качеството и достъпността на ВиК услугите – именно предметът на регулиране по ЗРВКУ и ЗЕ. Следователно, независимо от договорните отношения между страните и от статута на конкретния водопровод, спорът има публичноправен елемент, свързан с регулираната дейност по предоставяне на ВиК услуги, поради което първоначално следва да бъде разгледан от КЕВР. Ето защо Административен съд – Русе е бил длъжен служебно да извърши проверка за своята материална компетентност. Вместо това той е навлязъл в обсъждане на въпроса дали процесното писмо представлява или не индивидуален административен акт и е прекратил делото на основание чл. 159, ал. 1 АПК, без да съобрази, че жалбата изначално не му е подсъдна. Така съдът се е произнесъл по недопустимо образувано пред него производство, което обуславя недопустимост и на постановеното от него определение. Доводите в частната жалба срещу определението на тричленния състав не са в състояние да разколебаят тези изводи. При тези данни правилно тричленният състав на ВАС е приложил чл. 221, ал. 3 АПК, като е обезсилил недопустимото определение и е изпратил преписката на компетентния административен орган по реда на чл. 130, ал. 4 АПК. Това разрешение е в пълно съответствие с принципа на законност и с правилата за подведомственост. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия,