Определение № 13171 от 04.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11367/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. във връзка с чл. 160, ал. 2, предл. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. В. Д., чрез адв. Златева, против Определение №3047/07.10.2024г., постановено по адм. дело №839/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград. С доводи за неправилност на оспореното определение, се иска отмяна му. Ответникът – Главен архитект на община Банско, в писмен отговорвзема становище за неоснователност на частната жалба. Настоящият състав на Върховен административен съд намира частната жалба за подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, за която оспореният с нея съдебен акт е неблагоприятен, срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 и чл. 229, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството по адм. дело №839/2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград е било образувано по жалба на А. В. Д. срещу Разрешение за строеж №39/05.06.2024 год., издадено от Главния архитект на община Банско. Съдът с Разпореждане №2033 от 24.06.2024 г. е оставил подадената жалба без движение и е дал конкретни указания на жалбоподателя в 7-дневен срок да отстрани нередовност на жалбата, като представи документ за внесена дължима държавна такса по оспорването в размер на 10 лв. Изрично е указано, че при неотстраняване на нередовностите в посочения срок съдебното производство ще бъде прекратено.Съобщение за постановеното съдебно разпореждане е изпратено за връчване на посочения в жалбата адрес. Същото е върнато в цялост, с отбелязване, че Д. не е намерена на адреса, а на оставеното ѝ съобщение не се е отзовала. От съда е разпоредено връчване на съобщението на установените постоянен и настоящ адрес на Д.. Съобщенията са върнати в цялост, с отбелязване, че същата не е открита на адреса и не е отговорила на поставените съобщения с телефон за връзка. На 09.09.2024г. съдът е разпоредил съобщаване при условията на чл.18а, ал.9 от АПК. Уведомление е залепено на 12.09.2024 год. на постоянен адрес и на 17.09.2024 год. на настоящия адрес. До 24.09.2024 год. Д. не се е явила в канцеларията на съда, за да получи съдебното разпореждане. Съдът приел, че срокът за отстраняване на нередовностите в жалбата, даден със съобщеното разпореждане, е изтекъл на 01.10.2024., като до изтичането му те не са отстранени. С Определение № 3047/07.10.2024 г., постановено по адм. дело №839/2024 г., съдът, на осн. чл.158, ал.3 от АПК, оставил без разглеждане жалбата на Д. и прекратил производството по делото. Обжалваното съдебно определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.18а, ал.9 от АПК - Когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда. В частната жалба се твърди, че съдът неправилно е приложил реда за съобщаване по чл.18а, ал.9 от АПК, тъй като преди това не бил изчерпал всички други, предвидени в кодекса, начини за съобщаване, а именно да връчи съобщението по местоработата на жалбоподателя. Този довод е неоснователен и не намира нормативна опора. В жалбата на Д., като адрес на призоваване е посочен единствено постоянния ѝ такъв, без посочване на адрес по месторабота, електронен адрес за получаване на съобщенията или телефонен номер за връзка. Съдът, след като е изчерпал всички възможности за съобщаване на съдебното разпореждане по реда на чл.18а, ал.8 от АПК, правилно е пристъпил към прилагането на реда по ал.9 от същата норма. Призоваването по месторабота на жалбоподателя по реда на чл.18а, ал.8, т.1, предл. последно от АПК, е приложимо ако жалбоподателят изрично го е посочил в жалбата си или в друго известие до съда като адрес за призоваването му или данни за местоработата му се съдържат в административната преписка по издаване на оспорения административен акт, какъвто не е настоящия случай. Извън тази хипотеза съдът няма задължение да издирва адреса на местоработата на жалбоподателя и да го призовава на него. Фактът, че след съобщаването на прекратителното определение, Д. е внесла указаната ѝ държавна такса, не променя извода, че разпореждането на съда не е изпълнено в преклузивния срок по чл.158, ал.1 от АПК. Нормата на чл. 158, ал. 3 от АПК е императивна и задължава сезирания с жалбата съд при неизправяне на указаните по реда на чл. 158, ал. 1 от АПК нередовности, да я остави без разглеждане, както правилно и законосъобразно е процедирал Административен съд Благоевград с оспореното определение. Ето защо този съдебен акт следва да бъде оставен в сила. С оглед горното, Върховният административен съд, състав на второ отделение,