Определение № 369 от 29.05.2014 г. на ВКС по д. № 3100/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М.О. срещу въззивното определение на Градски съд С., с което по реда на чл.248 от ГПК касаторът, като въззивник, е осъден да заплати на С. С. разноски за производството по ч.гр.д. №12559/13 г. в размер на 700 лв. Според касатора разноски за частното производство не се дължат поради несамостоятелния му и вторичен характер; евентуално прави възражение за прекомерност на разноските. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно определение и е допустима. По основателността й, ВКС намира следното: възражението на касатора, че разноски за частното производство въобще не се дължат е неоснователно по арг. от чл.81 ГПК – първоинстанционното определение е обжалвано пред въззивния съд и тази инстанция го е потвърдила с окончателно определение, в което се дължи произнасяне и за разноските. Основателно е обаче възражението за прекомерност на разноските – с оглед предмета на спора /законосъобразността на първоинстанционно определение, с което е отказано конституиране на трети лица - помагачи на ответника, сега касатор/, разглеждането му в закрито заседание при защита на въззиваемия с подаден отговор на частната жалба и неголямата сложност на процесуалния въпрос, по който са се произнесли първоинст. и въззивният съд, ВКС намира, че разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определят в минималния размер от 150 лв. съобр. чл.9, ал.1, вр. с чл.7, ал.1,т.1 от Наредба №1/2004 г., в редакция към момента на осъществяване на адвокатската защита – 13.09.13 г., когато е подаден отговорът на въззиваемия с приложено адв. пълномощно / ТР №6/13 г. ОСГТК, т.16 и 23/. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение