Определение № 5796 от 28.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5151/2026 г.
ВАСЧетвърто отделение28.05.2026 г.докладчик Кремена Хараланова
Диспозитив
ОТМЕНЯ определение № 13440/06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2989/2026 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 40-ти състав, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на областен управител на Област София, за изменение на определение № 9920/12.03.2026 г. постановено по адм. дело № 2989/2026 г. по описа на Административен съд София-град, второ отделение, 40-ти състав, в частта му за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ КРЕМЕНА ХАРАЛАНОВА секретар: Членове: /п/ МИРА РАЙЧЕВА /п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на Г. Г. К., от гр. София, подадена чрез процесуалния й представител адвокат И. Иванова, срещу определение № 13440/06.04.2026 г., постановено по адм. дело № 2989/2026 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, второ отделение, 40-ти състав, с което е допълнено определение № 9920/12.03.2026 г., постановено по същото дело, в частта за разноските и частната жалбоподателка е осъдена да заплати на Областна администрация на Област София, сума в размер на 102.26 евро за юрисконсултско възнаграждение. Релевирани са подробни съображения за неправилността на атакувания съдебен акт, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов, с който да бъде оставено без уважение искането за изменение на определението от 12.03.2026 г., ведно с присъждане на разноски по настоящото дело. Ответникът - областен управител на Област София, чрез процесуалния си представител Л. Иванов - служител с юридическо образование, с възражение по частната жалба изразява становище за неоснователността й и прави искане за оставяне на определението в сила. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, счита частната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: Главното производство пред АССГ е образувано по жалбата на Г. Г. К., подадена чрез административния орган, срещу покана за доброволно изпълнение изх.№ ОА23-771-3/27.02.2026 г. на областния управител на Област София, с която е направено и искане за спиране на изпълнението на заповед № ДС-20-11/29.04.2024 г. на същия орган, поради опасност от настъпване на значителни и трудно поправими вреди за жалбоподателката, и за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 282, ал. 1, т. 3 АПК. В изпълнение на задължението си по чл. 152, ал. 2 АПК /в приложимата редакция по ДВ, бр. 30/2006 г./, областният управител изпраща жалбата до съда, заедно с административна преписка, полагайки лично подпис върху изразеното в тази връзка, становище от 12.03.2026 г. за отхвърлянето й като неоснователна и искането си за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. С определение № 9920/12.03.2026 г. постановено по адм. дело № 2989/2026 г., първоинстанционният съд оставя без разглеждане жалбата на К. и заявената с нея претенция за спиране на действията по принудително изпълнение, като недопустими, и прекратява образуваното съдебно производство. Излага мотиви относно уведомителния характер на поканата за доброволно изпълнение, приемайки, че тя не засяга пряко права и законни интереси на адресата, нито е действие по принудително изпълнение, доколкото ролята й в изпълнителното производство е да уведоми и предупреди длъжника за съществуващо задължение, давайки му последна възможност да го изпълни доброволно, а оттам - че не подлежи на самостоятелно обжалване пред съд. Приема, че недопустимостта на жалбата влече извод за недопустимост и на направеното с нея искане за спиране на изпълнителното производство, при което с определението си от 12.03.2026 г., прекратява делото, без да се произнесе по претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Във връзка с депозирана от областният управител молба от 16.03.2026 г., за допълване на прекратителното определение в частта му за разноските, първостепенният съд образува производство по чл. 176а, ал. 1 АПК и с атакувания пред настоящата инстанция съдебен акт, уважава това искане, осъждайки жалбоподателката да заплати на Областна администрация на Област София такива за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 102.26 евро. За да постанови посочения резултат, въз основа установените по делото факти, АССГ приема, че са налице условията по чл. 143, ал. 3 АПК за присъждане в полза на ответника на разноски за юрисконсултско възнаграждение, отчитайки, че искането му е своевременно заявено, и административният орган с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, но съдът е пропуснал да се произнесе по него. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. С изменената разпоредба на чл. 143, ал. 3 АПК /ред. ДВ, бр.15/2021 г./ изрично е уредено правото на ответника и при прекратяване на производството да получи разноски, включващи юрисконсултско възнаграждение, но съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, субсидиарно приложим на основание чл. 144 АПК, такова се присъжда само ако страната е защитавана от юрисконсулт, което в случая не е налице. Нормата на чл. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ /НППП/, въз основа на която се определя размера на такова възнаграждение, във връзка с чл. 37 ЗПП, също обвързва заплащането на правната помощ с вида и количеството на извършената дейност. Видно от данните по делото, единственото участие на административния орган в производството пред първостепенния съд, се изразява в изпращане на жалбата и административната преписка в АССГ, ведно с подписана от областния управител, молба, обективираща становището за неоснователността на жалбата, или другояче казано - в производството не е взел участие процесуален представител на ответника, което изключва възможността за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение съобразно относимите разпоредби на АПК, ЗПП и НППП, а оттам - не са били налице условията за присъждането им по чл. 143, ал. 3 АПК, независимо от обстоятелството, че производството по главния спор е прекратено поради недопустимост на заявеното от К., оспорване. Предвид изложеното, частната жалба е основателна, а обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено, вместо което да бъде постановен нов акт, с който да се остави без уважение искането на административния орган за изменение на определение № 9920/12.03.2026 г., постановено по адм. дело № 2989/2026 г. по описа на АССГ, второ отделение, 40-ти състав, в частта му за разноските. Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски по заявеното от процесуалния представител на частния жалбоподател, искане за разноските, направени в настоящото производство, тъй като такива не се дължат в производство относно разноски. Водим от горното, Върховният административен съд, четвърто отделение,