Решение № 17387 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2013 г.

Решение № 17387 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5167/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "ОДОП" - Варна против Решение № 563/7.03.2013 г., постановено по адм. д. № 2731/2012 г. по описа на Административен съд - Варна, ХХVIII състав. С обжалваното решение съдът е отменил ревизионен акт (РА) № 181103479/20.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 318/25.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП. В касационната жалба касаторът излага оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - "АЛПИНА" ЕООД гр. Русе в подробен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 от АПК, намира, че жалбата е допустима. Разгледана по съществото е основателна. Предмет на обжалване пред административния съд е бил ревизионен акт № 181103479/20.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 318/25.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП, с който на "Алпина" ЕООД за данъчни периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. са определени данъчни задължения по ЗКПО, по ДДС и съответните лихви за забава. Съдът е приел, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, отменяйки ревизионния акт. За да отмени ревизионния акт в обжалваните части, в които на жалбоподателя са определени задължения по ЗДДС за данъчни периоди от м. 01.2007 г. - до м. 10.2009 г. общо в размер на 33 871.17 лв. и лихви 11 100.78 лв., както и задължения за корпоративен данък за периода 2007 г. - 2009 г. общо в размер на 5 496.67 лв. ведно с лихви в размер на 1 165.68 лв. съдът е приел, че органът по приходите не е установил относими към доставките факти и обстоятелства, а се е позовал единствено на потвържденията на проверяваните доставчици. Приел е, че голяма част от представените от доставчиците фактури нямат подпис на получател, както и че липсват надлежни доказателства за реалност на доставките. Преди да разгледа спора по същество, съдът е изложил самостоятелни мотиви относно валидността на РА и съответствието му с административнопроизводствените правила за негово издаване. Постановеното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, налагащо неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Необосновани със събраните по делото доказателства и противоречиви един спрямо друг са изводите на съда във връзка с установеността на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК и неустановеността на предпоставките по чл. 122, ал. 1 от ДОПК. Наред с това при постановяване на решението съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в липса на обсъждане и съобразяване на събрани по делото и относими към спора доказателства. Съдът не се е произнесъл по всички относими доказателства събрани в хода на административното и съдебното производство. Съдът следва да постанови решението си върху приетите за установени обстоятелства по делото и върху закона, като преценява всички доказателства и доводите на страните по свое убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи. При мотивирането на фактическите и правни изводи на съда същия следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове приемането им или изключването им от доказателствения материал и мотивите му трябва да са еднозначни. В случая първоинстанционното решение не съдържа еднозначни мотиви относно наличието или липсата на основания по чл. 122, т. 2 и т. 4 от ДОПК за облагане на търговеца по особения ред по чл. 122 от ДОПК. Относно задълженията по ЗДДС и тези по ЗКПО липсват приетите и анализирани факти и съответните на тях правни изводи. Относно задълженията по ЗДДС, въпреки отделното посочване на определени доставчици, няма нито анализ на данъчния период, нито на основанията, посочени като такива за отказ на право на данъчен кредит, нито обсъждане на обилните доказателства и извършените в съдебното производство процесуални действия, касаещи ги. В обобщение на изложеното следва да се подчертае, че съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това, дали той приема възраженията и доводите за основателни или не. Видно от издадения РА № 181103479/20.03.2012 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Варна, същият е такъв по специалния ред на чл. 122 и сл. от АПК и фактическите му констатации се ползват с презумптивна доказателствена сила, визирана в чл. 124, 2 от ДОПК, когато наличието на основанията по този текст е подкрепено със събраните доказателства. В случая липсват мотиви относно приетата цялостна фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства, и съответните на това правни изводи. Съобразно посочените мотиви, делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат преценени в съвкупност всички доказателства по делото, така че съдът да се произнесе аргументирано по основния спор, свързан с правилното определяне на данъчната основа за ревизирания период, и от там по дължимостта на данъка. При новото разглеждане на делото следва да се преценят и всички разноски на страните, предвид разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на осмо отделение