Определение № 2203 от 17.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2246/2023 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по подадената на 25.07.2019 год. от М. А. Й. от [населено място] молба за отмяна на влязлото в сила решение от 26.07.2013 год. по гр. д. № 16925/2012 год. на Софийски градски съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен иска й срещу Н. С. Н. с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на гараж № 4, със застроена площ 20.21 кв. м., находящ се на сутеренен етаж на жилищна сграда „О.-2“ в [населено място],[жк], [улица], при описаните съседи. В молбата за отмяна молителката се позовава на влязло в сила решение по друго дело - гр. д. № 9491/2015 год. на Софийски градски съд, което касае гараж № 3, който е „идентичен“ с гараж № 4, доколкото е налице една и съща фактическа обстановка по делата. Въпреки еднаквата фактическа обстановка постановените решения са с различен резултат, което според молителката обуславя правото й да иска отмяна на постановеното решение по нейния иск за собствеността на гараж № 4, на основание чл. 303, т. 1, т. 3 и т. 4 ГПК и връщане на делото за ново разглеждане. Такова повторно разглеждане е било постановено по другото дело с отменително решение на ВКС, докато по нейното дело, отмяна на решението по което иска сега, касационно обжалване не било допуснато, въпреки еднаквите основания за обжалване. Молителката излага съображения по същество на спора за собствеността на двата гаража, които ответникът по исковете Н. Н. твърдял да е придобил, като предявените два отделни иска срещу него с предмет правото на собственост върху същите, са решени по противоречив начин – искът на молителката, легитимираща се с нотариален акт за собственост е отхвърлен, за разлика от иска по другото дело, който е уважен. С оглед на това молителката иска „възобновяване“ на дело № 16925/2012 год. на СГС, като същото се върне за ново разглеждане от друг състав, за да бъде преразгледана фактическата обстановка и й се даде възможност за допускане на нова техническа експертиза предвид постановеното решение № 3556 /всъщност 1556/ от 22.02.2016 год. по гр. д. № 9491/2015 год. на СГС. Представя към молбата влязлото в сила решение по гр. д. № 9491/2015 год. СГС. От ответниците по молбата – А. С. М. и Н. Н. Н., като наследници на Н. Н., се поддържа становище за нейната недопустимост поради липса на посочени в нея основания за отмяна, подаването й извън срока по чл. 305 ГПК и липса на искане за отмяна на влязлото в сила решение. Евентуално се позовават на неоснователността на молбата. Върховният касационен съд, в настоящият състав на ІІ гражданско отделение, при проверката за допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения и поддържаните доводи, намира следното: Производството за отмяна на влезли в сила решения е извънинстанционно производство, като основанията, на които може да се иска отмяната по този ред са изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК, респ. чл. 304 ГПК. В случая молителката, макар и формално да се позовава на тези по чл. 303, ал. 1, т. т. 1, 3 и 4 ГПК, всъщност излага съображения, които касаят наличието на друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна иска, макар двете да са постановени при еднаква фактическа обстановка. Тези твърдения не касаят факти, които да са обхванати от хипотезите на релевираните основания по чл. 303, ал. 1 ГПК. Представеното влязло в сила решение по друго дело не е нито ново писмено доказателство, нито ново обстоятелство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като то е с предмет иск на трето лице за собственост на друг имот и не касае факт, който молителката е твърдяла в производството по предявения от нея иск и не е могла да го докаже поради липсата на това решение като документ. Твърдението на молителката е, че двете производства са идентични и е следвало да се решат по еднакъв начин, който довод не може да бъде подведен и под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, за което всъщност не са изложени никакви съображения. Твърденията не касаят и основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като решението, на което се позовава молителката е между други страни /предявеният иск за собственост срещу ответника Н. Н. е от трето лице – Е. А. Б. и с предмет друг имот/. Искането е за ревандикация на същия на основание покупка на право на строеж с нот. акт № 164/1997 год., каквото е и основанието на иска на молителката с друг нот. акт, но противоречието в разрешаването на двете дела не може да се подведе под основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК - липсва твърдение в молбата за отмяна, че решението по другото дело е между същите страни, за същото искане и на същото основание. Молителката не е изпълнила неколкократно даваните й указания за отстраняване на констатираните нередовности относно изложените основания за отмяна, напротив – с молба от 10.10.2022 год. изрично е изразила несъгласие с указанията, които са били и предмет на обжалване с частни жалби по образуваните ч. гр. д. № 13540/2020 год., СГС и ч. гр. д. № 936/2022 год., СГС/. Съгласно разясненията в ТР № 7/2017 год. по т. д. № 7/2014 год. на ОСГТК на ВКС, т. 10 молба за отмяна, чието съдържание препраща към законовия текст на чл. 303, ал. 1 ГПК, без да са изложени конкретни факти, които могат да бъдат подведени под някое от изчерпателните основания на тази разпоредба, е недопустима и следва да се остави без разглеждане. В същия тълкувателен акт е разяснено също, че недопустима ще е и молбата за отмяна, в която се релевират касационни основания за неправилност на решението, тъй като същите не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Като такива следва да се приемат изложените в молбата съображения за неправилност на атакуваното решение. Извън горните съображения, дори и да се приеме, че се релевира основание по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед позоваване на противоречиво влязло в сила решение /макар и постановено не преди атакуваното/, то молбата за отмяна отново е недопустима поради подаването й извън срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК. Решението по гр. д. № 9491/2015 год. на СГС е постановено на 22.02.2016 год. и е влязло в сила на 20.12.2016 год., видно от нарочната бележка на представеното заверено копие от него. Решението, чиято отмяна се иска с настоящата молба е влязло в сила преди него – на 4.03.2014 год. с постановяване на определението по чл. 288 ГПК по гр. д. № 153/2014 год. на ВКС. Съгласно чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК тримесечният срок за подаване на молбата за отмяна, считано от влизане в сила на последното решение – т. е. от 20.12.2016 год., е изтекъл далеч преди подаване на настоящата молба на 25.07.2019 год. Поради това същата като просрочена следва да се остави без разглеждане. По тези съображения настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ІІ гражданско отделение